Апел към министъра на вътрешните работи и Съвета за европейски въпроси към Министерски съвет за преразглеждане на позицията на България по промяна по регламента за директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (2002/58/ЕО) със заявеното намерение за “борба със сексуалните посегателства срещу деца в Интернет”, въвеждащо задължителна проверка на видео съдържание и снимки, приложени с отслабване на шифроването от край до край на електронните услуги в Европа.
Според информацията по заявления 812104-242/27.06.2004 и 812104-243/27/06/24 по ЗДОИ отговорени в решение на МВР 812104-267/09.07.2024 (файл PDF) позицията на България по гореспоменатия въпрос е, че е в принципна подкрепа на мярката предложена от Белгийското председателство, но с намиране на работещ баланс, които да гарантира ефективното изпълнение на правомощията на правоприлагащите органи, като същевременно и да гарантира
пълното зачитане на неприкосновеността на личния живот
и на основните права на всички засегнати страни.
Тези две твърдения си противоречат.
Предложението на белгийското председателство, което може да се внесе непроменено отново за гласуване в КОРЕПЕР II, нарушава неприкосновеността на личния живот, основните ни права и е предпоставка за приемане на лоша практика, която може да доведе до нарушаване на фирмени, държавни и военни тайни.
Предложението изисква потребителите на електронни услуги на приложния като Whatsapp, Signal, Viber и други подобни
да се съгласят тяхното съдържание – текстове, снимки и видео, да бъде обработвано
и разглеждано по неясен механизъм от частен субект, за да може да използват тази услуга. Това – според GDRP, хартата за основни права на ЕС и други правни рамки – не е валидна форма на съгласие, а е по-скоро форма на принуда.
За да бъде изпълнено такова условие, за доставчиците на електронни услуги, използващи шифроване от край до край, би означавало изработката на механизъм за прекъсване на този процес, което
отваря много врати за неоторизиран достъп
и за нарушаване на правата на личната кореспонденция, фирмената, военната и държавни тайни.
Жертвите на сексуално насилие многократно са подчертавали голямото значение на каналите за поверителна комуникация. Въвеждането на автоматизирано наблюдение в реално време обаче би лишило жертвите на насилие именно от тези безопасни пространства за обмен на информация и поверителна комуникация с адвокати и терапевти.
Това също би ни поставило в хипотезата „Виновен до доказване на противното“, защото
сканирането ще е за всички, ще е без съдебна заповед и ще бъде извършвано от частни субекти.
В член 7 на Хартата на основните права на ЕС е записано, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, жилище и комуникации. А според решение на Европейския съд, постоянният и общ автоматичен анализ на частни комуникации нарушава основните права (дело C-511/18, параграф 192).
Ние апелираме България да преразгледа отново решението и
да гласува против конкретното предложение в последващо гласуване,
за да окуражи законодателя да вземи мерки адекватни на проблема, а не да използва фундаментално грешния подход за контрол на личните съобщения на милионите потребители на електрони услуги в Европа.
Вместо неефективни технически опити за ограничаване на разпространението на експлоатационния материал, който е бил пуснат, всички усилия трябва да се съсредоточат върху предотвратяването на такива записи на първо място.
Концепциите за превенция и обучението играят ключова роля, тъй като
по-голямата част от случаите на злоупотреба никога не стават известни.
Организациите за защита на жертвите често страдат и от нестабилно финансиране, което от своя страна намалява техния принос.
За да се постигне ефективна превенция на онлайн злоупотреба, и особено манипулация на деца, трябва да се изисква от доставчиците на онлайн услуги да поставят на видно място
функциите за докладване в платформите на подобни опити.
Ако услугата е насочена към млади хора или деца, от доставчиците следва също да се изисква да ги информират за рисковете от онлайн манипулацията.
Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество. Ето защо
масовото наблюдение заплашва същността на демократичните и отворени общества.
Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял некритикуващ консуматор, който “няма какво да крие” – в отчаян опит за постигане на тотална сигурност – е готов да отстъпи свободите си.
Ние не желаем да живеем в такова общество.
Според гореспоменатите заявления по ЗДОИ и вашето решение в дискусията са участвали всички засегнати групи. Имайки в предвид фактите и взетото решение, изразяваме нашето съмнение, че
специалисти в сферата на цифровите права
и на активната и реална защита на децата в Интернет са били поканени.
Апелираме в бъдеще да намерите механизъм да чуете и мненията на такива специалисти, които биха добавили голяма стойност към една позиция на България и би ни доближила още повече към ценностите на едно отворено и демократично общество, което Европейският съюз е!
Ние от „Електронна граница“ изявяваме готовност да предложим документи, статистики от правоприлагащи органи, изследвания и друга информация, която ясно доказва необходимостта от различно решение на проблема.
_________________
* Текстът е публикуван в сайта на „Електронна граница“.
