Починът ремонт на ремонта наистина си се превърна в държавна политика. През тази седмица народните ни представители отново се заеха да преправят Закона за кадастъра и имотния регистър, който бе приет само преди година и влезе в сила след обнародването му на 25 януари 2023 г. в извънредния брой 8 на “Държавен вестник”.
Сега парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите се впусна с нов устрем и подкрепи на първо четене промените, внесени от Божидар Божанов и група народни представители. Едновременно с това, “хранително-вкусовите” народни представители отхвърлиха всички предложения на Министерски съвет, защото… имало прекалено много депутатски забележки към тях.
На практика
беше дадена зелена светлина на новия норматив,
който предвижда безплатно вписване в Имотния регистър при възстановяване на земеделски земи и гори от общинските служби по земеделие.
В проектозакона се предлага също да отпадне и подаването на “хартиени” скици от Агенцията по кадастър за земеделска земя, която се отдава под наем със срок, по-дълъг от една година. Идеята е скиците от Агенцията по кадастъра да бъдат предоставяни по електронен път служебно, а съблазнителното тук е, че
таксите, които преди това страните плащаха, отпадат!
С промените се цели да се намали административната тежест, както и изпращане на уведомления на собствениците, когато по партида на техен имот, се впише някакъв акт, обяснява вносителят Божанов. Аргументите му са, че по този начин ще се защитят възрастните хора, с чиито имоти най-често стават злоупотреби. Занапред съобщенията ще се изпращат и по настоящ адрес на собственика.
Сегашните промени в Закона за кадастъра и имотния регистър неминуемо ще доведат и до ремонт на други нормативни актове. По тази причина се предвиждат промени (поне засега) в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, Закона за възстановяване на горите и собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за горите.
Според вносителят,
общинските служби по земеделие ще издават решения,
които имат силата на констативен нотариален акт. Те ще бъдат вписвани служебно от Агенцията по вписванията, а собствениците няма да имат ангажимента да заявяват това.
Предвиден е 2-годишен период, с който вече издадените решения, които не са вписани в Имотния регистър, ще могат да бъдат вписани безплатно.
В новите текстове е залегнало и условието при наемане на земя за повече от година, при която договорът е изповядан пред нотариус, данните за имота служебно да се ползват от Агенцията по кадастъра.
Представителите на Министерството на земеделието и храните настояват между първо и второ четене да бъдат по-внимателно изчистени текстове, отнасящи се до решенията на общинските служби по земеделие,
възстановяващи право на собственост върху земеделски земи.
Очаква се те да бъдат изпращани служебно за вписване в имотния регистър, като се прецизира факта, че това ще става след влизането на промените на Закона в сила. От земеделското ведомство настояват да бъдат конкретизирани детайлно и сроковете за безплатно извършване на услугата, тъй като има опасност да се създаде неравнопоставеност за хората, на които вече земята е възстановена.
По настояване на председателя на Комисията по земеделието, храните и горите Десислава Танева , вносителите се съгласиха да оттеглят предложението да бъдат ползвани регистри на Държавен фонд “Земеделие” за извършването на допълнителни проверки при рискови сделки.
Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен от Министерски съвет,
не бе приет заради многото забележки от страна на депутатите.
Тук е моментът да припомним, че същият норматив, който парламентът прие в началото на миналата година, също беше внесен от Министерския съвет. Тогава целта беше създаване на електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи като основна предпоставка за създаване на имотен регистър.
На Агенцията по вписванията беше вменено
създаването и поддържането на обща електронна база данни,
съдържаща електронните партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи.
Службата по вписванията в съдебния район на съответния Районен съд беше задължена да въвежда в електронните партиди информация за имота, за собственика му и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост, за ипотеки и възбрани, както и вписаните актове с приложените към тях документи в електронните партидни дела, приеха депутатите.
Беше поставен и срок – 30 юни 2026 г. , до който Агенцията по вписванията
трябва да дигитализира наличния хартиен архив в службите по вписванията.
Тогава, по предложение на Божидар Божанов (Демократична България) и с редакция, предложена от Росица Кирова (ГЕРБ-СДС), беше прието разпорежданията на съдиите по вписванията да се извършват и по електронен път – с квалифициран електронен подпис. А вписването в партидата да се удостоверява и с квалифициран електронен времеви печат по смисъла на европейски регламент. Беше предвидено тези два текста да влязат в сила две години след влизането в сила на тогавашните изменения в Закона.
Аргументите за миналогодишните промени според Министерския съвет бяха, че дотогава
вписванията си вървяха като едно време – по персоналната система само на хартия.
С приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър през 2000 г. пък беше предвидена законодателна реформа в системата на вписванията, която предвиждаше имотният регистър да се води не само на хартия, но едновременно с това и в електронен вид. Само че
близо четвърт век по-късно
след приемането на закона тази законодателна реформа така и не беше осъществена на практика. Но и до днес не е ясно, каква част от работата по прилагането на миналогодишните промени е свършена.
Нека да напомним, че в службите по вписванията съществува огромен архив от вписани актове на хартиен носител за периода от 1900 г. до 2009 г., който отдавна трябваше да бъде дигитализиран. Да не говорим, че дигитализация на имотния регистър е и ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост…
