Липсата на смелост е най-очевидната черта на българския политически елит
Няма да открием топлата вода ако посочим, че българинът страда от т.нар. синдром на многострадалната Геновева. Все мрънка, все някой друг му е виновен, никога на признава собствените си грешки, гледа някой друг да свърши работата, не приема друго мнение освен своето, драматизира, иска да е център на вниманието, страда когато не е…
Този синдром определя и поведението на нашенския политически елит. Това е логично и разбираемо – хората в парламента и по етажите на властта са избрани от същия този народ, няма как да са по-различни.
За утеха на този елит ще припомним, че когато сме си внасяли чужди политици, всичко е свършвало под формата на национална катастрофа. Пример за това е резултатът от визитата на българската „депутация“ начело със Стефан Стамболов във Виена през 1886 г., когато измъкват от кафене „Ландман“ подпоручикът от австро-унгарската армия Фердинант, за да го направят княз на България.
Също са общо успокоение ще отбележим, че вносът на революции вече не върви. Обаче продължаваме на осъществяваме внос на политици от чужбина, сякаш не сме си научили урока от Фердинант. И дори правим промени в законите в съответната посока.
Внесените политици обаче са пренебрежимо малко на брой, в сравнение с домораслите. Въпреки това, местната политическа класа – от онези времена, та до днес, все е следвала съветите на чужбината, вместо да поеме сама бремето на своята отговорност. Резултатите не са по-различни от този на „депутацията“ на Стамболов…
Каква е най-характерната черта на днешния политически елит? Очевидно това е липсата на смелост – както във външнополитически аспект, така и на родна почва. В тези дни на политически хаос, в който вместо дълбок анализ на кризата и честен разговор за изход от нея, родният елит обаче ни предлага да хвърляме шарен боб, за да видим какво ще се случи. Като бобът си го плащаме, все едно е расъл в градините на Семирамида.
Какъв е българският политик днес? Неизвестно защо във вакханалията след последните избори пропуснахме отговорът на този интересен въпрос покрай ушите. Даде го бившият съпредседател на ДБ Христо Иванов. „Вашингтон няма стратегическа инициатива, която да задава някаква рамка. Америка губи стратегическата си инициатива. Тя току-що изгуби Грузия, изгуби Северна Македония, Путин държи пръста си върху червеното копче на Босна и Херцеговина…Идват тежки времена, ще трябва да се оправяме сами, досегашният модел вече се изчерпа… Сега, като политически пенсионер, вече мога да го кажа смело„, заяви Иванов след като подаде оставка от заеманите постове и напусна политиката.
Очевидно смелостта в политика идва с пенсията. Няма смисъл да я търсим и изискваме от политиците ни преди това. Чак когато вземат пенсията, след дългогодишни извивки в кръста и навеждане, тогава. Когато стратегически и вътрешнополитически модели вече са се изчерпали, а редовите български пенсионери, пък и останалите им сънародници, са платили за това…
Изниква въпрос на кого му е по-тежко – на обикновения български пенсионер или на политическия пенсионер?
