Според гръцкия борец срещу българската мафия – Йоаким Каламарис, къщите на опонентите му в спора за т. нар. инвестиции върху ливадите зад “Ринг мол”-а и “ИКЕА” били незаконни. Ето, на илюстрацията и с невъоръжено око се вижда, че… г-н Каламарис лъже: въпросните къщи са си били законни още преди милиардерът Кустас да научи къде е България и коя е столицата й!
Някак неусетно минаха три седмици от разстрела на Мартин Божанов – Нотариуса. Всъщност – неусетно за нас, нормалните хора. Защото толкова отдавна сме обръгнали на подобни събития, че днес – когато се случи нещо подобно – просто не влагаме никакви емоции, а само гледаме кой кого ще изкара убиец, защо никой никога няма да разкрие истинския екзекутор и как всички „бели якички“ започват вкупом да играят играта „Накисни другарчето и му гледай сеира!“
Не знам откъде колегите в т. нар. оперативни медии го вадят това самочувствие – че всичко им е ясно и няма нужда да проверяват какви ги приказват събеседниците им. Просто приемат всяка тяхна дума за чиста монета и изобщо не ги интересува какво мисли „другата страна“. Хеле пък какво пише в официално достъпните документи, съдебните актове и протоколите от съдебните заседания.
С други думи – получава се нещо адски абсурдно, но много ефикасно. Нещо, като нищо на света. Или… като най-скъпо струващото проваляне на абсолютно доказано дело в най-новата ни история. Става дума за аферата „Опицвет“ – 660 килограма чист амфетамин база бяха признати от тричленен състав на Върховния касационен съд за… професионално предизвикателство
с цел лична употреба за лабораторни нужди.
Нищо, че МВР, следствието и прокуратурата бяха разбили цялата схема, бяха открили таблетиращите машини и бяха проследили веригата до крайните купувачи в тогавашна Холандия.
През 2002 г. в. „БАНКЕРЪ“ пръв описа скандалното решение на ВКС тричленката, с което собственикът на лабораторията Кристиян Младенов и химикът Валери Величков бяха обявени за невинни.
Седмица по-късно, под натиска на тогавашния председател на ВКС – Иван Григоров, Висшият съдебен съвет наказа дисциплинарно магистрати, делото бе преразгледано от друг състав на ВКС и… истината потъна вдън земя.
Наркобароните от „Опицвет“ отнесоха по някоя и друга година затвор, но не това е интересно.
По-важното в случая е друго. Според злите езици, естествено, оневиняването на Кристиян Младенов и на Валери Величков, както и „неразкриването“ на останалите участници в организираната престъпна мрежа, е струвало
най-малко 1 милион германски марки,
разпределени между органите на досъдебното производство, вещите лица и трите съдебни инстанции.
Никой не си мръдна пръстта и по-късно, когато през 2012 г. химикът Величков и съпругата му вдигат къща в полите на Витоша за около 2 милиона лева, а наркобосът Кристиян Младенов тръгна да купува… прясно затворения Металургичен комбинат „Кремиковци“.
Както и да е. Спомени много, файда – йок!
Причината да се сетим по никое време за онзи титаничен скандал е простичка: първопричината за корупцията в съдебната власт не е актуалната днес бутафорна война между бившия главен прокурор Иван Гешев и временния му наследник Борислав Сарафов, нито пък конкуренцията между т. нар. търговци на влияние Петьо Петров – Еврото, и Мартин Божанов – Нотариуса.
Всичко започва и приключва в Народното събрание, защото от 1991 г. насам депутатите ни така реформират съдебната система, че тя става
все по-беззъба и все по-импотентна
от гледна точка на държавния и на обществения интерес.
Връщаме лентата толкова назад, защото проблемът с т. нар. имотна мафия нито е от вчера, нито е от оня ден. Той си е съществувал открай време – и по турско, и по царско, и по социалистическо – но след 10 ноември 1989 г. престана да бъде държавна политика и се превърна в масов спорт.
Тон за песен дава 37-ото Народно събрание, което през 1993 г. приема и обнародва в бр. 10 на “Държавен вестник” Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, според който разпоредбата на чл. 212, ал. 1 НК е променена по следната порочна схема: от една страна предметът на документната измама е разширен по отношение на всички видове собственост, а от друга е ограничен само до чуждо движимо имущество.
Тоест – ако човек го хванат, че е откраднал с фалшиво пълномощно кола или каруца, заминава в затвора. Ако обаче го уличат, че е
откраднал 10 декара в центъра на София с фалшив нотариален акт,
той ще си живее живота, докато органите на досъдебното производство продължават да гонят Михаля, т.е. да издирват “автора” на документите менте.
Колкото и да е странно, тази нормативна вакханалия бе прекратена (поне донякъде) през 2010 г. благодарение на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Невероятно, но факт. Защото, успоредно с тази високоблагородна кауза, неговите колеги от ГЕРБ-парламент, ГЕРБ-правителство и ГЕРБ-Столична община, сътвориха толкова безумия, че връх Еверест взе да прилича на Марианската падина. Нищо че разликата между двата природни феномена е около 3 километра.
Правим само една вметка. Знае ли някой защо квартал “Манастирски ливади” носи това име? И защо първите нормални улици се появиха едва, след като тогавашния столичен градоначалник Йорданка Фандъкова заживя там?
Просто е – като изключим 100-200 вили по социалистическо, цялата останала земя открай време е на Драгалевския манастир. И след “революцията” беше открадната от “едни наши хора” с активното съдействие на тогавашните кметове Александър Янчулев и Стефан Софиянски, както и на управляващото СДС-мнозинство в Столичния общински съвет.
Горе-долу по това време започна и корпоративно насочената законодателна политика, довела до днешното отвратително състояние на София. Примерно – с имотите в полите на Витоша – от Бояна до Елин Пелин – се разпореждат
две съвършено измислени административни единици: “Витоша” и “Панчарево”.
По силата на каква логика – никой не знае, защото през периода 1993-1997 г., “сините” местни власти работеха в тандем с “белезникавото” правителство на Любен Беров и ортодоксално” червеното правителство на Жан Виденов и… пръкнаха изумително кретенския (без никакво извинение) Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове.
Прочетете този съвършено измислен нормативен акт и без никакви усилия ще разберете онова, което ви разказваме оттук нататък. Ние ще се задоволим само с едно ехидно уточнение.
Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от въпросния закон, с него се урежда “териториалното деление на столичната община и градовете с население над 300 000 души”. А според съдържанието на ал. 2, “по смисъла на този закон градовете с население над 300 000 души са Пловдив и Варна”.
Дали днес някой си дава сметка за каква териториално-административна дискриминация става дума? И какво менте е бил и продължава да бъде този закон, след като в навечерието на 10 ноември 1989 г. столичния ж.к. “Люлин” беше с население над 300 000 души, а ж.к. “Младост” гонеше 180 хиляди?
Не казваме нищо друго с казаното дотук (ха-ха), освен да дръпнем завесата пред порочната практика на Столична община, която – с активното съучастие на група старателно подбрани и добре платени архитекти, урбанисти и статистици –
от 30 години се гаври с обитателите на София в полза на… себе си!
И по-точно – на управляващото от край време задкулисие, която няма политически цвят, но от зловонието му отърване няма. Така че вече скачаме в дълбокото, защото наистина опряхме до истинската мафия – на архитектите.
Те са тези, които сътвориха Общия устройствен план на Столична община, според който цялата Витошка яка трябва да бъде застроена. Без никакво право на обжалване или протест, защото обществените обсъждания били минали успешно, а за “рекламации” никой нищо не бил чул.
Та,
като опряхме до Витошката яка, да си дойдем на думата.
Скандалът, предизвикан и раздухван вече три седмици от т. нар. гръцки бизнесмени – Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис, е незаконна рожба точно от грехопадението им с т. нар. мафия на софийските архитекти.
Преди 17-18 години, когато милиардерът Кустас бърка посоките и се озовава насред Софийското равно поле, един кмет сключва с него дружески облог: ти ми докарваш “ИКЕА”, аз те връзвам с метрото.
Минало време, милиардерът Кустас построил “ИКЕА”-та и “Ринг мол”-а, поискал да плати изграждането на Околовръстното шосе от Симеоново до “Младост 4”, но не успял. И се озовал в тъпа ситуация – ни метро, ни шосе.
През 2014 – 2019 г. обаче задухали едни други ветрове. Не толкова на промяната, колкото на подмяната. Тъй нареченото мнозинство в Столичния общински съвет някак естествено кандисало метрото да стигне до “ИКЕА”, но някак объркало посланията и оцапало пейзажа.
За да оправдаят собствената си тъпотия, управляващите фактори в СОС и главните архитекти на София – Петър Диков (до 2015 г.) и Здравко Здравков (от 2015 г. насам), сътвориха чудеса от храброст.
Първо – промениха няколко пъти ПУП-а на ливадата пред днешните гръцки инвестиции, познати като “ИКЕА” и “Ринг мол”.
Второ – заличиха най-малко четири УПИ (т.е. урегулирани поземлени имоти), които съществуват там още от времената, когато Дикос и Каламарис са ходил прави под масата;
Трето – вкараха в заблуждение цяла София, че ще “връзват” Симеоновския лифт, “Ринг мол”-а, “Декатлон” и т.н., прехвърляйки въжената линия през Околовръстното шосе и задоволявайки туристическите амбиции на над 1.5 милиона софиянци.
Пълна простотия.
Заповедта на главния архитект на София Здравко Здравков, срещу която се бунтуват и т. нар. петролен бос, и т. нар. араби, е абсолютно незаконна. Не заради нещо друго, а защото няма нормален собственик на къща, който да се съгласи… Ами всички съседи да му надничат в спалнята, например. Или в банята…
Просто е нахално. Ама, като е нахално… ами нахално да е! Тоест – да си зададем въпросите:
Как така Йоаким Каламарис е докарал в България 20 милиарда евро гръцки инвестиции, след като по официални данни на българската държава, до 2023 г. гръцките инвестиции са 3.7 милиарда евро?
Как така, г-н Каламарис и г-н Дикос са инвеститори, след като всички 50 милиона ги дава “Евромастер”, т.е. т. нар. араби?
И как така, след като са подложени на нечовешки рекет (ха-ха – виж ТУК), г-н Каламарис и архитекта Добрев, който трябваше да сътвори комплекса чудо, са получили над 1 милион лева?
Защо, след като през септември 2021 г. става ясно, че връз терена на “арабите” не може да се строи, жертвата Каламарис трябва да си получи комисионната?
Малко въпроси, много отговори. Чудно защо ли, поне до ден днешен, никой никога не е разпитвал главния архитект на София Здравко Здравков, както и подопечните му в район “Витоша”? Не за друго, а защото без показанията им истината никога няма да е това, което е….
Следва продължение…
