С риск някой да реши, че търсим съчувствие, и с уверението че не го правим, а честитим на печелившите, ще споделим някои странични преживелици покрай разконсервирането на делото за 150-милионовия кредит на Румен Гайтански – Вълка. Същото, което при очевадния грабеж на публичен ресурс през ББР беше надлежно качено на трупчета преди драмата в ДПС да го актуализира с разкритието за „установени пропуски в разследването“.
Думата ни е в случая не толкова за Гайтански, а за другите двама обвиняеми – Стоян Мавродиев и Иван Георгиев. Тези дни например медиите не само съобщават без уговорки и недомлъвки, но директно показват снимки на имоти, за които се твърди че са „вилите на Мавродиев в Халкидики“. Чии са точно в тези офшорни времена не знаем, но се чудим дали са същите, заради които бившият шеф на КФН и ББР реши да ни съди.
А го направи след скандала с изтеклото в медиите анонимно писмо на „родолюбив български журналист“ от БиТиВи, според което ексдепутатът Димитър Ламбовски искал да разкрие на живо в сутрешния блок с документи и аудиозапис тежка корупционна схема с участието на Борисов, Пеевски и Мавродиев. Ставало въпрос за купени от последния чрез подставена кипърска офшорка две луксозни къщи (всяка от тях с площ от над 500 кв. метра и двор от 3.5 декара) в южната част на Халкидики. Цената от „по 2-2.5 млн. евро“ за всяка дошла уж като отплата за проспаното от Борисов и Мавродиев разграбване на КТБ.
Това беше според писмото, на което се позовахме. Чувствайки се обиден и наклеветен от позоваването на масово тиражирана информация, Мавродиев заведе наказателно дело, гарнирано с граждански иск в размер на скромните 40 хил. лв. като обезщетение за тежко и невъзвратимо засегнатите му чест, достойнство и добро име, „с което съм известен в обществото“. И понеже съдеше и други за същото, а прокуратурата, която завчера се докачи от въпрос за политическо влияние, тогава си питаше ушите, темата за имотите в Халкидики увяхна.
Адвокатът на Гайтански, Иван Георгиев пък се докачи от публикация за пионерската му роля като районен съдия по незначително дело в отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно законността на нормативно определените минимални адвокатски хонорари. Въпрос, който беше актуален и тогава, а само преди седмица парламентът прие спешно на първо четене промени в Закона за адвокатурата, Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в тази насока. При това единодушно и с аргумента да спре „безумната практика и грозните решения на съдилищата“.
После съдията Георгиев напусна внезапно системата и стана адвокат, а покрай делото срещу нас се удивихме от широкия му профил и натрупана деятелност – асистент по Гражданско процесуално право в Юридическия факултет на УНСС, преподавател в Националния институт на правосъдието, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите, национален член-съдия в Асоциацията на европейските съдии по конкурентно право, член на Европейския форум на съдиите по екологично право. А списвайки в популярно правно издание, ни зарадва и с публикация за т. нар. дела – шамари (SLAPP), с които властта запушва устата на медиите.
И в най-смелите си сънища не виждахме обаче този преуспял млад юрист като „адвоката на Вълка“ съобразно актуалните журналистически етикети. Дано не се почувства пак оклеветен и обиден, защото масовият вкус възприема позицията като върхова – професионално и хонорарно. Колкото до вълчите мезета, те искат силни питиета. Които понякога нагарчат, докато банката за развитие кове здрави кадри.
