Наложените в Софийския районен съд ограничения на достъпа на адвокати до дела бяха спрени от Административен съд София – град. Спирането е със задна дата – от 8 май 2024 г., като ще остане до окончателното произнасяне по делото срещу налагането им, заведено от двама столични адвокати. Спорните текстове, издадени с разпореждане на съдебния администратор на районния съд гласят:
„Справка по движението на делото на адвокати се дават и без да е налице пълномощно за конкретното дело, чрез представяне на валидна адвокатска карта. Копие на приложените по делото книжа се предоставят на адвокат, който не е пълномощник по делото, след изрична молба и разпореждане на съдията-докладчик. Предоставянето на достъп до делото се дава само на адвокат пълномощник по него (не се дава дело за преглед на адвокат без пълномощно от страна по него).
Сходни ограничения бяха наложени и по отношение на адвокатските сътрудници, които имат право на достъп само до делата, по които техните работодатели-адвокати или адвокатски дружества са упълномощени да представляват интересите на клиентите си.
Преди сегашното произнасяне на административния съд друг негов състав прие по аналогична жалба на друг адвокат, че оспореното разпореждане е вътрешнослужебен акт и не засяга правата на жалбоподателя, поради което не допусна делото за разглеждане. По жалбата на двамата му колеги обаче съдията не споделя това ограничително тълкуване на закона и изразява обратното мнение, позовавайки се на Конституцията.
„Оспореното разпореждане регламентира организацията на работата на съдебните служители във връзка с предоставяне на справки по дела, издаване копия от документи, достъп до делата и т.н. Адресат на заповедта са съдебните служители, на които се вменяват конкретни задължения в рамките на работното време и на определено място на работа, но с нея пряко се засягат и правата и законните интереси на страните по делата. В този смисъл заповедта има характер на вътрешноведомствен акт по чл.2, ал.2, т.3 от АПК, с който се създават права и задължения на лица, подчинени на органа, издал акта, но и с който се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. По аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване. Следователно административният акт подлежи на съдебен контрол, но по реда за оспорване на индивидуалните административни актове, а не по реда за оспорване на общи административни актов“.
Разглеждането на делото по същество е насрочено за септември, а жалбоподателите-адвокати вече са уведомили писмено съдебния администратор и председателя на съда, че следва да преустановят прилагането на разпореждането.
