Чавдар Цолов
Цели три закона бяха променени в края на миналата година, за да се удари секирата на билкарите и гъбарите (или т.нар. берачи). Предвидено бе тези, които събират и продават билки, гъби, трюфели, диворастящи семена и плодове, да минат на облагане с патентен данък. Дотогава доходите им се декларираха с годишната данъчна декларация и се облагаха с 10% налог така, както е при всички останали трудови дейности.
Стана така, че размерът на налога можеше да варира между 240 и 480 лв. годишно.
Никъде не се посочваше какъв може да е икономическият ефект от преминаването към патентен данък, но трябва да се знае, че този налог влиза в бюджетите на общините. Все пак се споменаваше, че в България има „значителна по обем дейност по събиране на диворастящи лечебни растения, гъби, включително трюфели, плодове и др. Множество лица, най-вече пенсионери, социално слаби и безработни, извършват редовно такава дейност и предават срещу заплащане събраните продукти“.
Чудесата от края на 23-та година обаче не спряха до тук. За разлика от билкарите и гъбарите, хората,
които си докарват доходи от предаване на отпадъци за вторични суровини,
ще бъдат облекчени.
През 2012-та се въведе данък върху дохода им, който се удържаше от фирмите за скрап, но от 2024 г. той трябваше да отпадне. Като аргумент бяха изтъкнати целите на ЕС за насърчаване на зелените политики и кръговата икономика.
Предложено беше прагът на касовите разплащания при сделките с метални отпадъци
да се вдигне от 100 на 1200 лв. годишно на физическо лице.
В момента разплащанията по сделки с отпадъци от черни и цветни метали се извършват по безкасов път, като има изключение, ако стойността на сключените от едно физическо лице сделки не надвишава 100 лв. за година.
В началото на март Министерството на земеделието и храните пък трябваше да издаде заповед, която да регламентира новите цени за разрешителните за добив на недървесни горски продукти.
Разрешителните щяха да се взимат от шестте държавни горски предприятия в страната и да са с валидност 1 месец. Това беше по-добрия вариант, защото
ще се плаща само за месеците, в които човек е решил да търси гъби и трюфели.
Глупостта достигна до своя връх като събирачите баха разделени по възраст. „За родените до 1959 година разрешителното ще е малко над 170 лв., като в тази цена влиза разрешително от Горското стопанство, алтернативен данък и осигуровки на 4 часа. Ако решиш да си извадиш от следващо Държавно горско предприятие, там плащаш само разрешително, останалите разходи ги нямаш – там е 36 лева.
За лица родени след 1960 година разрешителното е около 195 лв., месечно”, обясняват засегнати.
Тъпотията стигна до там, че да се плаща в предходния месец за този, през който ще береш. А как да знаеш на 20 март
дали през април ще има гъби, за да си платиш?
Или пък в средата на април ще разбереш, че има гъби и ще излезеш в гората нелегално?
Както и да е, гъбарите бяха принудени да „харесат” новото законодателство. Но това не стига. Депутатите решиха
пак да бърникат около данъчния им статут…
като върнат подоходното облагане. И събирачите излязоха на протест.
В крайна сметка бурята в чаша вода приключи бързо. Депутатите се стреснаха и изобщо не приеха на второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители Йордан Цонев и Теменужка Петкова.
Така парламентът запази начина, по който се облагат гъбарите в момента – с т. нар. алтернативен данък. Той влезе в сила от началото на годината и
задължи берачите на диворастящи гъби и плодове да плащат по 200 лева месечно.
Впрочем, защо „тричат” гъбарите?
За да демонстрират затягане на фискалната дисциплина.
Вместо да подгонят работещите на сиво и на черно автосервизи, строителни бригади и борси за строителни материали.
Иначе нищо ново: прогнозите отново са 60 на сто от гласоподавателите на 9 юни пак да „отидат за гъби”.
