Конституционен съд

КС отказа да възкреси детските бракове

Уредбата на браковете между непълнолетни е работа на Народното събрание, поради коет Конституционният съд не може да се ревизира решението на парламента за забраната им. С този мотив КС отказа да допусне за разглеждане първото искане на районен съдия, с което беше сезиран. Това стана възможно с последните изменения в основния закон, които оправомощиха всеки съдия да подложи на конституционна проверка действащи законови разпоредби.

Делото е на съдийка от Софийския районен съд, която разглежда дело за сключване на брак между непълнолетни. Тази възможност беше уредена изрично в Семейния кодекс, но отпадна с последните промени в него от края на миналата година. Мераклийката за булка е 16-годишна, а избраникът й е на 20 години, като имат вече дете. Делото в районния съд е образувано месец преди отмяната на разпоредбите, които дават възможност за подобен брак с разрешение на съда. ).

„Конституцията, като защитава института на брака, единствено установява структуроопределящите елементи на брака – съюз между мъж и жена, основан на доброволност и равноправие. Тази уредба не включва минималната брачна възраст, а предоставя определянето ѝ на законодателя, който, изразявайки актуализираната политическа воля на титуляря на държавна власт, разполага със свобода на преценка, основана на неговата демократична легитимност. Съществуващата до влизане в сила на оспорения §1 ЗИДСК правна възможност за сключване на брак от непълнолетни по изключение не е елемент от конституционно защитеното ядро на брака, поради което нейната отмяна няма ефект на правно препятствие за осъществяване на свободата за сключване на брак, за пълноценно прилагане на конституционния институт на брака“, мотивира се мнозинството в КС.

И брани свободата на законодателя да прецени дали да предостави възможност за сключване на брак по съдебен ред след навършване на 16-годишна възраст. Причината е, че тази свобода на преценка принадлежи към съществените характеристики на парламентарното управление в демократичната правова държава и не може да бъде ограничавана отвъд пределите, зададени от конституционно защитеното ядро на института на брака. Освен това отмяната на възможността непълнолетните да сключват брак е мотивирана с борбата срещу това явление съгласно препоръките на ООН към България в тази насока. КС отхвърля и доводът, че промяната в режима относно тези бракове носи сама по себе си правна несигурност.

„Принципът на правна сигурност, на който се позовава вносителят на искането, не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на условията за сключване на брак. Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството в тази сфера на обществени отношения не са конституционно защитени, особено когато те се основават на продължаване на действието на определено правно положение, за което не може да се предпоставя, че ще бъде непременно съхранено от законодателя като обществено потребно и социално оправдано. Такъв е и настоящият случай. Щом като с цел защита на основни права на детето срещу нарушаването им от „ранни/детски“ бракове законодателят преценява, че следва да предприеме мерки от нормативно естество, които да доведат до подходяща и ефективна защита, то изпълнението на тази задача включва и промяна на позитивноправната уредба на минималната възраст на встъпващите в брак“, заявява КС.

В мотивите прозира и явен упрек към районната съдийка, че ползва превратно правомощието си да сезира КС, опитвайки се да реши конкретното дело в полза на напористата двойка. Напомнено е, че с Тълкуватео решение №3/2020 г. КС изостави разбирането за възстановителното действие на решенията на КС, с които не може да бъде върната в правния мир отменена вече законова разпоредба дори същата да бъде обявена за противоконституционна. Поради което сезирането в случая „не може да постигне заложеното в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, а именно – осъществяване на ефективно сътрудничество между сезиращия съд и Конституционния съд с оглед решаването на висящото пред районния съд дело в съответствие с постановеното от конституционната юрисдикция решение“. На особено мнение от мнозинството са обаче трима от конституционните съдии – Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков.

КС отклони вече и второто по ред искане на съдия извън тези от върховните съдилища, които и преди конституционните промени можеха да го сезират. То е на нашумялата покрай скандала „Нотариуса“ Владислава Цариградска от Окръжния съд в Плевен, която атакува няколко разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс относно обхвата на режима за допускане на споразумение с цел редуциране на наказанието. По този повод КС даде указания на съдиите за изискванията, на които трябва да отговарят сезиращите им искания, като подчерта че по исканията на съдиите от всички нива на системата ще се прилагат същите критерии като тези спрямо върховните съдии.

А именно: сезирането на Конституционния съд да е не само възможност, а необходимост, произтичаща от конкретното дело; сезиращият съд да изясни връзката на приложимото вътрешно право с това на Европейския съюз; да е налице не съмнение, а убеденост в противоконстуционност; поставеният за разрешаване въпрос да е от кръга на неговата компетентност. Така пред КС остава висящо само едно от трите дела по искане на съдии от долните инстанции – това на районния съд в Козлодуй по едно от делата между АЕЦ-а и работещата в медицинкия му център медсестра Адриана Добрева.