Сериозен пакет от промени в Наказателния кодекс предлага правосъдното министерство в отговор на поставянето на България в т. нар. сив списък по прилагане Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Препоръки на FATF) от 2012 г.и свързаните с негативните оценки за страната наказателни и мониторингови процедури.
В средата на 2022 г. беше приет експертен доклад на Комитета MONEYVAL за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа, в който настойчиво се отправят множество препоръки, сред които и такива за привеждане на наказателния закон в пълно съответствие с множество международни и европейски стандарти в областта на тероризма и изпирането на пари.
В резултат на България стана обект както на най-тежката процедура за засилен мониторинг, така и на процедура за наблюдение поради
липсата на достатъчно предприети мерки.
“Последиците за България в международно-правен и икономически план от
включването в “сивия списък” са изключително негативни, а констатираните слабости вредят на
имиджа на България като правова държава, предприемаща адекватни мерки за
противодействие на престъпността. Мярката създава и сериозни затруднения за стопанска
дейност и развитието на икономиката”, пише в мотивите на публикувания за обществено обсъждане проект.
Редом с прецизиране на наказателните състави относно престъпления срещу републиката се създава нова глава “Тероризъм”. Уредени са както тежките физически посегателства и отвличания на лица, ползващи се с международна защита, така и проникването в техни жилища, превозни средства или служебни помещения.
В същата насока са и наказателните състави за посегателства срещу сигурността на обекти с обществено предназначение, самолети, кораби, като са въведени редица квалифицирани състави с наличие на терористична цел и при поръчение от чужда държава. Горният праг на наказанията в нововъведените текстове ще е
доживотен затвор
заради концептуалния отказ от прилагане на такъв без право на замяна.
Уредени са и т. нар. несъщински терористични престъпления, сред които терористично проповядване, набиране и обучаване, събиране или предоставяне на финансови средства, образуване или ръководене на група или организация с терористични цели. Такива са и заканването, личното укривателство и недоносителството за терористична дейност, когато някой знае за такава, но не съобщава на властите. Същевременно са уредени и привилегировани състави за разкриване на такава информация от страна на извършители и съучастници.
Криминализирана е
кражбата на самоличност в онлайн среда.
Мотивите са, че тези деяния са особено опасни, тъй като застрашават правата на личността в интернет – на име, на чест и достойнство, на изразяване, на търсене и разпространяване на информация и др. Кражбата на самоличност онлайн може до доведе и до тежки имуществени или неимуществени вреди, свързани с фалшиви поръчки, теглене на кредити от чуждо име, тормоз, безпокойство, стрес и др.
Наказателна отговорност в тези случаи обаче ще се носи единствено при представяне за друго, реално съществуващо лице, но не и за
представянето като литературен или друг измислен герой.
Санкцията е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5000 лева. Ако деянието е извършено обаче повторно, във връзка с друго престъпление или за създаване на електронен подпис, тогава наказанието е до 6 години затвор. Ако пък от престъплението са настъпили тежки последици, то ще е до 8 години лишаване от свобода.
В главата за престъпления против паричната и кредитната система са
добавени състави относно „криптоактиви“,
а с преходни разпоредби са предложени съответни изменения в други закони.
Завишени са имуществените санкции в Закона за административните нарушения и наказания, като за приготовление към тероризъм глобата скача до 10 млн. лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена. Имуществена санкция ще се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано за терористична дейност.
Наред с имуществената санкция,
съдът може да наложи и допълнителни санкции,
като временни забрани за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз, за получават данъчни облекчения, субсидии и
безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет, както и публично оповестяване на съдебното решение.
Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението, както и предметът на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. Когато вещта или имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата левова равностойност.
