Антония Коцева
Земеделското министерство подготвя Закон за търговията с храни, който ще се бори с нелоялните търговски практики заедно със списъка със стоки с висок фискален риск на Националната агенция по приходите. Идеята е не само да бъдат въведени сурови санкции за нарушителите, но и да бъде облекчен значително режима за изрядните фирми.
Намеренията са добри и много полезни, предвид факта, че от три десетилетия има системен проблем както с контрола на храните и хранителните стоки, така и с лежерното отношение на държавата към откровената контрабанда и митническите измами.
Тези дни нашумя едно “разкритие”, според което евтини вносни яйца и пилешко били препакетирани и продавани по-скъпо като “Made in Bulgaria”, и всички хукнаха да се борят с отрицателното явление сякаш то не е масова практика от либерализирането на цените в началото на 1991 г., след като едва не измряхме от глад и студ през т. нар. Луканова зима.
По данни на тогавашното Главно управление “Митници”, през периода 1991-1997 г. около 70% от вноса (в това число храни и напитки) е бил
или чиста контрабанда, или с платените мита колкото за бог да прости.
По времето на “синьото” управление (1997-2001 г.) правителството на Иван Костов затяга режима, но питомното отдавна е изтървано. В Молдова, Украйна, Турция, Македония, Албания и Черна гора са отворени десетки “цехове”, специализирани в препакетирането на китайско, африканско и азиатско карго. Включително свински, телешки, пилешки, говежди и заешки “мръвки”.
За контрабандния внос на молдовска, македонска и грузинска шира, прераждана в български вина с контролиран географски произход е по-добре да не отваряме приказка…
Припомнихме набързо порочните практики само с една цел: бъдещите мерки, които правителството “Денков – Габриел” трябва да бъдат изработени разумно, защото съпротивата ще е жестока. И ще тръгне от смирените уж молби
да не се обременяват фирмите с допълнителна бюрокрация.
От началото на годината Приходната агенция започна да следи около 500 стоки на пазара с идеята да разтури схемите за източване на ДДС. Едновременно с това влезе в сила специална наредба, определяща условията и реда за контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. В списъка са повечето видове храни, сред които месо, мляко, хляб, шоколад, както и горива и масла. Според тази наредба, всяка доставка на стойност над 5000 лв. (или с тегло над 500 кг), която се извършва с МПС над 3.5 тона,
задължително трябва да се заяви в НАП предварително!
Оказва се обаче, че под специалното наблюдение на данъчните ще бъдат поставени плодовете и зеленчуците, докато извън категорията “Високорискови продукти” остават брашното и една цяла камара преработени продукти – риби и морски дарове, млечни, месни и т.н.
На 5 януари, в телевизионно интервю земеделският министър Кирил Вътев обясни, че защо въпросните “преработки” са изпаднали от наредбата за стоки с висок фискален риск. Основният му аргумент е, че
най-големите измами стават със суровините.
Той напомни, че се подготвя законопроект за правила по веригата на доставки на храните, който в момента е във фаза на обсъждане, но до момента браншовите организации все още не са представили становищата си.
Всъщност, земеделското министерство няма отношение към въпросната наредба, защото тя е издадена от Министерството на финансите и се изпълнява от НАП. Така че, по въпроса за качеството и количеството на продуктите във високорисковия списък
последната дума е на финансовия министър.
Засега логиката на Асен Василев устройва всички. Той е убеден, че вместо да увеличаваме данъците, по-добре е да повишим тяхната събираемост. В момента сивата икономика е около 30% от БВП, и ако тези проценти бъдат намалени, ефектът за държавата ще е повече от видим.
Кратка справка в услуга на неверниците. През 2022 г. брутният вътрешен продукт е 167.809 млрд. лева. И, ако 30-те процента “сиво” са валидни и за тогава (според нас са малко повече, но това е тема на друг разговор), по-миналата година
с държавната хазна са се разминали точно… 50.343 милиарда лева.
Или още по-точно казано – откраднали сме от себе си около 5 пъти повече пари, отколкото чакаме по Плана за възстановяване и устойчивост.
Според голяма част от бизнеса обаче съществува явна опасност новата регулация да затрудни работата им с още бюрокрация. Това е така, защото фирмите са задължени да боравят със специфичен софтуер, в който декларират стоката, която излиза от предприятията, вечерта преди експедицията – артикул по артикул.
Това означава, че работодателят трябва да наеме допълнителен персонал. Също така са предвидени глоби дори за съвсем малки разминавания в декларираните количества. Това няма да е проблем за големите вериги, но ще удари по-дребните търговци. Според бизнеса
най-вероятно наредбата ще доведе до увеличаване на цените на стоките.
Още през ноември Българската асоциация на месопреработвателите се противопостави срещу наредбата и настоя колбасите да не бъдат включвани. Аргументът изглежда основателен – според новата мярка всяка една стока от друга държава членка на ЕС трябва предварително да бъде декларирана в софтуер на НАП и това ще затрудни работата. И още – освен въвеждането на огромен брой данни, търговецът трябва да информира НАП
в колко часа даденият камион ще стигне до получателя.
А това е невъзможно да бъде прогнозирано или отгатнато.
„Ако има разминаване в количеството, което пристига, нямаме право да приемем доставката, трябва да уведомим НАП, за да направят корекция и след като получим уведомлението, можем да приемем доставката“, обясни главният експерт в асоциацията Диляна Попова.
В края на годината от бранша на производителите на плодове и зеленчуци изтъкнаха необходимостта от по-широка разяснителна дейност сред заинтересованите с цел коректното техническо прилагане на изискванията на подзаконовия нормативен нормативен акт.
Надеждата е, че бъдещият закон за храните, който се подготвя, ще е изготвен в активен диалог с бизнеса, като ще бъдат взети предвид и много от предложенията на браншовите организации.
