Отказът от наследство отстрана на непълнолетно лице е недопустим, прие в тълкувателно решение мнозинството в Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Нуждата от тълкуване на Семейния кодекс и Закона за наследството възникна заради разнобой в практиката, при който едни съдии смятат такъв отказ за допустим. Аргументът е, че такова волеизявление не представлява отказ от права, а само отказ от предоставена възможност за придобиванета им, поради което съдът може да извърши преценка дали той е в интерес на детето.
Други съдии пък са на обратното мнение – че отказът от наследство отстрана на ненавършило пълнолетие дете представлява именно отказ от права и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследни. И в двата случая съответните състави на ВКС се произнесоха с противоположните решения по казуси с деца, чийто бащи са починали и са им оставили в наследство повече дългове отколкото имущество, поради което чрез майките си като законни представители подават заявления за вписване на отказ от наследство.
Мотивите на мнозинството са
защитни разпоредби, бранещи правата на децата
– изискването в Закона за наследството непълнолетните да приемат наследство само по опис, както и забраната в Семейния кодекс заизвършване на определени сделки с имуществени права, като дарение и отказ от права.
„Приемането на наследството задължително по опис означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права. Когато се открие едно наследство, правото, което придобива всеки наследник, преди да е заявил дали ще го приеме, или не, е право на наследяване. Затова и отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване“, мотивират се мнозинството съдии.
И посочват, че ако се допусне, че
ненавършилият пълнолетие може да прави отказ от наследство,
това би означавало, че трябва да се възприеме едно от двете разрешения – или, че отказът е безконтролен, т. е. районният съд по местооткриване на наследството само го констатира и вписва, както е в общия случай, при напълно дееспособните наследници, или че съдът следва да прави преценка на целесъобразността на този отказ, т. е. да прецени доколко е оправдано с оглед интереса на детето да го допусне.
В първия случай решаваща ще е преценката на законния представител (родителя) или на настойника/попечителя. А във втория – на съда, като и в двата случая е налице риск от увреждане правата на детето.
“Законодателят е целял да избегне точно този резултат, поради което ясно и недвусмислено е установил специалния режим, на който се подчинява приемането на наследството от ненавършилия пълнолетие, а именно – по опис. Този режим се отклонява от общия, но отклонението се налага предвид защитата на интереса на самия ненавършил пълнолетие, на кредиторите на наследника и на наследството, както и на обществения интерес. Ако се допусне отказ от наследство на ненавършилия пълнолетие, това би означавало, че кредиторите на наследника могат да го атакуват по реда на чл. 56 ЗН, и в крайна сметка отказът би могъл да бъде отменен от съда”, пише още в решението.
Разгледана е и хипотезата, в която
законният представител/попечител на дете отказва да приеме
наследството по опис, включително и при изрично даден срок.
В този случай сигурността за правата на непълнолетния ще бъде гарантирана от изчакването да навърши 18 г., когато да изяви лично волята си, а дотогава наследството остава незаето. А междувременно срещу нежеланието на законния представител на детето да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в закона фигура на „управител на наследство“.
Несъгласие с това тълкуване са изразили в особено мнение 20 върховни съдии, според които отказът от наследство не е отказ от конкретни имуществени права, а отказ да се придобие качеството наследник.
Според тях мнозинството е разширило приложното поле на института на нищожност на разпоредителни актове с конкретни принадлежащи на детето имуществени права и спрямо изявления чрез които се отказва да се придобият имуществени права и задължения.
В особеното мнение е направен и исторически преглед на нормативната уредба, съгласно който тя не е будила съмнение, че законодателят допуска отказ от наследство на ненавършило пълнолетие дете с разрешение на съда, когато този отказ е в очевидна негова полза. И настояват, че
отказът от наследство няма за последица изгубване на имущество,
а непридобиването му.
Малцинството се е позовало и на Конвенцията на ООН за правата на детето, за да обоснове извода че забраната за отказ от наследство всъщност ограничава възможността да бъде защитен адекватно интересът му съобразно конкретните особености на всеки отделен случай.
Отправено е и предупреждение, че тълкуването на мнозинството ще доведе
до възникване на нова противоречива практика,
тъй като не е ясно дали то има действие от приемането на Закона за наследството през 1949 г., от приемането на СК от 1968 г., от приемането на СК от 2009 г. или действие за в бъдеще.
„Това би създало значителни затруднения по отношение на вече осъществени правоотношения, тъй като Тълкувателното решение изисква правните субекти да са съобразявали поведението си с тълкуване, което не е съществувало към момента, когато са извършвали волеизявлението си“, посочва малцинството в особеното си мнение.
Практически спорът в тълкуването е свързан с
ограничаване правомощията на съда
да одобрява отказ от наследство отстрана на непълнолетни, което крие рискове за тях както в случаи на недобросъвестни родители, така и на пристрастни съдии. Нещо повече, възможно е към датата на отказа детето и законният му представител изобщо да не знаят за наличие на определено имущество в актива си, което би облагодетелствало неправомерно кредиторите на наследника.
