Задължителната медиация отиде в КС преди да започне

Въведените с промени в Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс задължителна и факултативна процедури по разрешаване на спорове в съдебна фаза е оспорена изцяло пред Конституционния съд. Искането за премахване на разпоредбите е на Висшия адвокатски съвет, а докладчик по делото е Красимир Влахов, който беше активен именно за разширяването и прилагането на медиацията в качеството си на заместник-председател на Софийския районен съд.

Оспорените разпоредби бяха одобрени окончателно от парламента в началото на миналата година, но влизането им в сила беше отложено до средата на тази. С тях беше въведено провеждане на задължителна първа среща по медиация по шест вида съдебни дела, но същевременно беше премахната единствената предложена санкция за нежелание за участие в нея на страните – плащане на разноските по делото независимо от изхода му.

В добавка бяха направени изрични пояснения, че дългият отлагателен срок е за да се обмислят промени на промените. По думите на тогавашния председател на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков: „Да разберете какво правим – приемаме закони, но минимизираме щетите – предвидили сме начална дата на влизане в сила след година и половина. Това мисля, че е добро време да се обмисли какво сме приели и да се коригират пропуските“, каза Чолаков.

Според висшия орган на адвокатурата оспорените разпоредби са в противоречие с конституционното право на защита и на достъп до съд, тъй като “създаването на националноправна уредба, която в някаква степен обуславя достъпа до съд чрез въвеждане на задължителна медиационна процедура, чието провеждане не зависи от волята на страните, неминуемо води до нарушаване на член 6 и член 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и на член 47 от Хартата на основните права на ЕС“.

В искането на адвокатурата е посочено, че въвеждането на задължителна процедура по медиация, уредена като етап от съдебния процес, сериозно ограничава правото на страните на свободен достъп до съд, като им отрича свободата на избор на формата на защита на нарушеното право, въвличайки ги в една натрапена процедура, гарантирано обречена на неуспех, която единствено бави развитието на процеса и го оскъпява, причинявайки допълнителни разходи към и без това високите съдебни разноски.

Едно подобно натрапване на задължение за доброволно разрешаване на спор, при това след като страните така или иначе са отнесли спора към съд – тоест към момент, в който отношенията между страните най-често са силно влошени, а и вече са изразходвани немалки ресурси, има за резултат единствено ограничаване свободния избор на страните как да се защитят“, мотивират се от адвокатурата в подкрепа на довода, че както евродирективата за медиацията по граждански и търговски дела, така и практиката на евросъдилищата е превратно транспонирана в българския закон.

В искането се твърди, че избраният от българския законодател подход приватизира спора по нареждане на публичната система като ограничава свободния достъп до правосъдие, обуславяйки развитието на исковия процес от успеваемостта на една принуда към доброволно разрешаване на спора. Тази принуда не увеличава справедливостта, а я подкопава, задължавайки гражданите дауредят спора по доброволен път, затруднявайки упражняването на правото на иск и влошавайки положението на ищеца. Посочен и опитът на Румъния, Италия и Мозамбик, където съдебната медиация е минала през конституционен контрол.