Обвинител №1 Борислав Сарафов за пореден път се обяви против направените от бившата „сглобка“ промени в законодателството, отнасящо се до Темида.
Изпълняващият функциите главен прокурор изпрати до министъра на правосъдието Мария Павлова становище от името на Прокуратурата на Република България по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ), публикуван за обществено обсъждане през март.
В становището Сарафов прави на пух и прах проекта, подчертавайки недостатъците му, плод на политически амбиции. „Предложеният проект на ЗСВ съдържа сериозни недостатъци и противоречиви норми, които налагат допълнително обсъждане и неизбежна редакция на значителна част от текстовете. В него са заложени противоконституционни норми и законодателни решения, които са резултат от съзнателен и политически мотивиран стремеж за неравно третиране на съдиите и на прокурорите и следователите“, пише Сарафов.
В становището е направен обстоен преглед на предложенията за промени като са изложени аргументи за това, че
някои от тях не съответстват на Конституцията
и са в противоречие с принципите на правовата държава. Други са неясни, непрецизни, вътрешнопротиворечиви, крайно неудачни. Част от конституционните норми са пренесени буквално в проекта за ЗСВ без да са доразвити детайлно, казва още и.ф. главен прокурор.
Преди броени днес Сарафов направи на пух и прах промените в Конституцията. Той внесе в
Конституционния съд становище от името на Прокуратурата на Република България по конституционно дело №1 от 2024 г. и присъединеното към него конституционно дело № 2 от 2024 г., образувани по две искания – на президента и на група народни представители, за установяване на противоконституционност на редица разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, приет в края на 2023 г. от 49-ото Народно събрание.
Становището се отнася до изменения и допълнения в основния закон по отношение на структурата и правомощията на прокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор, закриването на конституционно установен орган на съдебната власт като Висшия съдебен съвет и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет – за прокурорите и следователите.
Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са
ограничени правомощията на прокуратурата
да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, посочи Борислав Сарафов.
Редица от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание (изрично очертана от Конституцията), тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции.
„Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система“, се казваше в становището на прокуратурата до КС.
Обръща се внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите.
Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но
накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.
„Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, написа Сарафов.
В ставовището се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в противоречие с установената практика на Конституционния съд (с конкретни негови решения).
В становището се посочват възможните последици от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.
Измененията в Конституцията не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност, се казваше в становището до Конституционния съд
