Дойде време за третия епизод от сагата “Горивен бос и някакви араби крадат гръцка ливада в полите на Витоша”. В първите два – “И гръцките лъжи за арабските „рекетьори“ ще си останат за българска сметка” (15 февруари) и “Мафията на архитектите е като българо-съветската дружба – вечна и нерушима” (21 февруари), опитахме да намекнем, че Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис – каквито и да са прегрешенията им в конкретния случай – също са жертва на престъпна схема, организирана още преди 25-30 години. Ама… кой да чете като нормален човек – хладнокръвно и самокритично?
Не, няма да се оправдаваме или да влизаме в обяснителен режим, просто продължаваме напред. С разобличаването на лъжите и полуистините, защото за нас – като хора, смятайки се за нормални журналисти – не важат никакви други правила, освен деветата божа заповед: “Не лъжесвидетелствувай против ближния си!” Тоест – не лъжи!!!
Всъщност, що пък да не се сдърпаме малко с парламентарния гастрол на г-н проф. Каламарис? Всеки може да чуе какво каза той и как – поне 7-8 народни представители, плюс неговата адвокатка Ася Манджукова, просто премълчаха казаното, въпреки че прекрасно знаят за какво и откога става дума.
И, понеже материята наистина е сложна,
законите ни са тъпи, а магистратите и съдебните служители,
които пишат протоколите, актовете и мотивите към тях, просто не знаят български език, оттук нататък ще я караме като за питомци в детската градина и началното училище – преразказ по картинки, но… с много прости думи.
Първо – ако светнем г-н Каламарис откога се занимаваме с Мартин Божанов и защо, на него ще му се стъжни, когато трябва да докаже в съда, че ние сме част от платените драскачи на бандата му.
Както всеки може да види и с невъоръжено око, това “нещо” сме го писали през 2005 г., а патрона му – нотариус Слави Крашевски – сме го подхванали още пред 2002 г. и сме “вързали” групировката му поне с едно поръчково убийство, извършено с цел кражба на недвижима собственост.
Или, казано по друг начин, ако
г-н Каламарис бе избрал нормалния път на комуникация и с “инвестиционните си врагове”
– в лицето на Атанас Димов и Фиданка Йоневска, и с “имотните разбойници” – братята Баша от Ливан, които искали да откраднат ливадата пред “Ринг мол”, досега проектите да бяха изпълнени. А чистата обща печалба – поне 80-90 милиона евро – разпределена по братски.
Вместо това, гръцките “инвеститори” Дикос и Каламарис, които в случая са на светлинни години от съдържанието на това понятие, тръгват с рогата напред. Не към стената, вдигната от т. нар. българска мафия, а към собственото си отрицание. И към голямото доказателство, че са си… най-обикновен чист въздух под налягане.
Който не вярва – нека вникне детайлно в тази картинка:
Запомнихте ли?
“Хаус маркет България” е собственик на “ИКЕА”, а “София саут Ринг мол” – ясно е на какво – на “Ринга”. И понеже г-н Дикос и г-н Каламарис ни спукаха тъпанчетата от доказателства, че става дума за един и същи собственик, на когото те са представители, в задачата се пита “Защо “ИКЕА” плаща всичките си данъци към българската държава”, а
“Ринг мол”-а декларира единствено загуби?”
Ето ни го отговорът – пак от Агенцията по вписванията, с помощта на Търговския регистър и “Сиела”:
Ако трябва да бъдем съвсем патриотично детайлни, всяка година “петролният бос” и “арабските рекетьори”, които искат да откраднат гръцките ливади в Симеоново, плащат толкоз мита, акцизи и данъци, колкото гърците не могат да заработят дори и в мечтите си. Или да декларират всичко, реално заработено от тях…
Стигайки до този логичен абсурд – само защото така показват картинките, а не защото ние си мислим така срещу заплащане, тръгваме да търсим отговор на въпроса
“Кой кого рекетира чрез кръга на покойния Нотариус и престъпните схеми в съдебната система?”
Защото е много малко вероятно хора, които годишно печелят 10-15 пъти повече от някого, да тръгнат и да му крадат бизнеса по възможно най-тъпанарския начин. Вместо да го купят или да му продадат скъпо и прескъпо конфликтната “пресечна точка”.
Важно уточнение – уж извън темата, но… някак вътре в нея. Особено в контекста на публикуваните по-горе факсимилета.
Неведнъж – по какви ли не поводи – сме цитирали крилатата мисъл на един от най-забележителните руски интелектуалци – Висарион Белински (1811-1848 г.), която гласи: “Да се разсъждава логично и да се разсъждава вярно, са две различни неща!”
Кой знае защо обаче (ха-ха) чак сега се сетихме, че около 160 години по-късно, “синьото” парламентарно мнозинство в 38-ото Народно събрание (1997-2001 г.) реши и вгради идеята на Белински в един от най-важните ни нормативни актове –
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Става дума за разпоредбата на чл. 4, ал. 1, която гласи: “Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта”.
Поправката е обнародвана в бр. 124 на “Държавен вестник” от 1997 г., влиза в сила на 1 април 1998 г., а през 2007 г. е “трансформирана” в чл. 5 от действащия в момента нов ГПК. И… продължава да е задължителна за всички, въпреки че
никой никога не й е обръщал внимание.
Особено слугите на Темида из съдилищата.
Оттук нататък започваме да смятаме колко прави 1 плюс 1 и да се чудим защо според едни съдебни състави от едни съдилища сборът е 4 или 5, а според други състави от други съдилища – поне 7 или 8 – в най-добрия (чудно за кого ли?) случай.
Скачаме в дълбокото, но… като за начало – в най-плитката локва.
Високопоставената служителка на НАП – Фиданка Йоневска,
рекетирала гръцкия инвеститор Анастасиос Дикос,
в качеството му на изпълнителен директор на “Данаос Девелопмент”. Причината – фирмата, която той представлява, иска да строи на собствения си имот, но понеже тя не ще и може да му попречи – като някакъв шеф в НАП през 2019 г. стоварва цялата сила на държавата върху крехките плещи на гръцкия бизнесмен.
Следват разправии, доноси, платени репортажи, още по-платени експертизи. Нещо като във филма “Загубени в превода”, но доста по-болезнени. И много приличащи на отмъщение, заради собствената ти тъпотия в полза на други корупционни кръгове.
Всичко е заради метрото, което Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и куп още институции по време на първите два ГЕРБ-мандата в общината – 2005-2014 година – обещаха на гръцкия милиардер.
Някъде в началото, когато измамата не е била измама, а
опция за изкарване на “някой лев” от страна на общинарите (2005-2014 г.),
милиардерът Кустас и неговите представители в “Данаос Девелопмент” купуват цялата симеоновска ливада (виж картинката)
и учредяват охранителен УПИ около заварените имоти на бъдещите врагове – семейство Дончеви, Фиданка Йоневска и Атанас Димов и… хайде – другите ще ги скрием, защото те няма как да се защитят от платената държавна агресия.
Виж лявата картинка, на която ясно се вижда как през 2012 г. милиардерът Кустас предоставя част от собствената си земя като буферен УПИ – онова, розовото – което ще пази него и съседите му от строителни конфликти. Или казано по-простичко – този жест на милиардера превръща Димов и съседите им в незаинтересувани лица. Тоест – дори и Шести американски флот не може да каже какво да се случи в ливадата зад розовия буферен парцел. А на дясната картинка се вижда “инвестиционната действителност”, с която завареното положение – Димов, Йоневска и Дончеви се били съгласили без никакви възражения. Глупости някакви… След като буферът вляво е 15-20 метра от спалните им, докато “разстоянието” вдясно е нищо и никакви си 5 метра…
Проблемът идва после – някъде към 2016-2017 г., когато става ясно, че каквото и да направят гърците, на когото и да платят в Столичния общински съвет, метро до “ИКЕА” няма да има. Нито по времето на Борисов, нито по времето на Фандъкова, нито през следващите две-три петилетки. Стига, разбира се, ако не се случи някакво чудо и корифеите в Столична община и Столичния общински съвет не проумеят, че метрото, връзващо “Бизнес парк”-а в “Младост” и мол “Парадайз” – през “Камбаните” и “ИКЕА” – може да обслужи някакви частни интереси, но със сигурност
ще улесни живота на не по-малко от 8-10 милиона столичани,
които всяка година посещават търговските обекти и офис сградите в полите на Витоша.
Оттук нататък –
продължаваме с откровените лъжи. На гърците, естествено.
Изобщо не е вярно, че съдебните спорове между НАП – в лицето на Фиданка Йоневска, и “Данаос Девелопмент” – в лицето на Анастасиос Дикос, имат нещо общо с инвестиционните проекти “Планекс” и “Мастер инвест”.
Конфликтът започва да тлее през 2014-2018 г., когато – след разни сложни хватки и без никой никого да попита – Столична община – в лицето на главния си архитект – премахва споменатия преди малко буферен УПИ, подарен на българите от милиардера Костас.
Голямата измама тръгва, когато “Данаос Девелопмент” сключва договор с бившия заместник-министър на регионалното развитие – Борис Милчев. Целта на упражнението е срещу 30 000 евро (без да се брои плащането под масата), Столичният общински съвет да “закара” метрото до “Ринг мол” и “ИКЕА”.
Годината е 2015, а борбата продължи до 27 ноември 2023 г., когато новоизбраният кмет Васил Терзиев направи първа копка на метростанцията в “Младост – 1” – срещу МБАЛ “Света Анна “, по-известна като “Окръжна болница”.
Според документите, с които
слугите на Темида разполагат и които категорично отказват да прочетат,
ситуацията с Фиданка Йоневска е такава.
Шефът на НАП е назначил скандалната ревизия на 13 декември 2019 г., като ревизираният период обхваща 1 август 2019 – 31 януари 2020 година.
Почти година по-късно, Димов, Йоневска и комшиите им Дончеви – изведнъж осъмват с тараби под носовете си. Плюс брутално бучащите багери и булдозери, които нито имат представа откъде са се взели, нито защо.
Датата на първата копка е 23 октомври 2020 г., а двете семейства осъзнават какъв кошмар ги чака едва през януари 2021 г., когато тръгват да търсят правата си по съдебен ред и за първи път в живота си виждат документите, които уж са одобрили – заповедта за новия ПУП, която заличава собствените им имоти като такива, визата за проектиране, разрешителното за строеж, проектът на жилищния комплекс и т.н.
Следва продължение…
