НК НПК

Съдия Хинов с нова атака срещу формализма на процеса

Съдията от бившия спецсъд Иво Хинов сезира Конституционния съд с три искания наведнъж срещу ограничителни разпоредби в Наказателния процес. Въпросите му възникнали във връзка с водено от него дело с подсъдими за подкуп двама полицаи. КС не е допуснал досега за разглеждане по същество нито едно от първите дела пред него, образувани по искане на отделни съдии. Тази възможност беше дадена с последните промени в основния закон.

Първото искане е срещу разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, която изисква събраните в разрез с изискванията му доказателствата да бъдат изключени от делото. По конкретното разследване са извършени претърсвания и изземвания от кабинетите, домовете и автомобила на един от подсъдимите. Това е направено без предварително разрешение, а с последващо одобрение на съда, тъй като действията са заявени като неотложни. Според съдията от СГС те не са били такива, но независимо от това резултатите от тях трябва да бъдат зачетени.

Хинов стъпва на решението на Съда на Европейския съюз по негово преюдициално питане, според което не е необходимо искането за прилагане на специални разузнавателни средства да съдържа непременно индивидуализирани мотиви. Достатъчно е точните причини за това да бъдат лесно и недвусмислено изведени при съвместен прочит на акта и на искането за разрешение, а след издаването на разрешението искането да е достъпно за лицето, спрямо което е било разрешено използването на СРС.

Изводът е, че дори при нарушено право на ЕС при даване на немотивирани съдебни разрешение за използване на специални разузнавателни средства и при предприемане на планирани претърсване и изземване без предварително съдебно разрешение, „то същото това право на ЕС не се противопоставя на ползването на резултата от тези следствени действия – ако е спазен принципът на състезателност и защитата може ефективно да обсъди начина на събирането им и правното им значение“.

В противен случай се стига от една страна до затруднение или до осуетяване на разкриване на обективната истина. А от друга – до нарушаване на правото на защита на подсъдимите, тъй като съдът е склонен да избягва въпроса за законността на приложените спецсредства. „Показателен е трайният отказ на съдиите да отчитат очевидната липса на надлежно мотивиране на съдебните разрешения за използване на специални разузнавателни средства“, пише съдия Хинов.

И заключава, че ако КС отхвърли искането му, на практика ще потвърди настоящата практика за масово одобряване на претърсвания и изземвания и на разрешения за СРС без мотиви. Ако пък разпоредбата на чл. 150, ал. 2 НПК бъде обявена за противоконституционна, събраните в нарушение на НПК доказателства няма да се изключват, като нарушението ще бъде признато от съда, а при осъдителна присъда ще е смекчаващо отговорността обстоятелство.

Втората мишена на искането е високото препятствие пред възможността прокурорът да измени обвинението към по-леко. Чл. 287 НПК ограничава изменението на обвинението само до хипотезите за промяна на фактите при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или при промяна на правната квалификация в по-тежка с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В разрез с конституционното правомощие на прокурора да поддържа обвинението липсва обаче възможност той да го измени към аналогично по тежест или към по-леко.

Тук Хинов стъпва върху друго решение на съда в Люксембург, според което съдът може да осъди подсъдимите по правна квалификация, която е различна от възприетата от прокурора в обвинителния акт, стига да е информирал обвиняемия за промяната така, че той да подготви ефективно защитата си. Правото да измени обвинението следва да бъде реализирано от прокурора, който в случая с делото на полицаите е заявил че редом с обвинението за подкуп, поддържа алтернативно и две по-леки – за измама и за търговия с влияние.

В тази връзка съдия Хинов поставя и въпроса за основанията на поискания му от защитата на полицаите отвод, след като е допуснал изменение на обвинението към по-леко. Според Хинов ако нормата на чл. 29 ал. 2 НПК за предубеденост на съда се разбира в светлината на Конституцията, искането за отвода му без съмнение е основателно, доколкото такова изменение на правната квалификация противоречи на чл. 31 ал. 3, чл. 121 ал.1 и чл.127 т. 3 от Конституцията. Но пък ако същата норма за отвод се разбира в светлината на правото на ЕС, то искането е неоснователно, съобразно Решението на Съда на ЕС по делото С-175/22 и няколко други негови произнасяния в този смисъл.

Неотдавна Иво Хинов отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съд относно правото на контрол върху разпределението на делата отстрана на административните ръководители. Оказва се, че след като направил сам това по прехвърлено негово дело от спецсъда на друг съдия в Софийски градски съд, Хинов станал обект на дисциплинарно производство. Всъщност той просто държал да продължи работата си по делото, което другите съдии без това не искали да поемат.

На пръв поглед настоящето запитване касае един дребен и банален ведомствен проблем. В основата е национална правна система, съобразно която административният ръководител има монопол върху разпределението на делата. За да се ограничи произвола при това разпределение, е въведен принципът за случайния подбор. След това монополът на административния ръководител върху разпределянето на делата продължава да не бъде поставян под съмнение. Този негов монопол е оспорен, обаче, от двама съдии, които считат, че съдът следва да контролира как административният ръководител е спазил принципа за случайния подбор и съдът следва да поправи допусната от него грешка. Оттук административният ръководител, в желанието да запази монопола си, започва дисциплинарно производство срещу тях. Съответно вторият от тези съдии, знаещ, че Съдът на ЕС е приятел на съдиите в техните сблъсъци с изпълнителната и законодателната власт, отправя преюдициално запитване“, пише Хинов.

И с уговорката, че този спор за правомощия, при който всяка от страните използва наличните оръжия – дисциплинарно производство и преюдициално запитване, е „история незначителна и жалка“, настоява че „при един по-дълбок поглед, в основата е принципът за независимостта на съда, като проявление на правовата държава“. Изводът на Хинов е, че „стъпвайки на положението, че случайният подбор е издигнат от законодателя като принцип за организиране на правосъдието, както и на положението, че всеки съд има правомощието сам да провери собствената си компетентност, приема че този въпрос е съдебен (т.е. следва да се реши от съда, вкл. и след инстанционно обжалване), а не е административен (т.е. не следва да се реши от административния ръководител)“.