Столичният адвокат Иван Иванов е оправдан по делото срещу него за отдаване под наем на имот, ползван от проститутка за обслужване на клиенти. Дълбоко житейската история е показателна за глупостите, с които се занимава съдебната система, докато страната тъне в корупция и разврат.
Адвокатът си взима белята с пускането на обява за стая от апартамент на тъщата, ползван от него за съхранение на архивни материали. Жрицата проявила интерес, като посочила за какво ще ползва жилището, и уговорили наем в размер на 600 лева. След нанасянето оборотът се оказал впечатляващ и адвокатът поискал допълнително плащане от 20 лв. на ден за интензивното ползване на водата в банята. Това дошло обаче в повече на наемателката, която напуснала след като останала няколко дни без работа.
Посетители на проститутката и съсед в кооперацията потвърдили горното, като свидетелствали
за ежедневния приток на клиенти, които жената посрещала гола или по бельо.
След сигнал в полицията било образувано досъдебно производство, в хода на което адвокатът обяснил че нямал представа за какво ще бъде ползвана стаята. Според него наемателката се представила за студентка и научил за реалната й професия едва от разследващите.
На първа инстанция Иванов е признат за виновен и осъден условно на година и половина лишаване от свобода. Втората инстанция постановява обаче оправдателна присъда, приемайки обвинението за недоказано, а деянието – за несъставомерно. Следва връщане на делото от Върховния касационен съд на друг въззивен състав заради непълен анализ на доказателства, като е прието че деянието е съставомерно. Остава спорен въпросът
знаел ли е адвокатът за какво се използва помещението?
За това помага бившата му наемателка, която отрича пред съда показанията, дадените по време на досъдебното производство пред съдия.
Мнозинството във втория въззивен състав, който поема делото, не отстъпва обаче от тезата за несъставомерност на деянието, като на особено мнение е председателят на състава.
Текстът от Наказателния кодекс изисква помещението да е предоставено систематично –
поне три пъти и на различни лица за полови сношения
или за блудствени действия. И понеже адвокатът отдал стаята не три пъти, а само веднъж – при това не целенасочено и единствено за развратни действия, а и за живеене – съставът на престъплението не бил осъществен.
В крайна сметка делото стига отново до ВКС, който констатира че указанията му не са изпълнени, а въззивният съд е тълкувал закона твърде стеснително. Следва крайният съдебен акт, според който деянието е съставомерно, но е извършено „само формално и обществената опасност е малозначителна“.
Това било така, понеже поначало намерението му не е било да отдава стаята за развратни действия, а за живеене. Освен това наемателката ползвала за кратко стаята, като не били създадени значителни неудобства на съседите, само един от които разбрал за дейността ѝ. Добавен е и аргументът, че жената, извършвала сексуалните услуги доброволно, а не по принуда от страна на подсъдимия.
