Чавдар Цолов
Расте броят на измамените потребители, търсещи предоставяне на краткосрочно финансиране от улицата, алармират от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Най-често се правят опити за реклама на потребителско кредитиране в социалните мрежи, разлепване на материали по спирките и предоставяне на “хвърчащи листчета“, каза Николай Цветанов – председател на АОНК.
“В преобладаващата част от случаите това са опити на мними лица да подведат потребителя да се обърне към тях за отпускане на кредит. Легитимните компании използват за тази дейност собствените си офиси или собствените си интернет страници, в случаи на предоставяне на финансови услуги онлайн“, обясни Цветанов.
По думите му потребителите трябва да знаят, че при търсене на кредит не се изисква предварително предоставяне на пари за разглеждане на заявление или предварително одобрение.
“Това не е практика на пазара и в случай, че някой им поиска предварително такава сума, с голяма степен на сигурност той се опитва да ги подведе. Вероятно след изплащане на тази сума за разглеждане на заявление или одобрение, този човек просто ще изчезне. Това е друг начин за измама на потребителите“, посочи Николай Цветанов.
Той обърна внимание, че
легитимните компании изискват документ за самоличност, преди да се отпусне кредитът.
Когато някой обещава отпускане на кредит без документ за самоличност, трябва да е сигнал за потребителя за вероятна измама.
По информация от контролните органи, измамниците все по-често създават фалшиви интернет сайтове и обяви, в които използват търговски марки и други отличителни знаци на легитимни компании, предоставящи потребителски кредити.
“Във всеки случай, в процеса по отпускане на кредит, се предоставя т.нар. стандартен европейски формуляр, който обобщава всички суми по главницата, лихвите и таксите. Това е документ, който потребителят трябва да получи, когато влезе в договорни отношения с кредитираща институция“, обясни Цветанов.
Той добави, че потребителите не бива да се доверяват на компании, които
обещават одобрение без проверка в Централния кредитен регистър или в НОИ.
На първо място всички мераклии за бързи пари от улицата трябва да знаят, че да искат пари от лихвар без лиценз означава доброволно превръщане в жертва.
Най-шокиращият пример през последните години бе бившият финансов министър Стоян Александров. Съдът събираше доказателства, че от 2002 до 2015 г. Александров – старши е дал над 10 милиона лева заеми на 61 юридически и физически лица с лихва от 14 до 18%. През 2018-а на Стоян Александров е повдигнато обвинение за даване на кредити без лиценз. Разследването продължава, без да е внесено в съд до края на август 2020 г., когато е прекратено заради смъртта на бившия финансов министър.
В средата на март тази година обаче
Върховният касационен съд обърна практиката.
И досега в чл. 252,ал. 1 от Наказателния кодекс си пише: „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до ½ от имуществото на дееца”.
Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, обаче не било престъпление. Този прочит даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че
по тази разпоредба не могат да се преследват лихварите.
В тълкувателно решение Наказателната колегия обяви: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.
Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. И решението дали ще има такова престъпление в НК е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално някакви деяния, съпътстващи лихварството –
измама, принуда и данъчни престъпления,
но не и самото лихварство.
Остава гражданскоправната защита – установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Не на насилието при събиране на вземания
Абсолютно недопустими са практики за събиране на задължения чрез психически тормоз, граничещ с насилие, заявиха още от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране в своя позиция.
Тя бе в коментар на твърдения на омбудсмана и няколко потребителски организации, че голям процент от фирмите за бързи кредити оперират на ръба на правилата.
Обвинения за бездействие бяха отправени към Комисията за защита на потребителите, които на свой ред предложиха законодателни промени.
„Настояваме пред компетентните органи да се въведе по-строго разграничаване между фирмите с високи стандарти и тези без каквато и да било регулация. Компаниите членове на АОНК, както и самата асоциация се стремят да налагат високи професионални и етични стандарти в сектора на краткосрочното небанково финансиране. Членовете на АОНК са водещи финансови институции, лидери на пазара от години и считаме за некоректно подвеждането под общ знаменател на всички компании в сектора, особено с такива, прилагащи незаконни практики. Отворени сме за съдействие и комуникации за намиране на работещи решения в сектора”, пишат още от АОНК.
И допълват, че едва 7 от над 200 фирми са в АОНК, които са се ангажирали да работят прозрачно.
