Преди три месеца подхванахме темата за състоянието на една от структурите в системата на въоръжените сили, която от началото на демократичното си прераждане през 1991 г. умишлено е държана толкова далеч от общественото внимание, че е влязла в категорията на ония животни, за които всеки е чувал, но никой не е виждал.
Точно така – става дума за „Военна полиция“, която уж не е специална служба, но всичко в нея и около нея е толкова засекретено, че освен малцината богоизбрани, никой простосмъртен не знае колко хора работят в нея и защо, какъв е годишният ѝ бюджет, колко струва екипировката на военните полицаи, какви пари се харчат за техника, с какво образование са хората в нея и къде са го завършили.
Публикациите ни засега са три – „Военна полиция – змията, която всички политици мразят, но крият в пазвата си…“ (30 април 2024 г.), „Асен Пейчев: Ако шуробаджанаците във „Военна полиция“ смятат, че гаврата с мен ще им се размине, жестоко са се излъгали!“ (8 май 2024 г.) и „Във „Военна полиция“ зрее бунт, но… само си зрее вече трета година“ (27 юни 2024 година).
Днес продължаваме темата с нашия стар събеседник – Асен Пейчев, защото от февруари т.г. той беше арестуван по донос на своя бивша студентка, на която е помогнал да постъпи на работа във „Военна полиция“, въпреки че не е била годна за подобно „нещо“, с делото му не се случва абсолютно нищо. Просто то си остава незаконно и толкова поръчково, че дори легендарния Пепи Еврото не може да съчини подобна история.
Предварително се извиняваме за обема, но няма как: когато темата си заслужава, дори и три „чаршафа“ са малко…
Г-н Пейчев, от няколко месеца сте взели директора на „Военна полиция“ – бригаден генерал Ивайло Сотиров, на мушка и ден не минава – образно казано – без да му посветите специален пост във „Фейсбук“. Вярно, преди няколко месеца направихме интервю по повод наказателните батаци, в които Ви забърка една бивша ваша студентка. Но поводът, поради който поискахте да разговаряма отново, е далеч по-стряскащ – далаверата около покупката на немския комплекс за противовъздушна отбрана IRIS-T SLM. Как така скочихте от личната си драма в този глобален проблем?
– Аз наблюдавам какво прави този Сотиров в поверената му служба и направо не мога да си намеря място от яд. Откакто водя тези битки с него, започнаха да ми се обаждат много офицери – подполковници, които е пенсионирал през последните една-две години, съсипвайки бъдещето и съдбите им. Не ги е оставил един ден след навършването на пенсионната възраст, въпреки че имал такава възможност, законът позволява подобно нещо. А той самият е пенсионер от 2015 г., но въпреки това продължава да е на редовна служба и да получава хем 3400 лв. пенсия, хем 7000 лв. заплата.
Да се върнем на темата за ПВО-покупката.
– Американският комплекс „Пейтриът“ е по-евтин от немския, по-качествен, по-далекобоен и по-лесен за обслужване. Когато попитах един колега от посолството на САЩ защо сме предпочели IRIS-T SLM, а не Patriot, знаете ли той какво ми отговори?
Естествено, че няма как да знам.
– Отговорът му беше простичък и… много изненадващ: „Ние комисионни не даваме!“
И кой ще намаже в случая филията с два пръста масло?
– Корупцията в Министерството на отбраната е тотална и никой не взима никакви мерки. Както ми каза веднъж софийския военноокръжен прокурор „Да, ти си прав. Знам, че е така, но за честта на пагона няма какво друго да направя!“
Това самооневиняване на извършено престъпление по служба по какъв повод ви беше сервирано?
– Сотиров е ходил да му се моли да прекрати разследването на един опит за убийството ми, направен от Анастасия и баща ѝ в Радомир. Делото беаше образувано срещу неизвестен извършител и беше прекратено. Аз съм обжалвал това пред Софийския военноокръжен съд и най-вероятно то ще бъде върнато за ново разследване.
Говорите за преследването от Радомир до Драгичево, нали?
– Да, на 16 декември 2023 г. ме гониха и бяха на косъм да ме застрелят.
Явно бавно и славно този епизод от преподавателската ви кариера върви към латиноамерикански сапунен сериал.
– Наистина случаите са много. Онзи ден ме викаха в Перник, защото бяха приключили едно досъдебно производство по нейна жалба – бил съм нарязал гумите на колата ѝ, а тя ме била видяла. Нещо, което е повече от смешно като се има предвид кой съм и на каква възраст съм. Поне да беше излъгала по-достоверно, примерно – платил съм на някой и съм го пратил да свърши работата…
И с какви аргументи прекратиха това дело?
– Разследващата полицайка каза, че ме е проследила чрез видеокамерите по улиците и пътищата – как съм излязъл с колата си от вкъщи, как съм качил трима души в центъра на София и как сме минали граница в същия ден и час, когато уж съм клечал в Радомир и съм рязал гуми. Едновременно с това обаче разследващата полицайка сподели и нещо много по-притеснително – един пернишки прокурор ѝ е оказвал доста силен натиск, само и само да се хване за нещо и да ме обвини. Тоест – има постоянна поръчка да ме натискат и тормозят, докато ме откажат.
От какво да Ви отказват?
– Ами аз проговорих за много неща. Покрай онази моя история, за която говорихме предишния път, аз научих страшно много и страшно нелицеприятни неща. И вече не съм сам. Хванали сме ги в крачка за тотални нарушения по редица обществени поръчки, в некомпетентност – като вкара „Пустинните котки“ в горящите складове край Елин Пелин… Ами ведомствената база край язовир „Искър“? Всяка година от бюджета на „Военна полиция“ се изразходват по 1.2 милиона лева за поддръжката ѝ, пази се от 8 военни полицаи на денонощен режим, а от около година я ползва само той и любовниците му. На всичкото отгоре водата, която ползват „клиентите“ на тази база за питейно-битови нужди, е добита по незаконен, даже престъпен начин.
Какво имате предвид?
– По моя информация разрешителното за водовземане е издадено от Басейнова дирекция “Дунавски район” – Плевен, е издадено въз основа на подправена, т.е. фалшива скица за местоположението на кладенеца.
Добре, да не разводняваме повече нещата. След като мнението Ви за бригаден генерал Ивайло Сотиров е толкова негативно, защо положихте толкова усилия да го направите титулярен директор на „Военна полиция“? От Вас знам, че сте се организирали с „едни ваши приятели“ и сте положили доста усилия в тази посока…
– Наистина бяхме една група приятели – бивши директори на „Военна полиция“, офицери от въоръжените сили и Министерството на отбраната… Две са причините – едната е, че той наистина успя да ни заблуди всички, а другата – че искаха да сложат начело на „Военна полиция“ външен човек и ние преценихме, че това няма да се отрази добре на службата. И днес още за мен остава загадка защо тогава не отчетохме факта, че до онзи момент Сотиров не беше заемал нито една ръководна длъжност и хал хабер си няма от подобна дейност.
Е, нали все пак близо четири години е бил заместник-директор на службата, а от 28 януари до 30 юли 2021 г. е изпълнявал длъжността директор?
– Да си заместник е едно, да си титуляр – нещо съвършено различно. Колкото до назначаването му за и.ф директор, то също е ужасно спорно. За да заема законно тази длъжност, той трябва да е назначен със заповед на министъра на отбраната и с указ на президента. А той е инсталиран само със заповед на Красимир Каракачанов.
Значи за временен директор пак трябва указ на президента?
– Точно така, процедурата е една и съща.
А пред кого сте ходатайствал приятелският ви кръжец – пред министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който назначи Сотиров за и.д. директор, или пред служебния му наследник Георги Панайотов, който го назначи за титуляр?
– Нито при единия, нито при другия. По-скоро усилията ни бяха в посока на президента, защото екипът му беше решил да инсталира на поста външен човек – генерал, който оглавяваше логистиката на министерството. За мое най-голямо съжаление, хората се оказа прави, а ние сбъркахме много сериозно. Какво да се прави – всеки понякога греши…
Ама пък Вие да настъпите два пъти една и съща мотика, не е ли малко множко?
– Така си е.
Как стана така, че се забъркахте със студентката Ви Анастасия, заради която се наложи да правим първото интервю преди три месеца? Вярно ли е, че назначаването ѝ във „Военна полиция“ ви струва 20 000 лева?
– Вярно е, Анастасия беше моя студентка и при един от изпитите ме чу че говоря с Ивайло Сотиров, дойде при мен и ме помоли да ѝ помогна, защото кандидатствала за работа във „Военна полиция“. Говорих пак с него и той се съгласи. В началото му дадох няколко скъпи подаръка, които се дават на мъже, примерно – оръжие – пистолет, пушка, нож – няма да уточнявам. Но, ако някой компетентен орган прояви интерес, ще дам показания.
Въпреки че ще свидетелствате и за собственото си съучастие в подобна корупционна схема?
– Естествено, нямам проблем с това. Ходатайството ми задейства процедурата, но малко по-късно се оказа, че тя е негодна да покрие физическите нормативи и да си вземе изпитите. Изпратих я при един познат инструктор, който да я тренира в Перник, но той ми каза, че случаят е трагичен и Анастасия няма никакъв шанс да вземе изпита. Тогава тя ме попита дали мога да говоря с директора на службата и да види „дали не може нещо да се направи“. Аз му се обадих и той отвърна, че няма проблем, но като излезе заповедта трябва да му дам 20 000 лева. И така и стана.
Тоест – той си ги е поискал, а не вие да сте му ги предложили?
– Да, той си ги поиска. Аз, освен скъпите „мъжки“ подаръци, нищо друго не съм му предлагал.
А парите нейни ли са?
– Не, парите аз ги дадох, а тя обеща, че като почне работа ще ги събере и ще ми ги върне. До ден днешен обаче не ми е върнала и пет стотинки. И тук ще направя едно много важно уточнение, защото явно нещата ще се развия на принципа дума срещу дума. Аз съм готов да се подложим тримата на полиграф (т.е. детектор на лъжата – бел. ред.) и да се разбере кой казва истината.
Защо не подписахте някакъв документ – запис на заповед, договор или нещо друго?
– Защото изобщо не съм мислил, че може да се стигне до подобни простотии. Даже никога не би ми хрумнало, че отношенията ни може да се изродят до такава степен. Той ми беше приятел, а тя винаги се е държала любезно и възпитано. Говорили сме си на вие и между нас не е имало абсолютно нищо, освен колегиалност. Всъщност, ако трябва да бъда съвсем откровен, аз му се възхищавам на Сотиров, защото първо взе подаръците, после прибра парите, а накрая Анастасия му стана любовница. Втората, защото има още една, която се разведе заради него и все още го чака, за да заживеят заедно. Вижте, хайде да прекратим тази тема, защото взе да ме хваща срам, че защитавам достойнството си по този начин. Обаче явно вече няма друг начин, след като в продължение на осем месеца съм обект на изумителни лъжи и инсинуации от тяхна страна.
Добре, преставаме с тази тема. Какво се случва с делото, по което бяхте арестуван насред София, прекарахте едно денонощие в килиите на Трето РПУ-София и ви бяха иззети 5 мобилни телефона? Защото сте заплашвали бившата си студентка и настояща служителка на „Военна полиция“ с убийство?
– Абсолютно нищо не се случва. От февруари миналата година. Колкото до телефоните, половината от тях са на дъщеря ми и едва преди няколко дни я извикаха в Перник…
Как така в Перник? Нали Вие живеете в София и уж сте я заплашил на излизане от Министерството на отбраната? Според НПК разследването трябва да се води тук и то от Софийската военнокръжна прокуратура, защото предполагаемото престъпление е извършено срещу военнослужещ…
– Това е първият голям куриоз, доказващ колко нагласена е цялата тая история. Разследването тръгна от СДВР, после беше прехвърлено в Радомир, а накрая се озова в Перник. И с него винаги са се занимавали разследващи полицаи от МВР и цивилни прокурори. Колкото до телефоните – те са си там, при разследващите. Уж, за да им правят експертиза…
Цели шест месеца?
– Да, нечувано е това за световната практика. Все едно са специална поръчка и така са криптирани, че в света няма нито един техничар, който да разбие защитата им. Аз няколко пъти съм писал молби да ми ги върнат, но нищо – отговор няма, никой не дава и никакви обяснения. Единствено дознателката се изтърва веднъж и каза, че експертите им имали толкова много работа, че като нищо ще чакаме и до септември. Но всичко това е по настояване на така наречения бригаден генерал Сотиров… Аз не се сърдя на хората от МВР, защото все пак става дума за директор на авторитетна служба и казаното от него, колкото и нелепо да е иначе, се възприема навсякъде много сериозно. Не знам дали предния път стана дума, но той до такава степен преигра със несъществуващите мои заплахи срещу нея, че даже и осигури тежковъоръжена охрана от „Военна полиция“, която пази къщата ѝ в Радомир цели два месеца.
Добре, Вие сте човек от системата, даже сте бил слуга на плаща и кинжала по едно време. Имате ли някакво логично обяснение за причините, заради които човек на подобен пост да върши такива… нелепости, да речем?
– Все по-сериозно си мисля, че най-вероятно някой някъде ги е хванал в компрометираща ситуация, направил им е снимки и видеозаписи и сега го държат на къса каишка, принуждават го да играе по тяхната свирка.
Искате да кажете, че го изнудват с компромати?
– Да, Анастасия има познати, които могат да решат подобно уравнение. Това са си мои предположения, но на практика не съществува нищо, което да ги обори. Нещо повече – покрай случилото се с моите жалби в Софийската военноокръжна прокуратура стигнах до извода, че прокурорите взимат някакви безумни решения, които противоречат на всякакви прави норми. Например – свидетели са майка, баща, брат, братовчедка, за доказателства се приемат преснимани снимки с монтирани после текстове отдолу, а размотаването покрай т. нар. процесуални срокове е по-добре да не отваряме приказка. След като Софийският военноокръжен съд се произнесе по жалбата ми срещу прекратяването на разследването за несполучливия опит за моето убийство, ще сезирам и Висшия съдебен съвет, и главния прокурор. Постановлението за прекратяването е безумно и нарушава всякакви правни норми. Аз съм се консултирал с няколко действащи магистрати – съдии и прокурори, и всички те са категорични, че става дума за брутални закононарушения, даже за престъпления срещу правосъдието. Но, както казахме вече, прокурорите могат всичко, а военните прокурори – още повече. Там никой не се бърка, никой не ги наблюдава, никой не ги контролира. Една структура, която според мен трябва да бъде закрита.
А армията кой ще я разследва? А „Военна полиция“? Нали навсякъде по света с това се занимават военни прокурори?
– А с МВР и униформените полицаи как го решиха проблема? Махнаха им званията и пагоните, но структурите си останаха военизирани и толкоз.
Е, полицията може, но как ще си девоенизираме въоръжените сили?
– Според мен обикновената прокуратура спокойно може да поеме и Министерството на отбраната. Тогава какви батаци ще излязат на бял свят, бедна ни е фантазията.
Колкото батаците в МВР излизат на бял свят…
– Ами излизат и то много повече, отколкото от Министерството на отбраната. Защото – както вече казах – те използват сакралното оправдание „За честта на пагона“ и прикриват всякакви злоупотреби, нарушения и престъпления. Това обаче не може да продължава вечно, защото дори произволите трябва да имат някакъв край.
Какво точно имате предвид?
– На първо четене – двата трагични инцидента, разиграли се във „Военна полиция“ в рамките на една година – старши лейтенантът от Пловдив, който уж се самоуби, и варненската психоложка, която уж се удави без да иска. На второ четене – историята с изпращането на бронираните уж машини „Пустинна котка“ насред взривения и все още горящ склад в Елин Пелин.
И там ли директорът Сотиров има далавера някаква?
– Далавера в истинския смисъл на думата не, нарушенията са други. Тези машини са купени 2007 г. и оттогава само стъклата са сменяни веднъж. Цялата останала бронировка е с изтекъл срок на годност още преди десетина години, пожарогасителната система също е с изтекъл срок на годност и затова вкарването им в горящия склад е престъпление.
Следва продължение…