Образът на “Вуйчо владика”, до болка познат у нас, не отмира като фактор и до днес. Всеки търси своето близко влиятелно лице, на чиято подкрепа да гради кариерно израстване или бизнес. Затова битка за властта, която гарантира парите, е толкова ожесточена. И не само напоследък, а за всички, облажили се от държавната софра през годините на т. нар. преход. Казано в прав текст – ако някой им бие шута, тези хора трудно оцеляват на свободния пазар, даже никак…
Такъв е случаят с един от най-известните юнаци, който доста удобно се впи във властта по време на тройната коалиция, управлявала през периода 2005-2009 година. Става дума за Георги Георгиев, чието име нашумя като крупен строителен предприемач,
избрал за свой кум… Дългия инкасатор,
както беше известен по онова време Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев.
С мощната подкрепа на своя патрон, Георгиев успя да развие бизнеса си до сериозни висоти, най-вече чрез дружеството си „Пиринска туристическа компания“, за чиито сервирани му от властта проекти „БАНКЕРЪ“ е писал нееднократно.
Например – в началото на май 2023 г., в публикацията си „И кумецът на Румен Овчаров го закъса откъм дългове“ уведомихме драгия читател, че през последните години
купища имоти на Георгиев се разпродават от частни съдебни изпълнители.
От тази незавидна съдба не може да се отърве перлата в хотелиерската му корона – „Зорница Сендс“, построена на самия плаж между “Свети Влас” и “Елените”, която отново бе обявена на публична продан. Имотът е в активите на затъналото в дългове „Хелт енд СПА холидейс“ ЕООД, което пък е собственост на “Пиринска туристическа компания“ АД.
От обявлението на съдия изпълнителя, става ясно, че иде реч за терен от 9403 кв. м. (бивша земеделска земя с променено предназначение в местността “Козлука”), върху който е вдигнат 6-етажният хотел “Зорница Сендс”.
Неговата застроена площ е 2916 кв.м., но разгърната застроена площ е над 16 000 кв. метра. Комплексът разполата с ресторанти, лоби-бар, открити басейни, спа център и множество други екстри, а
всичките му 244 стаи… “гледат” към морето.
Хотелът отваря врати през 2006 г., а на 13 юли 2010 г. получава Удостоверение за категория пет звезди от тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. И затова при първото му предлагане през ноември 2022 г., комплексът е бил оценен на 18.78 млн. лева. През май 2023 г. цената му вече е 16.9 млн. лв., а днес – едва 15 милиона. Мераклиите могат да си го купят до 26 юли.
За сериозните дългове на фирма„Хелт енд СПА холидейс“ ЕООД говори фактът, че дружествените и дялове за заложени към Националната агенция по приходите и Първа инвестиционна банка, която очевидно е финансирала градежа край морето. Като
солидарни длъжници на финансовата институция
са записани още три фирми на Георгиев: “Пиринска туристическа компания” АД – реалният собственик на фирмата длъжник , “Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД и „Гео пет – М“ АД.
Справка в информационната система „Дакси“ показва, че още преди две години банката е наложила запор на строителния холдинг, а „Гео пет – М“ вече е обявена в неплатежоспособност и се управлява от синдик.
Това не е първият обект на Георги Георгиев, който е обявен за продажба заради дългове. През ноември 2022 г. частен съдебен изпълнител се опита да продаде
друг апетитен имот на строителния предприемач – за 17 млн. лева.
Собствеността се водеше на фалиралата „Гео пет М“ АД, където основен акционер е Георгиев. Става дума за два терена, разположени на петдесетина метра от плажната ивица в “Слънчев бряг”. Единият имот е 14 декара и бе оценен на 10. 56 млн. лв., а другият – за 6. 292 млн. лева.
След това търг – пак заради натрупани дългове – беше изваден още един негов имот – в местността „Бански път“. Определената за него цена беше даличе по-скромна – само 249 000 лева.
Тук е моментът да припомним някои факти, около скорострелния възход на Георги Георгиев по времето на Тройната коалиция чрез дружеството му „Пиринска туристическа компания“ АД.
Схемата е до болка позната – реализиране на няколко мащабни проекта с държавно финансиране, последващо
пазаруване на апетитни парцели – при изгодни условия, уредени с протекции,
и грандиозни по размах градежи. Или опити за градежи, защото част от начинанията му така си и останаха – на хартия.
В свои публикации „БАНКЕРЪ” нееднократно е описвал промоционалните сделки, в които кумецът на Румен Овчаров е участвал. Припомняме една от тях – скандалната заменка, реализирана чрез Столична община.
Гигантската далавера през 2007 г. възмути дори неколцина общински съветници от БСП. Те
изляха гнева си в така нареченото „Кърваво писмо“,
в което беше описана „заверата“ между техните съпартийци и ортаците на бившия син (уж) градоначалник Стефан Софиянски.
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти за които се говореше в това писмо бяха направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия, по време на Софиянски. Тогава хората от вътрешната опозиция в БСП посочиха и двигателите на тези далавери – общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, като подчертаха, че те до един са верни кадри на
несменяемия по онова време шеф на БСП-София – Румен Овчаров.
В списъка на облажилите се техни сподвижници бе включена и въпросната далавера на Георги Георгиев – 10 декара общинска земя в елитния квартал “Драгалевци” срещу… едно много голямо нищо. Или по-точно казано – срещу 44 лева на квадратен метър.
Както си му е редът, всичко беше изпипано по “процедурата”, разработена през 1995-1996 г. от “Великолепната четворка” в Столична община – Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Антоан Николов и Асен Дюлгеров. С решение на Столичния общински съвет (бел. ред. – който по това време беше наричан “ООД по интереси”)
парцелът е вкаран в активите на „Софийски имоти”,
където щатният по онова време изпълнител на подобни “мръсни поръчки” Тошко Добрев го продаде на Георгиев за жълти стотинки.
Любопитното в случая е, че Георгиев не купува 10-те декара директно от “Софийски имоти”. Те са му препродадени от
„американска фирма”, чиято адресна регистрация е ромска колиба в Костинброд.
Днес, разбира се, нещата са различни.
Въпреки че на практика си е все същото: когато персоналната ти “златна акция” е на власт – ти си на седмото небе и единствената ти работа е да прехвърчаш от облак на облак. Когато обаче кумът или вуйчото владика е изпаднал от каручката на Господ – и то без право на обжалване, протест или реабилитация – личният ти рай се превръща в ад.
Съвсем друг е въпросът дали банката и Националната агенция по приходите, които са основните взискатели към съда и за продажбите на частните съдебни изпълнители, при цялото това обезценяване на имота, ще успеят да приберат полагащото им се. Или ще запушат и тези дупки с “едни други” пари на вложителите и данъкоплатците.