Този “триптих” е едно от доказателствата, че гърците наистина лъжат. Първо, че “бензинджията” Димов и жената до него – “нападжийката”Йоневска, както и техните съседи – Стефка и Георги Дончеви, искат да съсипят инвестицията им върху ливадата пред “ИКЕА”, докато помагат на т. нар. араби да откраднат другата ливада – пред “Ринг мол”. Нищо подобно – лявата и средната картинка доказват, че Димов и Каламарис все пак са поддържали кореспонденция, а дясната картинка онагледява причината, поради която Димов и Йоневска водят тази “война” – къщата на Каламарис, която виждат от прозореца на спалнята си. Вече втора година…
Днес продължаваме с четвърти епизод от гръцко-арабската драма с български привкус, “бушуваща” в полите на Витоша от края на 2020 г. насам.
В първите три “дописки се опитахме да опишем предисторията на скандала и да парираме (доколкото ни стигат силите, разбира се) опитите на двамата гърци – Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис, да изопачават истината в своя полза и за сметка на българските институции. Безогледно и чрез какъвто “проводник” им падне под ръка – телевизии, сайтове, вестници, социални мрежи.
В нахалството си стигнаха дотам, че принудиха депутатите от “Временната комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов” почти три часа
да им седят диван чапраз, да им слушат глупостите
и да им търпят обидите по адрес на българската държава и българските институции.
За да не губим време и място с цел припомняне на ключовите моменти в сагата, пускаме само четирите заглавия и линкове към текстовете:
– 16 февруари – “И гръцките лъжи за арабските „рекетьори“ ще си останат за българска сметка”;
– 21 февруари – “Мафията на архитектите е като българо-съветската дружба – вечна и нерушима“;
– 26 февруари – “Имотната мафия в България да почерпи: след 30-годишен разцвет, ще я разбият двама гърци… с един разстрел”,
– 12 март – “Колкото по-безогледни стават манипулациите на “онези” гърци, толкоз по-поръчкова става “нашата” амнезия”.
Топлата връзка между двата казуса на гърците – с българите и с т. нар. араби, е
дело № 606 от 2021 г. по описа на Административен съд – град София.
То е образувано по жалба на Фиданка Йоневска и Георги Дончев, подадена на 14 декември 2020 г. до Административен съд – град София, чрез главния архитект на Столична община Здравко Здравков.
Причината за този ход е известна – на 23 октомври 2020 г., току под прозорците им, е открита строителна площадка, върху която трябва да бъде построен (цитатът е от разрешителното за строеж) “Жилищен комплекс с подземни паркинги, навеси, подпорни стени, градински елементи, ограда и пречиствателно съоръжение – I и II етап”. Застроената площ ще е 13 581 кв. метра, а разгърната застроена площ – 40 087 кв. метра.
А като прибавим тук и големината на терена – 91 декара (без някакви си 90 квадрата), гърците са прави да се ядосват, че “едни субекти” им пречат да превърнат
простите симеоновски ливади в зелен оазис от 22-23 век.
Пълна, измама, естествено. Но защо – ще стане ясно по-нататък, защото е по-важно да продължим с обикновената хронология и необикновените нормативни извращения, прилагани методично в полза на господата Дикос и Каламарис.
Внимавайте в картинката! Незаконно е ограденото в червено на дясната страница. Онова обаче, което е подчертано в синьо на лявата страница, е още по-незаконно. Защото Йоневска и семейство Дончеви – според Закона за устройство на територията и Административния процесуален кодекс, трябваше лично и еднолично да са дали съгласието си за изработването на българо-гръцкия ПУП още през 2017 година. Ама кой получава пари, за да чете и прилага законите като съдия, прокурор и вещо лице? Е, как кой – къде 10 000-12 000 индивидуума…
И така, индивидуалният административен акт, срещу който протестира “завареното българско положение” в гръцките ливади е известен в правосъдния мир като Заповед РА50-350/10.05.2019 г., подписана от главния архитект на Столична община Здравко Здравков.
Не знайно защо, слугите на Темида, които можеха и трябваше да прекратят войната преди още да е избухнала, нещо се направиха на разсеяни. Става дума за двамата първоинстанционни съдии, на които дело № 606 бе поверено.
Първият е Стефан Станчев, който претупа работата така, че си направи отвод, когато Върховният административен съд му върна делото, правейки го за смях. Меко казано, защото би трябвало да го направи субект на дисциплинарно производство с опция за изгонване от съдебната система.
Вторият е Адриан Янев, който уж изпълни всички указания на ВАС, но реши делото така, че – казано на простосмъртен език – да му се смеят и кокошките. Не за друго, а защото все още си нямаме институция, която да ревизира решените дела по същество и да доказва кой, кога, как и срещу колко е излъгал или е заменил една законова разпоредба с друга.
Въпреки всички доказателства по делото, въпреки
кахърно проведените експертизи и действащите все още разпоредби
в Закона за устройство на територията и Административния процесуален кодекс, те решават… едно и също нещо:
– заповедта на арх. Здравков е съобщена на жалбоподателите в законоустановения 3-дневен срок, срещу което съобщение те са се подписали;
– жалбата е недопустима, защото е подадена две години и половина след законоустановения 14-дневен срок;
– жалбоподателите лъжат, че подписите им са фалшифицирани, защото две съдебно-технически експертизи доказват, че те лично са ударили парафите си, където трябва.
Леко странично доказателство, че администрацията на главния ни архитект Здравко Здравков лъже, а администрацията на Район “Витоша” маже, е инвестиционното предложение на “гърците”, пуснато в публична употреба един месец след измамата с ПУП-съобщението.
Макар и невидимо за окото на простосмъртния, Софийската градска прокуратура (СГП) усърдно приглася на дуета от Административен съд – София град (АССГ). Не за друго, а защото около два месеца след безрезултатното жалене на скандалната заповед по реда на АПК, на 10 февруари 2021 г. Йоневска и Дончеви
сезират СГП за три “неща”, понамирисващи на организирана престъпна дейност и корупция.
Директно цитираме сигнала, за който – чудно защо ли? – никой не смее и зъб да обели досега:
“През април месец 2018 г. в имотите ни дойде Анастасиос Йоаким Димитриу Дикос с ЕГН 900809…, като заяви, че е представител на “Данаос Девелопмънт” ЕАД с ЕИК 131403114, като дружеството, което представлява има интерес да строи в зоната около нашите съседни имоти и бил изпратен с добри намерения от своите шефове в Гърция, за да ни информира предварително.
На края на съвместната ни среща, Анастасиос-Йоаким Димитриус Дикос помоли трима ни – Фиданка, Стефка и Георги, да се подпишем в протокол за проведена среща, като по негови думи това било необходимо единствено и само, за да удостовери пред гръцките си шефове, че е провел срещата с нас и ни е уведомил за инвеститорските намерения. Положихме подписите си в протокола, като освен подписите си, написахме имената и данните си собственоръчно, без да подозираме, че целта всъщност е била Анастасиос-Йоаким Димитриус Дикос да се сдобие с образец от подписите ни.
Впоследствие, в Столична община, р-н “Витоша” е започнала процедура за изменение на план за регулация (ИПРЗ) в териториален обхват…
… Като част от процедурата до заинтересованите лица, между които и нас тримата, е изпратено от Столична община, р-н “Витоша”, Съобщение № РВТ18-ДРОО-12 от дата 29. 10. 2018 г. за изработен проект на ППРЗ. На страница втора от съобщението, под номера 5, 6 и 7 са изписани за всеки от нас три имена, ЕГН, адрес, номер на имота и дата, като срещу имената ни са положени и подписи.
Категорично заявяваме, че нито свободния текст – три имена, ЕГН, адрес, номер на имот и дата, нито съответните подписи са положени от нас, като същите са подправени…”
Този цитат е
ключова брънка за разплитане на цялата схема,
защото по документи и самопризнания (т.е. според разписния лист в Район “Витоша”), Стефка и Георги Дончеви са се подписали – лично и пред упълномощен административен служител – под цитираното съобщение на 27 ноември 2018 година. Грубо недоглеждане от страна на Дикос и “съответните” чиновници в Район “Витоша”. По простата причина, че по това време Стефка Дончева е била в Полша, а съпругът ѝ Георги – на лечебни процедури в санаториум.
Същата история се повтаря няколко месеца по-късно.
На 10 май 2019 г. арх. Здравко Здравков издава скандалната Заповед РА50-350/10.05.2019 г., с която заличава урегулираните поземлени имоти (УПИ) на Дончеви и Йоневска и ги “вкарва” в новосъздаден УПИ I-1835, отреден за “търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център и въжена линия”. Или казано по възможно най-семплия начин, ако един прекрасен ден собствениците на този новосъздаден УПИ решат, спокойно могат да обвинят Йоневска и Дончеви в самоуправство, да съборят къщите им като незаконни и на тяхно място да построят…
мечтания хъб, събиращ под един покрив отдавна обещаното метро
и новата първа станция на Симеоновския лифт.
На 15 май 2019 г. въпросната заповед е изпратена в Район “Витоша”, за да бъде сведена до знанието на всички заинтересувани лица, а на 17 май задачата е изпълнена по начин, за който дори органите на “Държавна сигурност” по времето на социализма само могат да си мечтаят.
Ето и нагледно как точно са се случили нещата: в петък заповедта е подписана, в сряда е изпратена за съобщаване, а в четвъртък вече е съобщена общо на… 11 физически лица, имащи нещо общо с ливадите зад “ИКЕА” и “Ринг мол”-а – трима гърци, седмина съседи на бъдещите новодомци и едно длъжностно лице – началника на отдел „ПНОУОСС“ (явно в Район “Витоша”), което ще рече “Правно-нормативно обслужване, управление на общинската собственост и сигурност“.
Как се е случило това чудо ли? Ами много, ама мноооого просто и лесно. Според свидетелските показания на инж. Анна Балабанова – главен експерт в Отдел “Устройство на територията, кадастър и регулация” на Район “Витоша”, която е била натоварена със задачата за съобщаването,
гръцкият бизнесмен Анастасиус Дикос е оказал неоценима помощ.
Той не само е довел лично всяко едно от споменатите 7 български заинтересувани лица, ами преди това собственоръчно е изписал в официалното съобщение трите им имена, номерата на личните карти, адресите и единните им граждански номера. Като благородно е оставил за тях само досадната необходимост да ударят по един автограф, след като чуят, че под носовете им ще се строят жилищни комплекси, шоуруми, офис сгради и т.н., а над главите им всяка минута ще се полюшват по 5-6 лифтови кабинина всеки две-три минути.
Ето го скандалното съобщение на заповедта, което съседите на гръцките “инвеститори” лично били подписали. Ами не са го подписали, защото нито един от тях няма интерес да го подпише. Всъщност, ако някой слуга на Темида, който все още бори казуса – било то по линия на административното правораздаване, било то по линия на държавното обвинение, дали да не поръча една експертиза на двата подписа, оградени в червено на факсимилето отдолу? Някак адски прилича да са завъртени от една и съща ръка.
Колкото до личите данни на другите участници в церемонията – представителите на “Данаос Девелопмънт” ЕАД, “Хаус Маркет България” ЕАД (т.е. “ИКЕА”), “София Сауд Ринг” (т.е. “Ринг мол”-а) и шефа на районния отдел ПНОУОСС – те са изписани в съобщението лично от длъжностното лице Анна Балабанова.
Всъщност,
“присъствието” на подписите във въпросното съобщение
също е толкова спорно, че чак си мирише на менте. При това – мноого отдалеч.
Причините за това са поне две.
Първо – и по документи, и по свидетелски показания, на които административните съдии по дело № 606 – Стефан Станчев и Адриян Янев, не обръщат абсолютно никакво внимание, по това време семейство Дончеви са били в Гърция, Фиданка Йоневска на работа – в изнесения офис на НАП в Ихтиман („само” на 50 километра от София).
Второ – останалите потърпевши, чиито имена ще спестим и ще опишем като номера 2, 3, 4 и 5 имат смътни спомени, че “някакво гърче доде при нас и подписАхме някакви листя” и… толкоз. А спомените им са смътни, защото по онова време една от съседките е била на 72 години, другата е била на 74, а третата – 69-годишна.
Е, нали оттук нататък за никого не е проблем да си представи как младият и амбициозен
гръцки младеж Анастасиус Дикос, е търчал като смахнат
не само из милата ни татковина, но и из родна Гърция, за да събере “подопечните” му заинтересувани лица на едно място и да ги достави в Район “Витоша”? И после – след като научат за съществуването на скандалната заповед и на драго сърце удостоверят с подписите си, че нямат нищо против да се сбогуват със спокойствието си завинаги – да ги разхвърля по местата, от които ги е събрал?
Всъщност, като оставим шегата настрана, “гръцката” заповед на Здравко Здравков трябваше да бъде заличена от правния ни мир само заради две обстоятелства, на които нито един съдия и прокурор досега не е обърнал никакво внимание.
Едното обстоятелство е, че по силата на нито един нормативен акт – действащ или отменен към 17 май 2019 г. –
лицето Дикос няма абсолютно никакво право да попълва каквото и да било
в официален документ на българската администрация. Още по-малко би трябвало да разполага с личните данни на когото и да било, без човекът изрично да го е упълномощил с нотариално заверено пълномощно.
И накрая – ако приемем, че Дикос не е злоупотребил с личните данни, получени с измама от Йоневска и Дончеви през април 2018 г., значи районната чиновничка Балабанова е нарушила де що има нормативни актове, “начело” със Закона за защита на личните данни, като му ги е предоставила с цел облекчаване на процедурата. При това – с ясното съзнание, че лицето Дикос не е и няма как да бъде оператор на лични данни. Факт, който в наказателните и процесуални кодекси се нарича само по един начина – съучастие в извършването на предумишлено…
Та, ако се върнем обратно в кориците на Дело № 606/2021 по описа на АССГ, няма как да не обърнем внимание и на движението му.
Както се вижда и с невъоръжено око – въпросното дело е приключено от съдия Стефан Станчев още преди да е започнало.
Както вече стана дума, жалбата е подадена на 14 декември 2020 г., на 20 януари 2021 г. делото е разпределено на съдия Станчев (защото няма какво друго да означава дата на подаване…), а на 22 януари с.г. той го е прекратил,
оставяйки жалбата без разглеждане като процесуално недопустима.
Тоест – подадена след изтичане на крайния срок.
Оттам нататък – “ходейки” по хронологията в картинката, съдия Станчев е отбивал номера до “намесата” на Върховния административен съд, който му е върнал делото с указания да отстрани допуснатите процесуални нарушения. А той – съдия Станчев, де – вместо да изпълни задълженията си по закон, просто си прави отвод и заминава в дълбоката глуха провинция, където да правораздава без да има подобни главоболия, ядове и нерви.
Наследникът му Адриан Янев също не изневерява на традицията, според която е важна буквата на закона, а не неговия дух. И то
оная буква, която слугата на Темида лично е прочел,
а не всички останали, “пръснати” от законодателя в десетки други закони и кодекси.
Съдържанието на протоколите и актовете, фигуриращи в кориците по делото от 4 октомври 2022 г. нататък са толкова смешни и жалки, че… съдия Янев, както и втората “тричленка” на ВАС, потвърдила решението му, че Фиданка Йоневска и семейство Дончеви лично са се подписали в съобщителния лист, просто трябва ръце и крака да целуват на т. нар. съдебни реформатори от “Демократична България” и (не)коалиционните им ортаци в парламента.
Защото, ако тия наши народни представители
бяха в час с далаверите под полите и в пазвата на Темида,
щяха да започнат реформата от дъното, а не от върха, т.е. от Конституцията. И, ако това се беше случило, днес щяхме да имаме истински Съдебен инспекторат. Който да е независим и от двата съвета – съдебния и прокурорския, и от общото им събрание. И щеше да има право да проверява и анализира по същество не само всички прокурорски проверки и досъдебни производства, но и всички съдебни дела по всички възможни инстанции.
Защото, как ви звучи констатацията “Първата съдебна експертиза е категорична, че вероятността подписът на лицето Хикс е положен собственоръчно от лицето, е 50:50. Втората експертиза обаче е категорична, че лицето Хикс лично е положил подписа. И понеже съдът е длъжен да разгледа и прецени обстоятелствата в тяхната съвкупност, втората експертиза допълва първата и затова съдът приема, че лицето Хикс лично е положило подписа си в съобщението…”?
Естествено, че звучи малоумно. По-скоро – биполярно, някак си. Защото, ако гърците и техните адвокати имаха намерението да застроят и ливадата пред “Ринг мол”-а, т.е.
да усвоят по предназначение 50-те милиона лева на ливанските бизнесмени,
те трябваше да направят всичко възможно Йоневска и семейство Дончеви да спечелят дело № 606/2021 по описа на АССГ.
Ако това се беше случило още тогава – през 2021-2022 г. – не само българо-гръцкия комплекс “Морени Резидънс” щеше да е построен и пуснат в експлоатация (след като е продаден на зелено доста отдавна и хората нещо се нервят все повече и повече), но и с гръцко-ливанския комплекс “Кедър” също нямаше да има никакви проблеми. Въпреки лакомията на г-н професора Каламарис, който – както сочат документите ни – е злият гений не само на младежа Дикос, но и на милиардера Кустас.
Следва продължение, от което ще стане ясно защо организираната престъпна група е гръцка, а не българо-ливанска.
А преди това – внимавайте кой ви лъже, защо и срещу колко!!!
Това е “нещото”, което т. нар. гърци строят и… така. Според анонсите, според Столичната община и според сайтовете за продажба на недвижими имоти, би трябвало на картинката да виждаме следното: площ на терена – 90 910 кв. метра; озеленяване и природа – 77 330 кв. метра; застроена площ – 13 580 кв. метра; РЗП – 40 088 кв. метра. Да виждате тук някъде 77 свободни и зелени декари? Сигурно ги виждаме всички, но… само през крив макарон.
Втората голяма лъжа е, че гръцките инвеститори, мислейки за бъдещето на българските си клиенти, щели били да построят комплекс без автомобили. Дрън-.дрън – сините кръгчета показват къде са откритите паркинги. А жълтите линии на долната илюстрация знаете ли какво са?
Имаме познал верния отговор: бъдещото трасе на удължения Симеоновския лифт, заради който Столична община ще докара метрото до Околовръстното шосе. Уж, за да върже центъра на столицата с Витоша, а на практика – да улесни по някакъв начин клиентите на “ИКЕА” и “Ринг мол”-а, както и обитателите на никнещите като гъби след дъжд жилищни комплекси в района. Нещо, което никак не е лошо, тъкмо напротив. Защо обаче беше необходимо да се минава през тази… война на нерви и загуба на време и пари? След като всичко можеше да бъде решено още през 2020-2021 г. най-много с пет-шест работни срещи и три-четири работни обяда?
Така че плаща човек 2500 евро на квадрат уж да му е зелено и тихо, а се сдобива с… по пет-шест кабинки над главата и спалнята си на всеки две-три минути.