Въвеждането на електронен обмен и централизираното разпределение на заповедните производства се отлага с една година. Това приеха с две четения в рамките на един ден депутатите с промяна в Гражданския процесуален кодекс, който предвиждаше нововъведенията да заработят от 1 юли.
Причина за отлагането е липсата на предвидения нов модул „Заповедни дела“ към Единната информационна система на съдилищата. Изграждането му се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост, като трябваше да приключи до края на 2023 г., но закъснялото одобрение на плана отстрана на Европейската комисия провали графика. Висшият съдебен съвет и Министерството на финансите сключиха оперативно споразумение едва на 26 март 2024 г., въз основа на което трябва да бъде реализирана обществена поръчка.
„Има два проблема, които трябва да бъдат разрешени срочно. В ГПК беше предвидена реформа в заповедното производство – всички процесуални действия и актове на съда трябва да бъдат в електронна форма. Това е съдебна реформа, каквато гражданите и бизнеса очакват. Но модул в ЕИСС не съществува – за да може да започне реформата, трябва да бъде проведена обществена поръчка, да бъде избран изпълнител и той да бъде изграден. Подобен е казусът и с дружеството с променлив капитал. То е ново за нашето законодателство, но за съжаление към днешна дата в Търговския регистър няма готовност да бъде приложено практически“, каза Марин Маринов от ГЕРБ, имайки предвид и отлагането на промяната в Търговския закон за стартъпите до 31 март 2025 г.
„За кой пореден път удължаваме сроковете за изграждане на информационна система?! Това стана практика – каквото и да си приемем тук, те не го изпълняват. „Информационно обслужване“ трябва да влезе под много сериозен мониторинг какво върши“, заяви Ангел Славчев от „Възраждане“. Оказа се, че има и становище на Министерството на финансите, в което Висшият съдебен съвет е посочен като отговорен за забавянето на изграждането на модула за заповедните дела. В становището, подписано от финансовия министър Людмила Петкова, се твърди че късното подписване на оперативното споразумение не е било пречка съветът да обяви обществената поръчка.
Чуха се и гласове в оправдание на ВСС, понеже нямал собствени средства в тази насока, но изпълнил подготвителната част по проекта, приемайки всички подзаконови нормативни актове. Малцината гласували „въздържал се“ от ПП-ДБ го направиха с надежда новият срок да бъде спазен, но от „Възраждане“ отвърнаха с притеснение, „че ще ни се наложи след няколко месеца отново да правим промяна в този закон“.
