Щетите от еквилибристиките, сътворени от печално известната „черна касичка за лично ползване“, стигнаха близо 100 млн. лева
Над 97 млн. лв. щети за държавата е причинила Държавната консолидационна компания. Това признание направи преди дни министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Причината е закупено задължение от държавния мастодонт през 2018 година
Темата за случващото се в забулената в мистерии „Държавна консолидационна компания“, „БАНКЕРЪ“ нищи от 2017 г. насам. Вече близо петилетка и половина огласяваме неизвестни за широката общественост факти.
Не пропуснахме да зададем и съответните въпроси към всички министри, минали през икономическото ведомство през „периода“, но получихме… точно едно много голямо нищо. Тоест –
нито официален отговор, нито неофициална заплаха със съд
или с „нещо друго“.
Едва сега по темата започна да се говори по-открито. И то толкова открито, че дори министър Богданов обяви, че от изпълнителя на т. нар. правителствен комплекс е изискано да възстанови близо 60 млн. лв., платени авансово и без да е обявявана обществена поръчка
„Държавната консолидационна компания е изгубила на първа инстанция дело за 75 млн. лева. Постановено е решение, с което искът за установяване на вземанията, от „Кемира“ ЕООД по сключен между ДКК и Мaлаз ЕООД договор за цесия, е отхвърлен. Договорът за придобиването на вземания е на стойност 97.4 млн. лева. Това са нови финансови щети за държавата“, обяви в прав текст министърът на икономиката и индустрията преди няколко дни.
По думите му, след извършена проверка се оказало, че на 8 януари 2018 г. министерството е получило доклад от ДКК – в обем от страница и половина – в който се казва, че ДКК иска да започне преговори с потенциален продавач на въпросните задължения. Само ден по-късно,
ДКК взема решение да придобие задълженията
и в нов доклад до министъра се иска разрешение да подпишат договора за цесията, обясни хронологията министърът.
Разрешението е получено два дни по-късно – в края на 10 януари 2018 година.
Богданов изтъкна като изключително притеснителен факта, че само за 48 часа държавата решава да придобие задължение от 97 млн. лв. и описа скорострелната (уж) процедура: „На 10 януари, ДКК получава подписа на министъра. На два транша са платени средствата – през януари и в средата на февруари (25 млн. лв.). Така е придобит дълг от 97 млн. лв., който в момента е в баланса на ДКК…“
И тъй като на неизкушените думите на министър Богданов нищо не им говорят, припомняме една от публикациите си, озаглавена „Съдът отсвирва претенциите на ДКК за над 75 млн. лева?“ и видяла бял свят и през август 2021 година.
Накратко, този текст обясняваше
защо магистратите не са се вързали на номера със „защитените свидетели“
и как става заиграването им с Държавната консолидационна кампания, която е изиграларолята на техен параван.
Тогавашният министър на икономиката Кирил Петков направи опит да започне изчистването на тинята, наслоена от групата по „усвояване на държавата“, като освободи изпълнителния директор на ДКК – Ясен Спасов, и му отне достъпа до помещенията и активите на дружеството, превърнато в „държавна касичка за лично ползване“.
Две години преди това „БАНКЕРЪ“ огласи сигнал до прокуратурата и до всички възможни компетентни институции, който повдигна само единия край завесата от обвързаности, определящи „дневният ред“ на ДКК.
От този сигнал изплуваха (за кой ли път) имената на „защитените“ прокурорски свидетели по делото за фалираната Корпоративна търговска банка –
Бисер Лазов и съратничката му Албена Андреева,
за които сме писали стотици пъти през годините.
А както съобщихме тогава, стигнало се беше дотам, че фалшификациите на двамата странно са съвпаднали с интересите на сътворения от предишното управление държавен мастодонт под диригентската палка на Ясен Спасов.
На 8 март 2021 г., ДКК беше предявила искания за над 75 млн. лв. към едно от обявените в несъстоятелност след предизвикания фалит на Корпоративна банка – „Кемира“ ООД.
Във внесената от ДКК молба за „предявяване на вземания“ бяха цитирани десетките врътки и прехвърляния на цесии между различни дружества, чийто възел е заплетен така, че трудно може да бъде разплетен. Имената на фирмите, цитирани в нея обаче са повече от показателни – „Евробилд проект“ ЕООД, „Инвестмънт Проджекс“АД, „Финансово консултиране“ АД, Технологичен център Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ), „Гипс Трейд“ АД, „Интегрирани пътни системи Асфалти“ ЕООД, „Аквафинас“ ЕООД, „Снежин 2003“ ЕООД, „Дивал 59“ ЕООД и „Хедж инвестмънт България” АД.
Тук е моментът да посочим, че
всички „играчи“ в тези прехвърляния са… свидетели на прокуратурата
по делото КТБ:
– Георги Славчев Георгиев – изпълнителен директор на „Инвестмънт проджектс“ АД;
– Пламен Кирилов Василев – изпълнителен директор на „Гипс трейд“ АД;
– Ненчо Ангелов Трифонов – управител на „ИПС Асфалти“ ЕООД;
– Марио Кирилов Николов – управител на „Снежин 2003“ ЕООД;
– Емил Иванов Галов – управител на „Дивал 59“ ЕООД.
След играта с цесиите, всички тези вземания първо се озовават в акционерното дружество „Финансово консултиране“ АД , което от своя страна с договор от 17 март 2017 г. ги прехвърля на създадената година по-рано „Малаз“ ЕООД, собственост на “Контадор Трейд“ ЕООД.
Проследяването на собствеността в тези дружества в крайна сметка води до съдружничката на Албена Андреева в скандално известната фирма „Стрега“ (за участието на която във врътките с вземанията от КТБ, „БАНКЕРЪ“ също е писал неведнъж и дваж) – Мария Орешарова.
От 4 август с.г. дружеството е заличено, сочат данните в Търговския регистър. Така че по силата на какъв договор и при какви условия тези вземания – общо 75.230 млн. лв. – са се озовават в ДКК, не е много ясно. Съвсем друг е въпроса „Колко истински са те?“
Според сигнала на „Кемира“ ООД, ДКК е предявило фиктивни и несъществуващи вземания, посочени като главници, без потвърдени лихви (погасени по давност или нищожни).
Първото от тях е за 7 млн. евро и за него се твърди, че е купено по договор за банков кредит от 17 април 2014 г. между КТБ и „Хедж инвестмънт България” АД. В този дълг “Кемира” е встъпила със сключване на Договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 г., между “Хедж” и “Кемира”, представлявани съответно от Албена Андреева и Бисер Лазов.
Второто вземане е за 20. 318 млн. евро, за което се твърди, че е купено по договор за банков кредит от 8 декември 2011 г. между КТБ и “Хедж”, по който “Кемира” , като е сключило Договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 г. между Хедж и Кемира, представлявани съответно от Албена Андреева и Бисер Лазов.
Главницата по този договор между КТБ и “Хедж” е била 35.1 млн. евро. Тук е моментът да припомним, че акциите от капитала на „Авионамс” АД (собственост на “Хедж”) бяха придобити от ДКК за едва 28 млн.лв., при положение, че само капиталът на „Авионамс” АД беше 56 млн. лева. Така дългът на “Хедж” към КТБ остана да виси с 20.318 млн. евро.
А продажбата е можела да покрие целия дълг, при положение, че “Хедж” сключва договори за кредит на 8 декември 2011 г. и на 17 април 2014 г., единствено, за да инвестира в Авионамс АД. Всички теглени от “Хедж” кредити от КТБ, са използвани именно за придобиване на тези акции и за увеличение на капитала на „Авионамс”АД.
Още тогава представляващият „Кемира“ Асен Бабански, каза пред „Банкеръ“, че договорите за встъпване в дълг, за които се твърди, че са от 6 ноември 2014 г. са антидатирани и неистински, създадени с цел да се увреди “Кемира”, като се създадат задължения, които дружеството никога не е имало към КТБ. Крайната цел е очевидна – създаване на механизъм за репресия и унищожаване на “Кемира”.
В сигнала бяха посочени и редица безспорни доказателства за това. Според справка за кредитополучател № БНБ-24198/22 от февруари 2018 г. на Българска народна банка – „Кемира“ никога не е била длъжник (вкл. солидарен) по договори за банков кредит – нито към КТБ, нито към друга банка.
Да не говорим, че в публикуваният на 16 февруари 2017 г. в сайта на КТБ (н), т. нар. „Списък на некоректните длъжници с непогасени задължения към КТБ (н)”, „Кемира” просто не фигурира!
За да не бъдем голословни и за да се не се уповаваме единствено на твърденията в този сигнал, тогава се свързахме с бившия директор на кредитирането в КТБ – Георги Зяпков. Логично е, защото няма друг човек, който да е наясно какви точно са били задълженията на „Кемира“ към КТБ до момента на затварянето на банката. Пред „Банкеръ“ , той определи всичко това като
откровена фалшификация на документи
и заяви категорично следното: „Това са прости схеми на Бисер Лазов, който разполага с цялата информация от разчети между фирмите към датата на затваряне на банката. След затварянето на банката през юни 2014 г. той и 7-8 човека около него (всичките свидетели на прокуратурата по делото КТБ), са оставени необезпокоявани да придобият на свое име активи от КТБ. Но същевременно са били задължени да помагат с информация и с подписване на антидатирани договори, необходими при опита за овладяване на Дунарит АД през 2017 година. Във всичките тези схеми “вътре” са и синдиците на КТБ, членове на УС на ФГВБ, ДКК, прокуратура и т.н…“
Зяпков беше категоричен, че „синдиците на банка в несъстоятелност не могат да купуват активи, защото единственото им задължение е да осребряват активите на банката“.
Очевидно до подобен извод беше стигнал и Софийският градски съд, който на 7 юли 2021 г. излезе с определение, с което не уважи претенциите на ДКК за онези 75.3 млн. лв. към „Кемира“.
Сагата по коридорите на съда продължи и сега се стигна до там, че министър Богданов да обяснява, че ДКК е загубила делото, защото не е успяла да покаже необходимите документи, които са основание, за да докаже претенцията си срещу „Кемира“. И допълни, че в Министерството на икономиката и индустрията и в ДКК
липсват и договора за цесия, и куп други свързани документи.
Виделият се в чудо министър съобщи, че с правния екип на ДКК са обсъждали следващите стъпки, които да предприемат от тук нататък, но в същото време не скри, че всички те са наясно с „възможните рискове за компанията“.
Стана ясно, че към момента по делото държавното дружество трябва да заплати такса в размер на 750 000 лева. Богданов уточни, че ако се вземе решение за обжалване, сумата ще нарасне до 1.5 млн. лева.
Министърът обяви, че на основание решението на съда, ще бъдат сезирани ДАНС и прокуратурата – от една страна, заради липсата на документи и от друга, за да бъде установено как документ без подпис е породил правно основание.
В началото на тази седмица пък от самата „Кемира“ излязоха с прес-съобщение, в което се казва, че на 13 ноември 2023 г., в качеството му на управител на дружеството „Кемира“, г-н Бабански е изпратил
сигнал до премиера, до министрите на финансите и на икономиката,
до председателя на ДАНС и до директора на Антикорупционния фонд, в което за пореден път е поставил въпроса за възможни злоупотреби с държавни средства в особено големи размери, ощетили Държавната консолидационна компания.
В него Бабански , посочва че е въвлечен като ответник по редица търговски дела, водени от ДКК за несъществуващи вземания. „Тези несъществуващи вземания са в основата на загуби за над няколко десетки милиона лева, причинени на държавата от длъжностни лица и техни вероятни съучастници. За съжаление, повечето опити да се посочат виновните и евентуално да се възстановят на държавата злоупотребените средства, представени в многобройни сигнали и жалби до компетентните органи на изпълнителната власт и на прокуратурата, досега остават без резултат.“
И задава резонния въпрос: „Учудващо е защо досега по тези случаи не е било разпоредено на финансовото разузнаване да проследи пътя на платените от ДКК огромни средства и да установи крайните им получатели?“
Всъщност, дали пък наистина е чак толкоз учудващо защо?