Връзката между заглавието и картинката е повече от ясна: ако имаше достатъчно нормални и смели хора, работили и работещи във военна полиция, досега бунтът щеше да е факт. Новият устройствен закон и новото ръководство – също. Защото рисковете на професията (в този й вид) са такива, че на мястото на лейтенант Манчев – светла му памет – може да бъде всеки един подчинен на бригаден генерал Ивайло Сотиров. Не е гавра с паметта на човека, а тъжен извод от факта, че самоубийството му е инсценирано, аутопсията след ексхумацията установява убийство и… дотам!
Едва ли ще открием топлата вода, ако кажем, че героизмът на днешния масов българин е като дисидентството по времето на бай Тошо и неговата представа за развит социализъм – на пияна глава край софрата, в банята пред огледалото, под юргана в обятията на жената. Днес положението е почти същото, въпреки че свободата на словото и мисълта са конституционно гарантирани. А според Наказателния кодекс, ако премълчиш извършването на престъпление или закононарушение, автоматично ставаш съучастник. Нищо, че налягаш парцалите си от страх пред началството. В една от прехвалените служби в армията – „Военна полиция“, положението с мъжеството в името на истината е още по-трагично…
Според „показанията“ на неколцина храбреци, които ни заклеха да пазим имената им в тайна, защото ги било страх от актуалния шеф на „Военна полиция“ – бригаден генерал Ивайло Сотиров, от някога славната и желязна служба днес не са останали дори мили спомени.
Близо половината от професионалистите в нея били подменени с откровени „калинки“, а другите били наплашени да си мълчат и… да си получават заплатите. На какви постове и в кои регионални служби са концентрирани въпросните „калинки“, пишман бунтарите не пожелаха да разкажат с думи прости и конкретни, затова и ние ще се задоволим само с маркирането на проблема.
Без да се допита до професионалистите, директорът Сотиров префасонирал служителите в две от елитните звена в… най-обикновени патрулни полицаи и „дворни кучета пазачи“. Става дума за антитерористичното звено в Първи сектор на Пловдивската регионална служба и за специалния сектор „Издирване и задържане“ в Софийската регионална служба.
Опитите ни да убедим пишман храбреците да измъкнат по втория или по третия начин въпросните заповеди също се увенчаха с титаничен провал. Защото било опасно, защото било невъзможно, защото не искали да излагат на риск техни съмишленици в службата и в министерството.
Логичен отговор на въпроса ни „Защо не изпратихте сигнал до министъра на отбраната и не мобилизирахте всички неправителствени структури за офицерите от резерва да настояват за спешна проверка и официален отговор?“ не получихме. С оглед съдържанието на картинката – съвсем логично. Защото, каква ли „висока“ реакция може да очаква някой бунтар, след като вече 10 години няма кой да накара директора на „Военна полиция“ да пише и публикува годишни отчети за дейността на повереното му ведомство? Нищо че са задължителни?
Без конкретика остана и една изумително… поучителна случка. Отива при директора на „Военна полиция“ един от шефове на бившите антитерористи и го моли да уреди хората му да се качат на самолет, за да прекарат в „металната птица“ известно време, за да знаят какво да правят в случай на инцидент с обезвреждане на авиотерористи.
Дали някой може да се сети какво е отговорило „голямото началство“? Хайде – не се измъчвайте. Никога няма да познаете верния отговор, защото… той е въпрос и гласи „Ами, ако самолетът падне?“
Като чул това, човекът чинно станал и с такъв замах напуснал кабинета на началника, че днес е цивилен служител в администрацията на един софийски район. Или поне така говорят „злите езици“.
Другата „бомба“, на която „Параграф 22“ трябваше да палне фитила, звучи още по-странно. Откакто директорът на „Военна полиция“ взе под крилото си Атастасия Стойнева – протеже, а след това и смъртен враг на преподавателя по национална сигурност в Югозападния университет Асен Пейчев, той до такава степен се вживял в ролята си на покровител, че е разпоредил достъпа до учебно-тренировъчната база на язовир „Искър“ да бъде забранен – както за редови служители, така и за „дребни“ началници. С други думи – заради сигурността на девойката е прекратил дори тренировките на леководолазните групи, колкото и инцидентни да са те през годините.
Съвсем естествено, доказателства за тази злоупотреба с власт не ни бяха предоставени, но… както гласи един от любимите рефрени на класическия български льохман – „Тука е така!“ Защото, ако трябва да онагледим трапезното бунтарство на нашите пишман информатори, те трябваше да ударят с юмрук по масата и да излязат на символичен протест още преди… няколко петилетки. Когато е потрошена маса грешна пара за изграждането на въпросната учебно-тренировъчна база на язовир „Искър“ (освен, ако тя просто е била взета от друго подразделение на Военното министерство и подарена на „Военна полиция“ точно с цел глезене и разпускане на висшия офицерски кадър).
Причината да си мислим точно това е „заровена“ в сайта на „Военна полиция“, който – макар и да е поддържан колкото за отбиване на номера – все пак си крие своите чудни тайни. Като тази „дописка“, публикувана в сайта на „Военна полиция“ на 7 март 2019 г., например (цитираме):
„13 години от създаването на нещатната водолазна дейност в Служба „Военна полиция“
На 06.03.2019 г. в Териториален отдел – Варна към ИА „Военни клубове и военно почивно дело” – МО, от служители на РС „Военна полиция” – Варна, се проведе семинар по повод отбелязване на 13-тата годишнина от създаването на нещатната водолазна дейност в Служба „Военна полиция”.
Пред участниците в семинара бе изнесен брифинг от директора на РС „ВП” – Варна полк. Любомир Дучев.
В семинара взеха участие представители на ВМС, СВ, НСО и МВР, с които благодарение на доброто сътрудничество се осъществява подготовката на нещатните водолази на регионалната служба.“
Открихте ли къде е „заровено кучето“? Точно така – в малоумието водолазната група да е във Варна, да бие 500 километра до язовир“Искър“, да потренира 7-8 дни, след което да бие още 500 километра на връщане. Вместо да им бъде направена „сладководна“ база на язовир „Цонево“ и да пътуват само по 150 километра… в двете посоки.
А да, и още нещо. В случая с учебната база на язовир „Искър“ днешният шеф на „Военна полиция“ Ивайло Сотиров е невинен, защото усвояването на въпросната база за други цели е патентовано от неговия предшественик Борислав Сертов. Като злоупотребите му са установени и доказани със специална проверка и доклад от Дирекция „Вътрешен одит“ още през… 2017 година.
И макар, че заповедта за това е лично на тогавашния военен министър и вицепремиер Красимир Каракачанов, до падането на ГЕРБ от власт през април 2021 г. по темата нищо не се случва. А след това… хептен нищо, въпреки че през властта се извървиха поне 7-8 служебни и редовни военни министри.
Всъщност, ако отвори човек Закона за военната полиция (ЗВП) и правилника за неговото прилагане и прочете правомощията и задълженията на тази супер непозната на широката публика структура в системата на въоръжените ни сили, след което отвори ведомствения сайт и види с каква учебна база разполага тя, със сигурност моментално ще поиска… нейното сриване до основи и изграждане по съвършено нов начин.
Ето какво онагледява картинката от сайта:
- стрелбищен комплекс,
- спортен комплекс,
- кабинети за езикова и компютърна подготовка.
А ето какво пише в Закона за военната полиция на тема права и задължения:
Чл. 2. (1) Военната полиция осъществява:
1. контрол за спазването на обществения ред и военната дисциплина от военнослужещите;
2. охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия;
3. контрол върху използването на военни превозни средства;
4. осигуряване и контрол за спазването на установения пропускателен режим при влизане и излизане от охранявани обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и вътрешния ред в тях, включително чрез даване и спазване на задължителни указания при и осъществяване на:
а) проверки на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;
б) проверки на багажа, товара и/или на превозни средства и съпроводителните им документи;
5. съвместно или във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи или Държавна агенция „Национална сигурност“ задачи от тяхната компетентност по:
а) охрана на обекти;
б) разкриване, прекратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване на оръжия за масово унищожение и незаконен трафик на оръжие;
в) задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Във връзка с опазването на реда и сигурността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия служба „Военна полиция“ самостоятелно и във взаимодействие с други служби за сигурност и служби за обществен ред осъществява:
1. оперативно-издирвателна дейност;
2. антитерористична дейност;
3. дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ характер и полицейска регистрация на лица;
4. информационна дейност;
5. охранителна и контролна дейност;
6. противопожарен контрол;
7. разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;
8. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) контрол за спазването на правилата за движение, регистрацията и техническото състояние на военните превозни средства съгласно Закона за движение по пътищата;
9. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.)
10. дейности и свързаните с тях правомощия, отнасящи се до чуждестранни военнослужещи или военни формирования, техните бази и транспортните им средства на територията на Република България, доколкото това е предвидено или не противоречи на международен договор, по който Република България е страна.
(3) Военнополицейските формирования в Българската армия извършват контролна и охранителна дейност в гарнизоните и районите за разполагане извън тях, като осъществяват:
1. контрол за спазването на войсковия ред и военната дисциплина от военнослужещите;
2. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия;
3. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) ескортиране, съпровождане и охрана на военни превозни средства;
4. контрол върху използването на военни превозни средства.
Чл. 3. Дейността на военнатаполиция се основава на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. публичност, обективност, безпристрастност и политически неутралитет;
4. централизъм и единоначалие в организацията и управлението;
5. упражняване на граждански контрол от предвидените в Конституцията и законите органи.
Откриваме ли мястото на второто „заровено куче“, което превръща военната полиция в нещо средно между изтърсак и кукувица? Точно така – оградената в синьо „блага вест“ от факсимилето на сайта, която гласи, че специализираното обучение на военните полицаи се извършва в Академията на МВР или в други висши училища в страната и чужбина.
Следва продължение…
