Бившият полицай от ГДБОП Виктор Кинов осъди прокуратурата да му плати обезщетение от над 111 000 лева за това, че е бил уволнен от МВР, докато е бил разследван за корупция. Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС), съобщи специализираният сайт „Лекс“.
Кинов и колегите му Борис Събев и Георги Сучев бяха задържани през 2012 г. и обвинени за получен подкуп, като информацията за Кинов беше, че е племенник на шефката на Международния валутен фонд и бивш еврокомисар – Кристалина Георгиева.
Година преди задържането полицаите работели по сигнал на бизнесмен, че е заплашван от свои партньори. След като проблемът бил решен,
униформените поискали среща с бизнесмена,
който тъкмо приключил строеж на хотел в „Слънчев бряг“.
Според първоначалните данни на разследващите, Кинов и Събев поискали от строителния предприемач да им се отблагодари за помощта, като им прехвърли безвъзмездно право на собственост върху апартаменти в хотела за приблизително 850 000 лева. Тогава бизнесменът подал сигнал и срещу тях. Те били следени на още няколко срещи с него, като на една от тях се съгласили да получат стойността на апартаментите. Парите били белязани и при акция на МВР всички били задържани, но след това се оказало, че
сумата е била предадена само на един посредник.
След няколко опита на прокуратурата да внесе делото в съда, през 2017 г. то беше окончателно прекратено поради недоказаност на обвинението.
Веднага след арестите на полицаите, срещу Кинов е било образувано и дисциплинарно производство в МВР за уронване престижа на службата и е бил отстранен от работа, а в края на 2012 г. е бил уволнен.
Полицаят обжалвал заповедта за уволнение, но
делото било спряно от Върховния административен съд (ВАС)
до решаване на наказателното производство.
След като разследването срещу Кинов е прекратено за пръв път през 2015 г., по негово искане още тогава е възобновено и делото във ВАС, но през 2017 г. съдът окончателно е отхвърлил жалбата му и е потвърдил уволнението.
Преди две години бившият полицай осъди окончателно прокуратурата да му плати 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, като заведе отделно дело и за имуществени вреди от неполучени заплати от отстраняването му през 2012 г. до окончателното прекратяване на делото през 2017 година.
Кинов иска
прокуратурата да бъде осъдена и да му плати над 74 000 лева,
като сумата с лихвите надхвърля 110 000 лева.
Първата инстанция обаче прие, че Кинов не е доказал липса на доходи извън месеците от задържането му до уволнението и затова му присъди обезщетение от 5777 лева. Той пък твърди, че две години е бил без работа, а след това е работил на места с много по-ниска заплата.
Кинов и защитата му обжалваха решението, като в жалбата си пишат, че градският съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да отложи делото за събиране на доказателства, след като адвокатът на полицая е уведомил, че е болен. Съдът обаче решил да приключи делото и
така приел за недоказани твърденията, че Кинов е бил безработен две години.
Прокуратурата пък е обжалвала решението с аргумент, че полицаят е трябвало да търси обезщетение от МВР, а освен това заповедта за уволнението му е била потвърдена от ВАС.
В решението си апелативните съдии напомнят, че в заповедта на министъра недвусмислено е заявено, че наказанието е обосновано единствено с наличието на образувано наказателно дело, което е разгласено в медиите.
„Фактически няма спор, че ищецът не би бил дисциплинарно уволнен, ако не е бил привлечен като обвиняем. Преценката на административния съд за законосъобразност на заповедта за уволнение от формална и материална страна, включително изводите, че от обективна и субективна страна е осъществено описаното дисциплинарно нарушение (повдигане на обвинение за длъжностно престъпление и уронване престижа на МВР) не обвързват гражданския съд, за разлика от влязлата в сила присъда (чл. 300 ГПК)… В случая, макар връзката между обвинението и вредите да е опосредена от акта на работодателя, вреди за ищеца не биха настъпили, ако не бе повдигнато обвинение, заради което е отстранен от длъжност и му е наложено дисциплинарно наказание“, се казва в решението. В него съдиите посочват, че обстоятелствата в заповедта за уволнение
могат да се приемат за установени само при влязла в сила присъда
и подчертават, че преценката на ВАС в конкретния случай няма обвързващ характер и правно значение.
САС обаче отменя решението на градския съд в частта, с която е отхвърлен искът на Кинов, като пише, че действително той трябва да докаже, че не е получавал заплати две години, но това е останало недоказано не по негова вина, а заради процесуално нарушение на първата инстанция. В решението е описано, че адвокатът на Кинов е поискал съдебно удостоверение, което да му послужи пред НОИ и НАП, но не е могъл да го представи поради внезапно заболяване.
Затова САС е дал възможност на полицая да докаже твърденията си. Така съдът установява, че от края на 2012 г. до средата на 2017 г.
Кинов е работил при други работодатели на много по-нисък осигурителен доход
и затова трябва да бъде обезщетен с разликата между размера на получаваната брутна заплата в този период и брутния доход, който би получавал, ако не е бил отстранен от МВР.
По делото е била приета счетоводна експертиза, според която брутната заплата, която Кинов е щял да получи за 5 години в МВР е била 80 000 лева, а за същия период, през който е работил на други места, е получил едва около 6000 лева.
Така съдът изчислява, че трябва да бъде обезщетен с над 74 000 лева. Към тази сума обаче са добавени и над 37 000 лева законна лихва, изчислена от вещото лице, като общата сума, която прокуратурата е осъдена да плати, надхвърля 111 000 лева.
Решението обаче не е окончателно и прокуратурата може да го обжалва пред Върховния касационен съд.
