Преди няколко дни – на 17 юли, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), изпълняваща ролята на Висш прокурорски съвет – според все още действащия ремонт на Конституцията, одобри кандидатурата на Бойко Атанасов – следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, за участие в процедурата на Европейската комисия за подбор на командировани национални експерти в Европейската служба за борба с измамите (OLAF) на ЕК.
Въпросната позиция, позната за шепа хора под индекса „OLAF-В-2“, е за командирован национален експерт в областта на борбата с незаконната търговия със стоки, който ще провежда разследвания в съответствие с Регламент 883/2013 г. и ще координира разследванията на митническите служби на държавите членки на ЕС, въз основа на Регламент 515/1997.
Документите на кандидата ще бъдат предоставени на дирекция „Човешки ресурси“ в Министерство на външните работи за препращането им по съответния ред.
Странното в случая е, че откакто Бойко Атанасов бе номиниран за тази длъжност преди около седмица, т. нар. реформаторски и антисистемни медии мълчат… в хор. Или като по команда, въпреки че от 2005 г. насам поне половината от корупционните им разкрития са дело точно на Бойко Атанасов.
Като се започне от корупцията в бившата Столична следствена служба и превръщането й в „момиче на повикване“ на тогавашния главен прокурор Никола Филчев (1999-2006 г.), мине се през съсипването на следствието и подчиняването на прокуратурата в полза на ДПС, та се стигне до овладяването на следствието и прокуратурата в полза на ДПС по времето на Борис Велчев (2006-2012 г.) и Сотир Цацаров (2012-2019 година). Плюс куп разкрития около умишления фалит на КТБ и“разни други“ корупционни щения на най-различни високопоставени слуги на Темида.
Днес, незнайно по какви корпоративно-субективни причини, всичко, което човек може да открие по темата в иначе бездънните масиви на интернет пространството, е… тежко цензурирано. Или поне орязано от хронологична гледна точка, защото антикорупционното „досие“ на Бойко Атанасов започва от 2014-2016 година. И то с една леко… манипулативна фейк новина.
Според общоналоженото схващане, всичко започва в средата на 2005 г. от публикация във в. „Труд“, но истината е доста по-различна.
Ще се повторим, но няма как – всичко започва месец по-рано – с публикация в „Параграф 22“ на 11 декември 2004 година.
Който не вярва, да не се бори с „Гугъл“ или другите търсачки, няма смисъл. Просто отива в най-близката градска библиотека и с очите си вижда какви сме ги писали на 18 декември 2004 година.
Прав е мъдрецът – където е текло от самосебе си, пак ще тече.
