Александър Маринов
Ако тезата за “изпраните” поражда спорове, още по-трудна за доказване е тезата, че “Всички обичат Бойко”
Една от най-често повтаряните тези, особено в навечерието на изборите, е, че Бойко Борисов е излязъл на „чиста печалба“ след разпадането на позорната иначе сглобка. Нещо повече, любителите на игри на думи твърдят, че вече „Всички обичат Бойко“ и ще се състезават за неговото благоволение след вота. „Изящните форми“ за „сладките пуделчета, които ще драскат по вратата в Банкя“, ги оставяме без коментар (и без това за техния автор е казано всичко, което е могло да бъде казано).
Тук обаче възникват определени съмнения по въпроса кои точно и колко силно „обичат Бойко“? Хвърлянето на светлина е нужно не заради „възпитанието на политическите чувства“, а поради важни прагматични съображения. Предстои да видим дали безспорно добрата позиция на ГЕРБ и лично на Борисов ще могат да бъдат материализирани в достатъчно силен и устойчив контрол върху властта, необходим за оцеляването на партията и лидера й.
Едва ли може да се възрази, че в сравнение с безизходицата през 2021 г., днес Бойко Борисов е в много по-изгодна позиция.
Също така няма спор, че той изигра една от най-силните си политически роли и
умело използва глупостта, алчността и неопитността на онези,
които искаха да го чегъртат, затварят и заличават.
Промяната наистина е „генерална“ и това няма как да не му дава самочувствие. Без съмнение ГЕРБ ще бъде първа политическа сила и на предстоящите избори, вероятно със солидна преднина. Това едва ли е някакво ново прозрение – нещата изглеждаха ясни още след първите месеци на гърчовете на „некоалицията“.
Сега Борисов демонстрира увереност и прави всичко възможно да капитализира превъзходството на партията си, за да може да диктува договорките след вота. Но
тази силна позиция може да се окаже недостатъчна,
особено ако ГЕРБ започне да вярва на безусловната ефективност на използвания досега инструментариум. А същността му е именно в конструирането на поредни сглобки, които носят полза на Борисов без той лично и партията му да носят отговорност.
Нека приемем, че ГЕРБ наистина ще бъдат открояващ се победител на изборите и ще имат най-голямата група в следващия парламент. Оттук нататък нищо не е сигурно, най-малкото защото не знаем кои ще бъдат и как ще се позиционират останалите. Допускаме, че ни очаква пореден срив на изборното участие, но това не дава яснота точно кои избиратели ще идат или няма да идат до урните. При ниския праг в Народното събрание биха могли да се промъкнат две или дори три нови (в смисъл непредставени досега) формации. А
това ще направи следващите пазарлъци много трудни,
защото „новите“ ще искат да запазят позициите си за предстоящите нови изпитания. Те ще разбират добре поуките от края на сглобката. Впрочем, това важи и за „старите“. Договарянето дори с ДПС хич няма да е лесна задача за Борисов, защото от движението настояват да бъдат открито признат и кооптиран партньор.
В основата на бъдещите сложности
стои противоречивото и неясно положение на ГЕРБ и Борисов. Например, съвсем не е доказано, че Борисов е успял да се измъкне от политическия кьорсокак, в който бе натикан по силата на добре известни и обективно развили се политически процеси. Дори е спорно дали наистина е „изпран“, както простодушно признаха в нощните си лакърдии харвардците.
Ако преди година изглеждаше, че той лично и ГЕРБ са прелегитимирани, това допускане се основаваше на готовността на една друга претендираща за нова легитимност сила (ПП-ДБ) да си партнира с него, независимо от увъртанията и преструвките. Но днес самата ПП-ДБ е тотално делегитимирана и сглобката с нея не носи вече дивиденти, ако не изключим злорадството от типа „Бойко как ги прецака тези леваци“.
Прокуратурата може и да оневини (засега) Борисов и приближените му по големите скандали, но това не означава, че те са забравени от обществото, дори и от избирателите на тези, които съзнателно ги игнорираха. Констатацията за „изпирането“ не носи позитивна конотация, тя просто регистрира
поредното тъжно и отблъскващо доказателство,
че в българската политика всички са маскари и че няма невъзможна сделка, когато замирише на власт и пари. Народът казва, че „мръсна пачавра леке не хваща“, но тази мъдрост едва ли има похвален смисъл.
Ако тезата за „изпирането“ поражда спорове,
още по-трудна за доказване е тезата, че „всички обичат Бойко“.
Как стоят нещата в обществото, е пределно ясно и то личи от всякакви и всички допитвания до общественото мнение, с каквито и резерви да се отнасяме към някои от тях. Борисов е „закован“ в съотношението доверие-недоверие в пропорция 20:80 и се намира на същото ниво, като основните врагове от сглобката. Дори Мария Габриел стои по-добре от него, да не говорим за президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова (съответно три пъти и два пъти по-високо доверие).
Съвършено ясно е, че в крайна сметка огромното мнозинство от българите не искат Борисов и Пеевски да ги управляват. Но както справедливо отбелязва един социолог, не решава народът, а онази малка част, която гласува.
Проблемът е още по-сериозен –
дори и електорално активните не решават, а тези, които са имали наивността да изберат. Повечето от избирателите на ГЕРБ не искат съвместно управление с ПП-ДБ, каквито и временни благини то да носи. Същото, дори в по-голяма степен е вярно за избирателите на ПП-ДБ, за чиято любов към Бойко е нужно голямо въображение. И едните, и другите бяха брутално измамени от вождовете си при съставянето на сглобката. Всеки следващ рецидив на това политическо мошеничество ще бъде наказван все по-сурово и вероятно ще буди все по-силен гняв, който у нас ще се превръща във все по-силен мотиватор.
Така че, в крайна сметка, Бойко си го обичат гербаджиите, които са склонни да му прощават много неща.
Едва ли същото важи за върхушката на ГЕРБ,
която много пъти е била свидетел на готовността на Борисов да жертва всичко и всекиго, ако става дума за личния му интерес. Последната му жертва бе Мария Габриел, която едва ли питае топли чувства към шефа си. Но последиците от това тепърва ще видим. Все пак живите (за разлика от мъртвите (препратка към Алексей Петров, обявен от Борисов за „баща на сглобката“) понякога са способни да отговорят.
Така че, дори след мощно изпиране някои лекета остават. А повечето хора не обичат лекедосаните неща и рано или късно ги изхвърлят.
