„Нещото“, което виждате на картинката е вестникарско фолио, което сме публикували в онзи стар боен вестник „Параграф 22“, по-известен като „Издание на в. „БАНКЕРЪ“ за законност и власт“. Текстът е сътворен една година, след като гръмна скандала с източването на „Топлофикация София“. В дъното на нещата, естествено, стоеше тогавашният кмет на София Бойко Борисов, който още по време на предизборната си кампания през 2005 г. обеща да разчисти и този авгиев обор в Столична община.
И наистина – през първата му година на „Московска“ № 33, нещата сякаш вървяха в правилната посока. Цитат: „… На 9 август 2006 г. на бял свят се появи доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от последната ревизия в „Топлофикация София“ АД. От него стана ясно, че през последните три години (т.е. през периода 2002-2005 г.) Вальо Топлото и ортаците му са надписалисметките на столичани за парно с 33 млн. лв. и са увеличили представителните си разходи „само“ около два пъти – от 28 000 лв. през 2003 г. на 45 000 лева…“
И още – държавните бирници от АДФИ са установили, че 33-те милиона са калкулирани чрез „неправилно ценообразуване на себестойността на топлинната енергия“ и затова „неправилно са влезли по сметките на дружеството“.
Съвсем естествено, тогавашният шеф на „Топлофикация София“ ЕАД Валентин Димитров (Вальо Топлото) бе подложен на масирана полицейско-прокурорска атака, лежа в ареста и бе съден до… сто и едно и обратно. Срещу него бяха образувани четири дела – за валутни престъпления, за присвояване, за пране на пари и за безстопанственост. Никой обаче така и не си мръдна пръста, за да образува дело срещу организирана престъпна група,
източила от столичните абонати на парното, 33 млн. лв.
чрез престъпления по служба, извършени от една камара люде на държавни заплати.
След като прекара зад решетките и под домашен арест три-четири години, Вальо Топлото посрещна и изкара на свобода първата си единствена ефективна присъда – 3 години лишаване от свобода, отредена му през ноември 2015 г. от Върховния касационен съд (ВКС) по делото за безстопанственост, нанесла щети за около 350 000 лева. Причината е, че времето в следствения арест и „заключен сам вкъщи“ се приспадат от присъдата.
Шест години и три месеца по-късно – през февруари 2023 г. –
ВКС завинаги оправда Вальо Топлото по второто от делата срещу него
– за присвояване на 4.5 млн. лева.
Основният мотив на върховните магистрати звучи повече от логично: „За да има присвояване, трябва длъжностното лице да е разполагало с вещи, пари или други ценности, връчени му или поверени да ги пази и управлява, така сякаш са лично негови. В случая обаче става въпрос за платени с парите 152 доставки на изделия за топлопреносната мрежа, за които има сключени и договори. Доставени са стоки, издадени са и фактури.“
Така описано, това заключение на върховните съдии моментално ни препращат към други два изумителни скандала – с рейдърската атака срещу бившия собственик и изпълнителен директор на „Риск инженеринг“ – Богомил Манчев, и измисленото дело срещу тъст му – бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, но за това – по-нататък.
Та, другите две дела срещу Топлото – за валутните престъпления и прането на пари – не ни интересуват, защото нямат никаква връзка с „Топлофикация София“ ЕАД.
Първо, защото – според споменатото преди малко решение на ВКС –
Валентин Димитров не е присвоявал никакви 4.5 млн. лв.,които да обръща на черния пазар във валута, която после да пере през офшорки и фиктивни търговски сделки.
И второ, защото – както вече стана дума – никой никога не е разследвал по-нататъшната съдба на онези 33 милиона лева, които тогавашното ръководство на „Топлофикация София“ е откраднало от абонатите с мълчаливата благословия на кмета Стефан Софиянски и „сините“ и „червените“ гаулайтери в Столичния общински съвет, управляван мъдро от СДС-корифеите Антоан Николов (1997-2003 г.) и Владимир Кисьов (2003-2007 година).
Около три петилетки по-късно – на 18 юни 202 г., публикувахме разследването
“Топлофикация София” си разиграва коня под чадъра на НАП“,
в което става дума за… надграждане на челния опит, констатиран в доклада на от АДФИ от 2006 година. Защото, ако тогава сметките, които сме плащали, са били надписвани, докато сметките, които ЕАД-то е отчитало пред НАП са били занижени, през 2016-2019 г. историята е била далеч по-перфидно скроена. В смисъл такъв, че шефовете и подчинените им в топлофикацията са залъгвали абонатите си с хвърчащи листа, вместо с официални фактури, след което пред НАП са отчитали… каквото си искат или каквото им хрумне. Цитат:
„… След едно искане по Закона за достъп до обществена информация, НАП оповести, че декларираните за 2017 г. от „Топлофикация София“ фактури, кредитни и дебитни известия са общо 877 446. А за 2018 г. – 596 668 броя (за 2019-а още няма данни). Освен товапрез 2017-а дружеството е имало около 440 000 абонати,
които през следващите месеци са се увеличили незначително.
Въпросът е как при толкова абонати компанията е декларирала за година в приходната агенция в пъти по-малко фактури? Само за месец тя би трябвало да издава поне по 440 000 фактури, да не говорим за други данъчни документи. Което годишно прави… минимум 5 280 000 фактури!„
Разследване отново няма. Чудно защо ли, след като загубите на „Топлофикация София“ към онзи момент вече са над 600 милиона лева, а дълговете – поне още толкова?
С пълно бездействие от страна на прокуратурата, МВР, ДАНС и КПКОНПИ бе посрещнат и третия фундаментален скандал със столичната топлофикация. Годината е 2022, месецът септември, публикацията на „БАНКЕРЪ“ е озаглавена
“Топлофикация София” гази наши и европейски закони“,
а най-важните изречения гласят следното:
„Потресаващи констатации и още по-потресаващи изводи могат да се видят в доклада на Сметната палата, след като тя приключи проверката си в „Топлофикация София“ ЕАД. Експертите на държавния одитор са анализирали работата в общинското дружество за период от три годишни (от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 година). Най-шокираща е темата, от която столичани отдавна ги втриса – те продължават да плащат цената както за безхаберието на ръководството на общинското дружество, така и за безгрижното нехайство на неговия едноличен собственик – Столична община. Топлофикационното дружество,
което инак сваля по десет кожи от гърба на абонатите си,
така и не си е направило труда да извършили необходимите инвестиции за технологично обновяване на производството….
В доклада се посочва, че ръстът на натрупаните загуби към края на 2020 г. възлиза на близо 740 млн. лева. За последно дружеството е имало печалба през 2012 година. Задълженията на му към края на 2020 г. надхвърлят 1 милиард лева. Експертите на Сметната палата са установили, че 75% от тях са по договорите за доставка на природен газ и те се равняват на 63 на сто от сумата на собствения капитал и пасивите на дружеството...“
Отново ни разследване, ни масови уволнения, ни нищо.
Вместо това, вчера – на 27 март – откъм Министерския съвет долетя благата вест, че със свое нарочно решение, правителството в оставка е вменило на енергийния министър Румен Радев следното: „Да проведе преговори и да придобие от името на държавата чрез сключване на съответните договори и встъпването в правата на кредитор на вземания на „Български енергиен холдинг“ ЕАД от „Топлофикация София“ ЕАД с номинален размер 797 639 254,43 лв. към 31 декември 2023 г. и на вземания на „Булгаргаз“ ЕАД от „Топлофикация София“ ЕАД с номинален размер 748 601 077,27 лв. към 31 декември 2023 г. за сума, не по-висока от определената пазарна стойност от независим оценител.“
Или казано на по-простичък език, с едно „листо“ и два-три подписа, (не) правителството на (не)коалицията замете под килима отговорността на на всички, които станаха мултимилионери около софийското некачествено парно.
Дай, Боже, всекиму такова чегъртане!