Законопроектите за реформи в службите за сигурност, които вече са в деловодството на парламента, издават наивна донякъде политическа вяра, базираща се на недостатъчен опит. Конфуций мъдро е казал: „Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда!“ Текстовете в проекта решават краткосрочни проблеми, но в дългосрочен план могат да се окажат голяма беда точно за онези, които са ги предложили и приели. Става дума за регламентиране на правомощия днес, които утре могат да се окажат тежки окови…
Очевидно желанието на вносителите на проекта за промяна в сектор „Сигурност“ е продиктувано от чисти подбуди, които са свързани с амбицията да се носи отговорност в тежки времена на война и кризи.
„…Законодателното предложение създава по-ясна, стройна и функционално обособена йерархия в контекста на парламентаризма и функциите на Министерски съвет и необходимостта от поемане на политическа отговорност пред българския народ за вземане на своевременни обосновани решения за гарантиране на живота и безопасността на българските граждани, както и отговаря на високите изисквания за членство в Шенгенското пространство“, се изтъква в мотивите към законопроекта за изменение на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС), внесен от депутатите от ПП-ДБ.
Представена по този начин,
идеята на законодателното предложение заслужава адмирации.
Възниква обаче въпросът какво не достига на действащия закон, за да „вдигне“ сектор „Сигурност“ до нивото на изискванията за парламентаризъм и очакванията от Министерския съвет?
За целта първо трябва да видим какви органи и структури включва системата, позната като сектор „Сигурност“, според приетия през 2015 г. „тематичен“ закон.
В чл. 3. (1) е записано следното: „Системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет“.
Текстът ясно определя
ролята на правителството в структурирането и работата на системата.
Нееднозначно е фиксирана и процедурата – чрез Съвета по сигурността към правителството. И поради тази причина, в още в чл.1 от Правилника за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета по сигурността към Министерския съвет е записано, че „Съветът по сигурността е консултативен орган при Министерския съвет по въпросите на националната сигурност на Република България“.
За да няма хър-мър по въпроса кой командва парада, в разпоредбата на чл. 3 от същия правилник пише следното: „Основният състав на Съвета по сигурността включва: заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите, техни заместник-министри, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, началника на отбраната и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.“
Тоест – законът за системата и правилникът за съвета са очертали нормативната рамка, определяща както отделните звена, чиято грижа е защитатата на националната сигурност, така и координацията на работата по между им. И така –
голямата отговорност я носи Министерския съвет,
а парламента и президента „помагат“ с оглед компетентността им, отредена по закон.
Странно е, че точно този текст не е нарочен за промяна във внесения проектозакон. Иначе в мотивите си към проекта, авторите и вносителите му категорично сочат, че между президента и правителството има случаи на политическо противопоставяне и липса на ефективно взаимодействие. Разминавания, заради които службите и техните ръководства не веднъж са ставали заложници на тези взаимоотношения, които са били пречка за работата им, се казва в мотивите.
За пример вносителите посочват казусите с
президентските откази за назначаването или освобождаването
на този или онзи.
Всъщност, разтоварването на държавния глава от „кадровата“ му тегоба по отношение на специалните служби, е основната идея на законопроекта за изменение на Закона за системата за национална сигурност.
Предложението е шефовете на ДАНС, ДАР и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) да се назначават от парламента – по предложение на правителството и без указ на президента. Докато главният секретар на МВР и шефът на Националната служба за охрана (НСО) да се назначават директно от Министерски съвет.
Ако проектът мине, в което никой не се и съмнява, указ на президента ще се допуска само при назначаването на шефа на „Военно разузнаване“. И то единствено при положение, че е офицер от кариерата. Защото,
ако номинираният е цивилен,
той ще бъде назначен като останалите директори на спецслужби – от Министерския съвет и въпреки президента.
С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение на ЗУФСЗНС се правят промени в още куп нормативни актове: Закона за ДАНС, Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, Закона за военното разузнаване и Закона за специалните разузнавателни средства. Като в тях, вместо с указ на президента, ръководителите им ще бъдат назначавани с решение на парламента по предложение на правителството.
За да си дадем сметка за същността на исканите промени, просто трябва да си представим следната ситуация (ако сме в състояние, разбира се): законите са ремонтирани в исканата днес посока, настъпва някаква криза и
властта е поета от коалиция, начело с „Възраждане“.
Нали се сещаме какво се случва след това? Правителството назначава свои хора където свари, те си правят каквото им скимне, защото парламентът на русофилите ги контролира, а Брюксел стои отстрани като напъден клошар и се опитва да ни впечатли с някакви си санкции…
Да си представим и още една логическа конструкция: буквално утре Австрия и Нидерландия кандисват да ни пускат в Шенген. И то преди титаничния проектозакон за реформа на службите да е минал през първо четене. И какво правят (не)коалиционните партньори после, след като основният им мотив за съчиняването на тази реформа, са „Шенгенските“ критики за липса на високоефективна система за защита на национална сигурност?
Всъщност – защо точно темата Шенген е ключовия мотив за реформа на службите? След като досега
никой от партньорите ни в ЕС и НАТО никога не е показал
дори и най-малко недоверие към спецслужбите, защото шефовете им се назначвали с указ на президента?
Тъжната истина е, че и днешните управляващи знаят, че спецслужбите нямат абсолютнно никакво отношение към темата „Шенген“. За разлика от МВР, в лицето на Главна дирекция „Гранична полиция“, което никой посмъртно – образно казано – не иска и не смее да реформира. .
Същото се отнася и до втория стълб, издигнат от противниците на влизането ни в Шенген – корупцията.
За никого не е тайна откъде и по какви причини извира тя, но за всички ни продължава да е загадка защо и днешните управляващи са решили да отбият номера с… елегантно заобикаляне на корупционно писаните и приети закони, умишлено неработещите държавни структури, както и хилядите подзаконови актове,
позволяващи всичко на всички и оневиняващи всички за всичко?
Най-любопитното е, че мотивите към двата законопроекта – за реформа на системата и за ремонт на НСО – са едни и същи, с еднакви текстове.
Единствената разлика е, че проекта за НСО се посочва, че началникът и заместниците му в службата се назначават от Министерския съвет по предложение на премиера, а не с указ на президента. Иначе пак са описани познатите вече рефрени за политическата отговорност, Шенген и прочие.
Е, и някои технологични разлики има… Например, с втория проект държавните бодигардове се „прехвърлят“
на пряко подчинение на правителството.
Нещо, което Бойко Борисов искаше да направи още преди 10-12 години, но така и не му стигнаха парламентарните сили.
Освен това се променят и бройката, и категорията на контингента – държавна охрана и специализиран транспорт за наша сметка вече се полага на шефовете на Европейската комисия, на Европейския съюз, на Европейския парламент, на генералните секретари на ООН и на НАТО.
За да има обаче все пак някаква справедливост, законопроекта за ремонт на НСО „сваля“ държавната охрана на столичния кмет.
Ще бъдат ли приети предложенията за реформа, предстои да видим.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и неформалният парламентарен предводител Делян Пеевски вече казаха, че идеите за промени в цивилното и военното разузнаване не са добри. Ако преценят, че такива са и идеите за промени в начина на назначения на шефовете в спецслужбите, като нищо (не)коалиционната сглобка вземе, че заскърца и… разсъхне на съставните си части.
