“Ергенът” и скандалите около това предаване напоследък се разгарят.
Първият път попаднах на него случайно. Признавам, че вторият път го гледах съвсем целенасочено, за да си обясня на какво се дължи истерията около формата. Едва тогава разбрах защо всъщност предаването се нарича “Ергенът”, а не “Годеникът” или “Женихът”, примерно. При такива участници нищо чудно, че за главния герой ергенството е съдба.
С оглед на бъдещите сезони на този формат, той би могъл да се нарече и “Вечният ерген”. Просто годежът и женитбата в рамките на такова предаване не са възможни, или ако са, би било добре да се появи и предаване с примерно наименование “Разведеният”.
От друга страна, благодарение на участниците, “Ергенът” се вписва в политкоректната джендърология и промените в институции като брак, семейство, родителство. Ако нормален човек проследи героите дори и в един сезон на формата, ще стигне до заключението, че бракът, особено за хетеросексуалните, е лишена от смисъл инициатива. И никакви пари от наградния фонд не са в състояние да мотивират който и да е ерген да си избере съпруга от участничките във формата. Никакви!
Въобще този формат има бъдеще в контекста на джендър-политиката и е чудно как авторите му не са се досетили за това. Например да вкарат в предаването участници от един пол, или пък заедно аджендъри, анрогини, биджендъри, транс, небинарни, и каквито още съществуват. Със сигурност предаването ще има голяма гледаемост, най-малкото защото след като сме видяли веднъж пошлостта в света на хетеросексуалните, ще бъде любопитно да видим как стоят нещата в джендър-света. Единственият проблем в такъв случай ще е името на формата, защото в този му вид то не е коректно.
С такива промени и СЕМ ще забрави главоболията, каквито получава от досегашните сезони на “Ергенът”, традиционно придружени от стотици жалби срещу предаването. Регулаторът изглежда все още не е открил своята идентичност и ту се заканва да свали предаването от екран, ту го глобява, а в крайна сметка го оставя да се вихри в гледаемите и от деца часови пояси.
Промените в съдържанието на “Ергенът” със сигурност ще помогнат на регулатора да се определи политкоректно. И така ще си спести неудобството от обясненията какви естетически качества, морал, социологическа проблематика изискват съществуването на такъв формат в досегашния му вид.
