железници

Мистерията на българските железници – уж клинично здрави, но с все по-скъпо лечение…

Доказателството за това обобщение е пред очите на всички ни, и то – още от преди обед. Вчера сутринта, по време на церемонията в президентството, служебният премиер Димитър Главчев мотивира оставането на транспортния министър Георги Гвоздейков със спасяването на дългоочаквания договор за купуването на 70 модернизирани вагона от “Дойче Бан”.

Прекрасно, но… защо седмица по-рано – на 29 март 2024 г., пресцентърът на г-н Гвоздейков разпространи благата вест, че “БДЖ-Пътнически превози” ЕООД (т.е. древните стари железници) и “Дойче бан” (Deutsche Bahn) са подписали договор за доставка на 76 модернизирани пътнически вагона срещу “скромните” 30.5 млн. лева?

Припомняме и още няколко детайла от въпросната блага вест, разпространена от пресцентъра на транспортното ведомство.

Първоединичната цена за един вагон възлиза на 391 166 лв., което на фона на досега спряганите милиони, направо си е нищо. Поне на първо четене, защото на второ “такова”, работата започва да изглежда по съвършено различен начин. Защото – колкото и правилно да са съхранявани, вагоните са си стари и за да бъдат пуснати отново в редовна експлоатация, си трябват допълнителни процедури и… пари.

Второпървите 19 вагона ще пристигнат в България още през април, а останалите 57 – до началото на юни, но по специално разработен график.

Трето60 вагона за от салонен тип и предлагат пътуване “Втора класа”, 6 вагона са специализирани за превоз на трудноподвижни лица и велосипеди, а останалите 10 вагона са тип “Бистро”, т.е. нещо средно между вагон-ресторантите и вагон-бюфетите от епохата на социализма.

Четвъртонезнайно защо, според проектодоговора между БДЖ – ПП и “Дойче бан” (защото оригиналният договор все още е скрит някъде и е само за служебно ползване), продавача не носи абсолютно никаква отговорност за нищо, което може да се случи на 76-те вагона на българска територия. Дори, ако всички тавани прокапят и протекат едновременно или пък колелата им омекнат така, че станат правоъгълни…

Така де, след като в документалния мир на Транспортното ведомство

все още няма технически доклад за състоянието на вагоните,

какво друго да си мислим за тях?

Ами прави са Кирил Петков и Асен Василев да се сърдят както на държавния глава Румен Радев и на служебния му избраник Димитър Главчев, така и на довчерашния си партиен съотборник Георги Гвоздейков, че с една размяна на две реплики от сорта на “Искаш ли го?” – “Искам го, разбира се!”,

изпразниха от съдържание както идеята за т. нар. служебен кабинет от нов тип,

така и досегашните хвалби на Петков и Василев, че “Продължаваме промяната” не е типична партия, а е отбор на единомишленици, посветили себе си на обща кауза.

Тези последни две “квалификации” (или добре основани предположения, както се казва на оневиняващ съдебно-прокурорски жаргон) ги съчинихме не за друго, а защото – загърбвайки интересите на досегашните си партийни другари – Георги Гвоздейков остава министър,

за да добута докрай три-четири сделки,

за които до оня ден (в буквалния смисъл на думата) бяхме чували разни работи, но нищо кой знае колко конкретно.

Цитираме съобщение на ведомствения пресцентър, пуснато в публичното пространство на 4 април (четвъртък), горе-долу по времето, когато името на Гвоздейков бе завъртяно в публичното пространство като много вероятен министър в служебното правителство на Главчев:

“Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков подписа днес решението за избор на изпълнител за доставката на 7 двуетажни влака, които ще бъдат закупени със средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Обществената поръчка беше открита в средата на февруари, а в края на март бяха отворени офертите на участниците. Оценката показа, че офертата на полската фирма “Stadler Polska Sp. z o.o.” отговаря на всички изисквания на Възложителя.

Предложената цена е 300 513 279.50 лева,

а срокът за доставка на подвижния състав е 26 месеца. Предстои в законоустановените срокове да бъде подписан договорът с избрания изпълнител.

Паралелно с това от утре започват преговорите с испанската компания „Patentes Talgo SL” за доставката на 20 push-pull влака, а обществената поръчка за доставка на 35 електрически мотрисни влака днес е възобновена на етап подаване на оферти със срок до 11 април 2024 година…”

В това официално съобщение липсват няколко много тънки момента.

Първо – незнайно защо, ведомствените текстописци са ни спестили подробността, че всеки един от тези 7 двуетажни влака трябва да е най-малко с 300 места. Липсва информация и за максималния брой на седалките във всеки влак – 600, 900, 1200 и два пъти по толкова? Така че в момента никой не е в състояние да каже колко вагона ще тегли всеки един от седемте локомотива, за да си оправдае единичната цена от 42.930 млн. лева.

Второ – 20-те push-pull влака също са обвити в мистерия. Най-малко, защото

деликатно премълчаната им цена е около 1.2 млрд. лв.

(т.е. по коло 60 млн. лв. “на парче”), които ще бъдат осигурени… по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Нещо, което само по себе си е чиста проба злоупотреба с доверие, тъй като по дефиниция 12-те европейски милиарда са предназначени единствено за възстановяване на българската държава от COVID пандемията, а не за пълнене на дупки, зеещи заради мафията и нейните ятаци във властта от 25-30 години.

Всъщност, като стана дума за тези легендарни вече push-pull влакове, за които с радост ще похарчим „само“ половината от бюджета на Столична община (или 5-6 бюджета на общини като Велико Търново, Стара Загора или Благоевград), по въпроса за една от най-големите мистерии всички мълчат като глухонеми. Може би някой вече се сети?

Точно така – защо ще купуваме влакове, които по задание трябва да вдигат 200 километра в час, след като нямаме дори половин жп трасе (т.е. линия от начална до крайна гара), която да позволява подобна скорост?

И трето –

35-те електрически мотрисни влака ще ни струват още 1.1 милиарда лева,

които отново Брюксел трябва да ни ги даде, защото ни е одобрил т. нар. План за възстановяване и устойчивост.

И накрая… отворен финал. Тоест – край, който подсказва новото начало.

Една от гордостите на Георги Гвоздейков като редовен министър на транспорта в (не)коалиционното правителство на академик Николай Денков е, че бил сложил край на мъките около ремонта на прословутите 15 вагона, поверен на дряновския “Вагонен завод – Интерком” АД.

Ако човек съди по миналогодишните медийни гастроли на г-н министъра, като нищо ще си помисли, че става дума за някаква епохална битка,

изяла на държавата най-малко 2-3 петилетки време и 30-40 милиона лева суха пара.

А то… поне засега – нищо и половина.

Договорът за изпълнение на поръчката, известна като „Модернизация на 15 броя пътнически вагони В 84 (серия 1974 и 2974) за междурелсие 1435 мм, за „БДЖ-Пътнически превози” EООД“, е сключен на 22 април 2021 г. и е прекратен миналата есен, защото частната фирма не си била изпълнявала задълженията.

Може и така да е, но по силата на каква логика въпросният договор е прекратен не по задължителните разпоредби на Търговския закон, а “просто така” – еднолично, еднопосочно и с такава сила, че в средата на ноември 2023 г. “Вагонен завод – Интерком” АД хлопна кепенците, прати около 230 души на трудовата борса и “влезе” в процедура по несъстоятелност.

Само два месеца и половина след този успех на министър Гвоздейков, подопечните му шефове на “БДЖ – ПП” ЕООД, излизат на пазара като новородени – чисти и невинни като момини сълзи.

Датата е 29 януари 2024 г., а конкретният повод е… просто трогателен (цитат):

“БДЖ – ПП” ЕООД обявява обществена поръчка с предмет “Среден/капитален ремонт на 133 пътнически вагона, капитален ремонт с обновяване на 5 броя кушет вагони и капитален ремонт с възстановяване на 5 броя спални вагони за нуждите на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, разделена на 15 обособени позиции, за срок от 26 месеца.

Прогнозна стойност: BGN 108 978 268,00

Обект на ОП: Услуги

Срок за получаване на оферти или на заявления за участие: 14.03.2024, 23:59

Вид на поръчката: Открита процедура…”

Да –

дряновската поръчка е за около 900 000 евро на вагон,

докато новото ни намерение е два пъти по-евтино.

Ама не – дряновската поръчка е за прераждането на конструкция от преди 30-40 години в “нещо”, адекватно на потребителските права и изисквания през следващите 15-20 години. Докато все още актуалната поръчка за 133-те вагона…

Всъщност, какво значи среден ремонт? И по какъв начин – ако го има – съвместява с капиталния ремонт една везна?

Ами малоумно си е – или ще изкърпиш и измиеш 133 вагона за 108 милиона лева, или ще събориш българската железопътна “кочина” и ще я изградиш наново, но по италиански или германски образ и подобие. Пак за 108 милиона..

Да ни понамирисва на порнографията с жълтите павета? Естествено – на първо четене тя струваше 17 милиона лева, а на второ четене – още 30 милиона. Не за друго, а защото… толкова им е интелектуалния капацитет и на новите столични общинари. Ден да мине, самун да замине. А утре?