Регламентът от Дъблин за бежанците приключва, какво ли ни чака?

Развихрящата се истерия около информацията, че Австрия щяла да ни върне 6000 бежанци, много напомня на вица от времената на соца за износа на компютри “Правец” за Япония. Не били компютри, а компоти, и не сме ги изнесли, а са ни ги върнали, гласи вицът.

Всички отговорни по темата лица в държавата вкупом се втурнаха да обясняват дали това е истина. Шефката на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева най-сетне излезе от нелегалност и в национален ефир обясни, че страната ни няма да приема 6000 бежанци, идващи от Австрия. Според нея цифрата е ориентировъчна за броя на мигрантите, минали през България и стигнали до Австрия, а не бройка, която Виена тепърва ще ни връща.

Данните на ДАБ разкриват, че всъщност и да искат да ни ги върнат, те ще останат на улицата, защото няма къде да бъдат настанени. Капацитетът на всички центрове у нас е 3572 места, в момента те са пълни на 72 процента или малко над 2700 души.

Управляващите от “Продължаваме промяната” ръснаха щипка политически пипер в бежанската чорба, обявявайки информацията за шестте хиляди мигранти за фейк. “Няма нови условия, свързани с броя на мигрантите от Сирия и Афганистан, които България ще регистрира като държава членка на Шенген. Страната ни ще продължи, както и досега, да прилага Регламента Дъблин, подписан преди повече от 10 години”, написаха от ПП в страницата си във Facebook.

Това е самата истина. Дъблинският регламент действа, но срокът му изтича. И въпросът е защо беше нужно управляващите да мълчат толкова време, докато истерията се разгаряше? Дали заради наивността на политическите им пиари, или пък заради някакви тънки сметки, отнасящи се за времето, когато ще се извърши прословутата ротация в некоалицията? Тя ще съвпадне по време с изтичането на срока на действие на същия Дъблински регламент, на който се позовава ПП в поста си във Фейсбук. Появи се информация, че срокът на регламента изтича през март, когато ГЕРБ-СДС ще поеме ротационното управление. И тогава ще трябва да обяснява как е действал бежанския регламент досега и какви са новите правила в политиката на ЕС за управление на убежището и миграцията. Обяснение, което българите би трябвало да са чули още през миналата година, когато в ЕС започна дебатът за новата политика. Но не би…

Целта на досега действащото споразумение от Дъблин бе да се определят държавите – членки на ЕС, които да отговаря за обработването на дадена молба за убежище. Процедурата се основава на няколко критерия, в т.ч. критерият за първа държава на влизане. На практика това означава, че само една малка част от държавите членки отговарят за обработването на по-голямата част от молбите за убежище.

Миграционната криза изведе на преден план ограниченията на действащата система, която натоварва държавите членки на първа линия.

На 20 декември 2023 г. Съветът на Европа и европарламента постигнаха споразумение по пет нови ключови регламента, на мястото на Дъблинския:

  • Нов регламент за управление на убежището и миграцията
  • Нови правила за управление на миграцията и форсмажорните обстоятелства
  • Актуализиране на базата данни за пръстови отпечатъци
  • Нов регламент относно скрининга
  • Обща процедура за предоставяне на убежище

Тези договорени регламенти ще послужат за основа на преговорите между председателството на Съвета и Европейския парламент относно новите правила за политиката на ЕС спрямо бежанците.

Кои всъщност са те?

Регламентът за процедурата за убежище (APR) въвежда задължителна гранична процедура на външните граници на ЕС, с цел бърза оценка дали молбите за убежище са неоснователни или недопустими. Лицата, подлежащи на гранична процедура за убежище, нямат право да влизат на територията на държавата-членка. Те трябва да бъдат настанявани в близост до външната граница, в транзитни зони или на други определени места на територията на дадена държава. Граничната процедура се прилага, когато търсещият убежище подаде молба на външен граничен контролно-пропускателен пункт, след като е задържан за незаконно преминаване на границата.

По силата на новия регламент, държавите-членки трябва да създадат адекватен капацитет по приемането на бежанци и човешки ресурси, които да им позволяват във всеки един момент да извършват граничната процедура и да изпълняват решенията за връщане на определен брой заявления. На ниво ЕС този адекватен капацитет е 30 000.

Адекватният капацитет на всяка държава-членка ще бъде установен въз основа на формула, която отчита броя на незаконните преминавания на границата и отказите за влизане за период от три години. Максималният брой молби за убежище, които една държава-членка трябва да разгледа в граничната процедура на годишна база, ще бъде четири пъти съответния лимит на адекватен капацитет.

Регламентът за управление на убежището и миграцията (AMMR), както е наречен в постигнатото през декември 2023 г. споразумение между Съвета на Европа и европарламента, определя нови правила, определящи коя държава- членка е отговорна за разглеждането на молба за убежище, както и правилата за прехвърляне на търсещ убежище в държава членка, различна от тази, в която той пребивава.

Съгласно новия регламент, бежанците ще кандидатстват за убежище в държавата- членка на първо влизане или законен престой. Въпреки това, когато са изпълнени определени критерии, друга държава-членка може да поеме отговорност за разглеждане на молба за убежище.

Съгласно споразумението, когато кандидатът притежава диплома (която не е по-стара от 6 години) от учебно заведение в държава-членка на ЕС, тази държава-членка ще бъде отговорна за разглеждането на молбата за международна закрила.

Регламентът ограничава основанията за прекратяване или прехвърляне на отговорност между държавите членки. Това намалява възможностите на кандидата да избере държавата-членка, в която подава молбата си и така прекратява възможността за преместване на бежанеца от държавата, в която е пристигнал за първи път, в друга страна-членка на ЕС.

Интересен е и новият механизъм за солидарност, предложен с AMMR, за да се балансира настоящата система, при която няколко държави-членки са отговорни за огромно мнозинство молби за убежище. Задължителната солидарност се изразява в определен брой премествания на бежанци или във финансова вноска, в която се включват преместване на лица, търсещи убежище, или ползващи международна закрила, финансови вноски, включително в трети държави, или алтернативни мерки за солидарност, като разполагане на персонал и мерки, насочени към изграждане на капацитет.

Държавите членки имат пълна свобода на преценка по отношение на вида на солидарността, като специален координатор на ЕС ще контролира прилагането на механизма за солидарност.

Регламентът предвижда минимален годишен брой за премествания на бежанци от държави членки, където има голям наплив на мигранти, към държави членки, които не са изложени на такъв натиск. Този брой е определен на 30 000, докато минималният годишен брой за финансови вноски ще бъде фиксиран на 600 милиона евро. Тоест, ако ние откажем да приемем от Австрия например 30 000 мигранти, вноската ни ще бъде по 20 000 евро на отказан бежанец…

Важна част от AMMR е регламентът за скрининг на нелегалната миграция. Целта му е да засили контрола на лицата по външните граници и в резултат на проверката ще се предприема процедура за връщане в страната на произход или започване на процедура за убежище. Проверката ще включва установяване на самоличност, здравен статус, рискове за националната сигурност, пръстови отпечатъци и регистрация в базата данни Eurodac.

Проверката ще се извършва в близост до външните граници за максимален период от 7 дни. Този регламент ще се прилага за лица, които са били задържани за незаконно преминаване на външна граница по суша, море или въздух, мигранти, които са подали молба за международна закрила но не отговарят на условията за влизане, както и за бежанци, задържани на територията на ЕС, които са избягали от контрол по външните граници.

Според новия регламент, мигрантите, подложени на проверка, нямат право да влизат на територията на държава-членка и трябва да останат на разположение на властите на мястото за проверка. Те могат да бъдат задържани в съответствие с условията и гаранциите, определени в съществуващото законодателство на ЕС, се предвижда в AMMR.