опашка пред КТБ

Ремонтът на банковата несъстоятелност на финална права

Предложеният от финансовото министерство в отговор на осъдителните решения срещу България на съда в Страсбург по казусите „Международна банка за търговия и развитие“ и „Корпоративна търговска банка“ принудителен ремонт на Закона за банковата несъстоятелност е на финалната права. Вторият опит за въвеждане на промените е част от проект за изменения и допълнения на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Приемането му е наложително предвид приетата преди две години Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека.

В решението на ЕСПЧ е установена необходимостта от промени, с които да бъде разширен кръгът на лицата с право да участват в производството в производството по разглеждане на искане на БНБ за отнемане на банков лиценз, както и да обжалват решението на съда за откриване на производство по банкова несъстоятелност. Този кръг сега включва квесторите, временните синдици и акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, но не и изпълнителните й директори. При сегашната уредба, българският съд отрече последно тази възможност след фалита на КТБ през 2014 г.,

лишавайки от участие в съдебните производства

както изпълнителните й директори, така и мажоритарният й собственик „Бромак“.

Мотивът беше, че само назначените след поставянето на банката под специален надзор квестори могат да я представляват по делото за лиценза, чието отнемане е предпоставка за започване на производството по несъстоятелност. Преди това България беше осъдена за същото и по делото на „Международна банка за търговия и развитие“.

Позовавайки се на решението на съда в Страсбург, ВАС отмени влезлите в сила преди 8 години определения по жалбите на изпълнителните директори на КТБ срещу решението на централната банка, с които те бяха оставени без разглеждане. Така те ще бъдат разгледани отново от първоинстанционен състав, но дори това да стане при наличието на новите правила,

резултатът си остава същия,

защото те няма как да бъдат приложени със задна дата.

„С изменението на ЗБН се цели изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „МБТР срещу България“ и гарантиране правото на защита в производство по несъстоятелност, като се предвиди, че банката се представлява по делото от лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори. За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на сто от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ, е предвидена

нормативна възможност да обжалват решението на съда

за откриване на производство по несъстоятелност. Уредено е и призоваването на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност“, мотивират се вносителите.

Същевременно се отменят като неприсъщи и необезпечени правомощията на министъра на финансите да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика,
когато последният не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите
на кредиторите. Мотивът е, че за това не е предвиден ред, а единственият документ, от който министърът се информира за дейността на синдика, е месечният му отчет. Описаното правомощие на финансовия министър е

оценено като конюнктурно и несъответстващо

на логиката на цялостната уредба на банковата несъстоятелност.

Оценени са и ползите, и вредите от предложените промени.

Първата категория включва съобразяване на националната нормативна рамка в областта на банковата несъстоятелност с решението на ЕСПЧ, като по този начин ще бъде гарантирано правото на защита на
банка в производство по несъстоятелност и ще бъде повишено доверието към институционалния ред в страната. По отношение на кредитните институции не са идентифицирани отрицателни въздействия, но такива ще търпят гаранционния фонд и останалите кредитори на банка в несъстоятелност.

„Разширяването на кръга на лицата, които имат право да встъпят в производството и да обжалват решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност означава

по-ниско ниво на сигурност

относно определената от съда по несъстоятелност дата на неплатежоспособност на банката, която е от значение за отменителните искове по чл. 60 от ЗБН“, се казва в оценката на въздействието на проектозакона.

Същевременно анализът сочи, че предложените промени няма да се отразят зле на бизнеса, тъй като не завишават административна тежест за заинтересованите страни, не налагат други мерки и не възникват допълнителни ангажименти за органите и структурите, участващи в процесите. Не се въвеждат и административни санкции и такси, не се засягат съществуващи режими и услуги, нито се въвеждат нови такива. Не се създават и нови регистри, нито се засяга дейността на съществуващите.