военна полиция

Военна полиция – змията, която всички политици мразят, но крият в пазвата си…

Поредното доказателство, че тука продължава да е така, т.е. мислените реформи да нямат нищо общо с писаните законопроекти, а писаните законопроекти да са на светлинни години от приетите закони, продължава да си съществува пред очите ни вече 13 години и половина. Е, то и предишните три петилетки си беше на “същото място”, но тогава поне си имахме оправдание – нямаше нормативен акт, регламентиращ военна полиция като държавна структура с права и задължения.

Няма шега, няма майтап. Само след три седмици – на 21 май – ще отбележим първата годишнина на едно от най-бруталните доказателства, че докато Чърчил ни е презирал официално, ние сме усвоявали партийно-политическите му хватки с цел лично облагодетелстване.

Нали всички помнят презрителното отношение на най-дебелия държавник в историята на британската популация по наш адрес, когато разбрал, че Царство България е обявило война на Великобритания? Точно така –

„Господа, една държава, в която хората след баня си казват „Честито!”, току-що ни обяви война!”

От друга страна обаче никой не иска да си признае, че другата крилата мисъл на Чърчил – “Няма вечни приятели, има вечни интереси!” – в България открай време е пътеводна светлина и на политическата класа, и на нейните задкулисни “спонсори”. Е, и на десетки хиляди редови избиратели, които хал хабер си нямат кой е Чърчил и какви ги е говорил преди 80 години, но за сметка на това прекрасно знаят балканската “кавър версия” на крилатата му мисъл – “Интереса клати феса!”

Та, на 21 май 2024 г. ще отбележим първата годишнина от титаничната простотия, сътворена от Радостин Василев, който напусна със скандал и двете си партии кърмилници – “Има такъв народ” и “Продължаваме промяната”, забивайки по един нож в гърба на всяка от тях.

Помните ли онзи 4-часов запис, с който Радостин Василев взриви т. нар. граждански мир и снабди с неизчерпаем словесен арсенал както фронтмените на парламентарно представените политически сили,

така и мегафоните, и латерните на извънпарламентарната опозиция.

Страховита драма. Втората или третата по важност цел на “Продължаваме промяната” трябвало да бъде “стъпване” във всички специални служби и смяна на ръководствата им с лоялни на партията и държавата хора.

Заговор било, завера било, преврат щяло да бъде…

Глупости, някакви – на простосмъртен език

на тази вътрешнопартийна интрига ѝ се вика “Дрън, дрън, та пляс!”

Защото, на езика на голямата политика Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков може и да не се изразяват правилно, но в 90 процента от случаите са прави. Не само службите, съдебната система и т. нар. независими регулатори трябва да бъдат реформирани и прочистени от корумпетата и некадърниците с връзки, ами… Просто цялата държавна администрация трябва да бъде радикално преструктурирана, а хората на държавна заплата – намалени поне със 150 000 “бройки”.

Ама Петков, Василев и компания се провалили, защото хем не можели, хем не искали. Глупости някакви. Вярно е, че не знаят как се прави голяма политика, а и хал хабер си нямат от законодателен процес. Още по-вярно обаче е и другото “нещо” – ако коалиционните им партньори от “Демократична България” искаха да им помогнат и да ги задържат в управлението, просто не трябваше да ги лъжат като “мургави стринки” на “Женския пазар”. Защото

корупцията в съдебната система със сигурност е голям проблем,

но в никакъв случай нито е единственият ни дерт, нито е най-големия.

Толкоз с лиричните отклонения. Тръгваме да търсим юнаците (да не се бърка с богатирите, които не са руски славяни, тип “братушки”, а най-обикновени викинги), на които

не им е проблем… поне да отсекат трите глави на ламята.

От 1991 г., когато СДС взе властта с малко, но завинаги – според сегашният Орбанист и Путинист Георги Марков (Жоро Дантелата), всяка управляваща политическа сила иска да реформира т. нар. служби. От време на време някоя успява, но… не съвсем. Защото в недрата на въпросните служби има “мозъчни тръстове”, които не позволяват същинските промени. И затова крайният резултат от от прословутите реформи, покрай които много политици и представители на неправителствения сектор направиха страхотни пари, може да бъде описан само по един метафоричен начин:

един мъж свалил 15 килограма за два месеца като се бръснал по три пъти на ден!

Примери – бол!

Колажът си е мой, публикуван е в отдавна несъществуващо списание, озаглавен е “Let’ s ДАНС” и си все така… адски актуален.

Преди 15 години правителството на Сергей Станишев и коалиционното парламентарно мнозинство – БСП-НДСВ-ДПС – съчлениха структурния Франкенщайн, познат днес като Държавна агенция “Национална сигурност”.

За целта бяха ликвидирани три самостоятелни бойни единици – Национална служба “Сигурност” (цивилното контраразузнаване в МВР), Агенция “Финансово разузнаване” (част от Министерството на финансите) и Служба “Военно контраразузнаване” (ВКР), което през годините мимикрира няколко пъти: от 1992 до 1993 г. е част от Управление „Разузнаване и сигурност“, през 2000 г. е обединено с военната полиция в Национална служба „Сигурност – ВП и ВКР“, а през 2008 г. е вкарано в ДАНС.

Ефектът? Всъщност – никой не знае какъв точно е ефекта от механичното претопяване на споменатите бойни единици в три отдела на служба, която се занимава с всичко друго, но не и със същинска контраразузнавателна дейност и финансово разузнаване. Или поне не си личи да се занимава, защото

нито осъдени шпиони и предатели има из българските затвори,

нито перачи на мръсни пари и източвачи на държавния бюджет и европейските фондове.

От 2008 г. досега, въпреки че ДАНС категорично доказа, че работи ефикасно само по поръчка, нито една политическа сила не пожела да разрита този “кошер” така, че възстановяването му да е невъзможно.

Другата дивотия, с която – за разлика от ДАНС – всички се занимаваме, но никой не иска да й каже името, е Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО). Тя е по-известна като “очите и ушите” на управляващите и задкулисните им спонсори и също не подлежи на никакъв контрол.

Тя е създадена по времето на кабинета “Орешарски”, излъчен от коалицията БСП-ДПС в 42-то Народно събрание през лятото на 2013 година. Авторите на законопроекта

все още тънат в дълбока неизвестност,

но пък водачите на групата вносители все още са ни пред очите ни:

– Сергей Станишев – лидер на БСП,

– Лютфи Местан – лидер на ДПС,

Михаил Миков (БСП) – председател на парламента,

– Христо Бисеров – СДС-ренегат и човекът-касичка на Ахмед Доган и ДПС,

Младен Червеняков – един от юридическите корифеи на БСП и бивш министър на правосъдието,

Атанас Мерджанов – социолог по образование и депутат от БСП в три последователни парламента,

Камен Костадинов (вече покойник) – депутат на ДПС в шест парламента и топла връзка на Ахмед Доган със сенчестия хазартен бизнес в лицето на издирвания от Интерпол Костадин Хаджииванов (Коце Маца).

Та, докато всички нормални граждани протестираха срещу бруталното потъпкване на законите в името на провокацията, позната като “Делян Пеевски – председател на ДАНС”, току що “изрецитираната” сговорна дружина тихомълком внесе и уреди мнозинството си да приеме проект за ремонт на Закона за специалните разузнавателни средства. Тоест – създаде си Държавна агенция “Технически операции”, призвана да подслушва, да следи и да снима. Уж по поръчка на МВР, ДАНС и прокуратурата, но на практика…. казва ли ти някой? Защото

въпросната структура не бе оставена независима и равно отдалечена

от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. А е специализиран орган, подчинен на Министерския съвет (т.е. на съответното парламентарно мнозинство), който не подлежи на парламентарен контрол – нито директно, нито чрез министър-председателя.

Нещо подобно, но далеч по-драстично, се случва и с Военна полиция, която от 30 години е единствената структура, за която всеки е чувал, но никой нищо конкретно не знае. Примерно – доколко е специална и доколко – полицейска, кои правомощия са й приоритетни – вътрешните или задграничните, може ли да прехвърля задачи на редовата полиция в МВР и да ползва служителите й за свои цели…

Както се вижда и с невъоръжено око, историята наистина прилича на тротоарната поговорка “Ти ли ме бутна, или аз сам паднах”. Съдържанието на отделите, маркирани с червено и синьо, противоречат на всички писани и неписани принципи и норми на тема “Конфликт на интереси”. Колкото до съдържанието на маркираната в зелено “табелка”, то едва ли може да бъде обяснено дори от неговия автор. Наистина звучи налудничаво, но си е факт, който много лесно може да бъде проверен в интегрирания сайт на държавната администрация.

В същото време обаче преките й шефове, подчинени единствено на министъра на отбраната могат да я ползват за каквото си поискат. Или казано на по-човешки език, ако директорът на Военна полиция е нормален човек, службата работи в полза на обществения и държавен интерес. Ако “биг босът” е с по-особени възгледи за живота като такъв, службата действа

или като преторианска гвардия, или като “подслон” за близки и познати,

които не могат да работят нищо друго.

Парламентарният контрол тук е последна грижа на ръководителите, а военните прокурори и следователи – още по-последна грижа за личния състав.

Да, от време на време разместването на пластовете в голямата политика уволнява един или друг директор, но като цяло разминаването между правата и задълженията, както и институционалния комфорт на службата са си все същите. И как няма да са, след като единствените, които имат право да ги разследват са военните прокурори и следователи, но…

те вече са една шепа хора и малцина от тях са склонни да ритат трудовите си книжки.

Онагледяваме казаното. Вляво на картинката е районът, който магистратите от Софийската военно-окръжна прокуратура са длъжни да “обслужват”. Карти с районите на другите две военни обвинения – Пловдив и Сливен, не съществуват, но не е трудно човек да отгатне докъде се простират правомощията им.

На картинката вдясно се виждат регионалните структури на “Военна полиция”. Разминаването е очевадно: в полза на униформените “ченгета” държавата е разделена на шест части, а във вреда на униформените слуги на Темида – само на три.

В числа историята е следната. Привеждаме само един пример, защото – както вече стана дума – за Пловдив и Сливен информация няма. Данните са взети от официалния сайт на Прокуратурата на Република България:

От 1 април 2014 г. в съдебния район на Софийската военно-окръжна прокуратура влизат следните административни области: София – град, София – област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Враца Монтана, Видин Плевен, Ловеч Велико Търново и Габрово. Територията е около 47 000 кв. км, а в нея са разположени

над 150 военни формирования,

както и много други централни или специализирани военни ведомства и други структури, създадени със закон или с акт на Министерския съвет:

– Щаб на отбраната,

– Служба „Военна информация”,

– Служба „Военна полиция -МО” и регионалните служби в София и Плевен,

– Комендантство – Министерство на отбраната,

– Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”,

– Институт по отбрана,

– Военномедицинска академия,

– Военна академия ”Георги Сава Раковски”,

– Национален военен университет „Васил Левски”- Велико Търново,

– Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски – Долна Митрополия,

– Национален военноисторически музей,

– Националната служба за охрана при Президента на Република България,

– Националната разузнавателна служба.

Наред с всичко това, софийските военни прокурори и следователи ВОП са длъжни да разследват и делата за престъпления, извършени от военнослужещи и служители на МВР, участващи в международни военни и полицейски мисии.

Перверзиите тук са две.

Първата е очевидна – колко магистрати работят в Софийската военно-окръжна прокуратура е супер тайна, но според наши приятели, в момента на “Позитано” № 24

работят общо… 50 души – прокурори, следователи и администрация.

За сведение – към днешна дата, въоръжените сили на Република България наброяват 24 000 души, от които 1300 работят във “Военна полиция”. А от тях, най-малко една трета са концентрирани в района на Софийската военна прокуратура.

Втората причина е перфидна – колкото и да се стараят, униформените слуги на Темида не могат да направят абсолютно нищо без кадрите на “Военна полиция”. В смисъл такъв, че те са като скачени съдове – униформените ченгета разкриват, а униформените магистрати доказват и внасят обвинителните актове в съда. Или казано по-простичко, ако никой не може или не иска да разкрива, как ще има кой да доказва и пише обвинителни актове?

Доказателството го откриваме в последния публикуван анализ за дейността на прокуратурата през 2022 г.:

Ключовото словосъчетание е “ВОП София отчита 2 върнати дела при два внесени прокурорски акта”.

А защо ни в клин, ни в ръкав отваряме приказка за “Военна полиция”, след като наоколо гърмят и трещят десетки други “цивилни” скандали, кой от кой по-гръмотевичен? Казал е народа – “Тихата вода е най-дълбока!”

Така че… следва продължение, от което ще научите как политически неутрални военни полицаи пускат удобни пасове на русофилски настроени индивиди с цел омаскаряване на тогавашния принципал – Тодор Тагарев, министър на отбраната в кабинета “Денков”. И защо, при публичното омаскаряване на бивш колега по призвание и пагон, шефът на “Военна полиция” незаконно повери мръсната работа на столични ченгета от СДВР и Трето РПУ-София. Като под мръсна работа трябва да се разбира, полицейски арест за 24 часа, обиск на жилището, изземане на телефони и т.н.