Ирена Данаилова
Завършиха спешните спасителни археологически проучвания в района на антична Рациария (Видинско). Те се наложиха заради строителни дейности по рехабилитацията на пътя от село Арчар до село Държаница. В екипа участваха четирима археолози и 14-има работници. Спасителните разкопките бяха финансирани изцяло от Община Димово.
Археолозите откриха 17 гробни съоръжения от некропола на антична Рациария по време на спасителни разкопки. От тях пет гробници и 12 гроба в ями. Гробниците са изключително масивни, монументални. Те са с тухлен градеж, полуцилиндрични сводове, три са еднокамерни, една е двукамерна, а петата е каменна – с дромос (преддверие), в което има стълби. В камерата на тази гробница са открити останки от пет човешки тела. Това съобщи доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, научен ръководител на археологическото проучване в Рациария.
Масивната гробница, която поразява със своите размери се намира точно под асфалта на стария път. В началото на 60-те години на миналия век, когато е асфалтиран пътя между Арчар и Държаница, гробницата е регистрирана, но не е била проучена и е консервирана от строителите. Днес сме щастливи, че разкрихме тази уникална гробница, проучихме я изцяло и тя ще бъде запазена и съхранена под новия път, допълва Здравко Димитров.
Екипът има идея четирите гробници, разположени в близост до трасето на пътя,
да бъдат запазени и да се експонира малък център,
който да се посещават и разглеждат от туристите, дошли да видят некрополите на Рациария.
Гробните комплекси, са впечатляващи за съвременните хора, като най-голямата гробница – двукамерната, най вероятно е от типа римски фамилни мавзолеи е с площ около 45 квадратни метра. Стените са с широчина между 70 и 80 сантиметра.
С подобни размери са по принцип римските сгради. Всичко това още веднъж доказва за голямото развитие и разцвета на римската колония Улпия Рациария, систематизира разкритията доц. Димитров.
През 90-те години антична Рациария бе подложена на
систематично иманярско разграбване и вандалско разрушаване.
В определени години се стига там, че иманярите денонощно копаят и рият с багери и фадроми. Стотици и хиляди безценни артефакти от античния град, саркофази, мраморни колони и фрагменти, монети, бижута, съдове, лампи, бюстове, барелефи и др., отпътуваха зад граница и – къде на черно, къде чрез световните аукциони – бяха прибрани на сигурно в частни колекции трезори.
В началото на 2000 г. държавата най-после събра кураж и реши да овладее ситуацията. За целта бе определен статута на земята под археологическия комплекс, а в с. Арчар бе разкрит специален полицейски пункт. В резултат на това, иманярите подвиха опашки и се
върнаха към самосиндикалното ровичкане по първи петли.
Днес набезите им се броят на пръстите на двете ръце. Заслуга за това има и фактът, че в района започнаха регулярни археологически разкопки, финансирани от държавата, кметствата и по различни европейски проекти.
За последно, Рациария бе атакувана преди около три месеца. В началото на март в полицията постъпва сигнал за нерегламентирани изкопни дейности в двор на частен имот в село Арчар, попадащ в зоната на античния град. Случаят е докладван във Видинската окръжна прокуратура, 42-годишният собственик на имота е задържан за 24 часа, а в РУ-Видин е образувано досъдебно производство по чл.277 а, ал.3 от Наказателния кодекс.
Според Здравко Димитров,
археологически разкопки по трасето на този междуселски път не са правени,
въпреки че той преминава през целия античен град.
„Чергата“ пламва с всичка сила през месец май, когато при подготовката на трасето работниците попадат на древна гробница и се налага организирането на спешно спасително проучване. След близо месец работа, археолозите рапортуват, че са открили
три гробни комплекса в най-големия некропол на Рациария.
„На обект „Антична Рациария“ – допълни Димитров – повече от месец се извърши археологическо наблюдение, проучване и спасителни операции. Първо бяха проучени няколко съоръжения, където са установени сериозни нарушения. Археолозите уточняваха дали разкритите стари гробници са ограбени още в древността, или е имало иманярски нашествия в по-ново време.“
Към настоящия момента археолозите са категорични, че районът е толкова богат от гледна точна на археологически структури, че дори заради нищо и никаква рехабилитация на малки междуселски пътища е абсолютно задължително извършването на проучвания и спасителни разкопки.
Участъкът, в който се намират старите гробници, е на запад от разкритата преди година римски терми (баня), където археолозите от НАИМ извършват редовни разкопки.
Доц. Димитров е категоричен, че голяма част от пътя между Арчар и Държаница минава през най-големия западен некропол на Рациария. Там още през 60-те години на миналия век, при обработка на земята, са открити големи гробници, в които са открити уникални саркофази.
Разкритите гробни съоръжения свидетелстват за живота в античния град. Категорични са археолозите, че всички те са част от най-големия некропол в Рациария.
В един от гробовете са открити напълно запазените кости на млада жена – около 30-35 годишна. До нея имаше 4 керамични съда, една каничка, много хубава лампа и монети от времето на Северовата династия (193-235 г. сл. Хр.).
Открит е гроб на
римски легионер от 3 век, погребан в пълно бойно снаряжение.
„Имаме бронзовите апликации от коланите, гарнитури от ремъците, накрайниците на неговите колани, както и една кама от въоръжението на легионера. Толкова добре запазени гробове има само няколко в страната. Легионерът със сигурност е принадлежал към военните части на 13-ти легион, наречен Гемина, който след 275 година отново се завръща в Рациария. Погребаният римски воин е бил много здрав човек – бил е висок над 1.80 м. и е имал изключително масивни кости. Причината за смъртта му засега не е известна“, разказва доц. Здравко Димитров.
Античният град, който освен военен стратегически център е и провинциална столица, е съществувал от I до VI век. Разкритите некрополи са датирани в края на III – началото на IV век. Тоест – периодът, в който Рациария става столица на римска провинция и част от населението на Дакия минава Дунав и се заселва в Рациария.
Археологическият обект антична Рациария се проучва от екипа на д-р Здравко Димитров вече 13 години. Тук е разкрит
храм на Диана, римските терми, резиденцията и центъра на късноантичен град,
плюс западната крепостна стена.
В центъра на село Арчар са експонирани отлично съхранени образци от античния град – капители, колони, саркофази, мраморни плочи. Всичко това заедно с разкритите гробници и тези части от западния некропол, вече има 6 подобекта, които дават сериозен облик на античиния град Рациария и предпоставят неговото развитие като един бъдещ световен туристически обект.
Дестинацията може да включва вече разкритите римски терми, храма на Диана, центъра на Рациария, лапидариумът и всички… 800 декара, включени през 2014 г. в охраняемата зона на античния град.
На 1 август стартират редовните проучвания на античния град, които ще продължат четири месеца. Финансирането в размер на 400 000 лв. и опасност да бъде спряно няма, защото е целево и е фиксирано в държавния бюджет.
