Антония Коцева
За поредна година Нидерландия е чуждестранен инвеститор № 1 в България. По данни на Българска народна банка, нетният поток на преките инвестиции в страната за периода януари-юни 2023 г. е положителен и е в размер на 1.796.4 млрд. евро (1.9% от БВП). Като най-големите нетни положителни потоци се стичат откъм Нидерландия (508.9 млн. евро), Австрия (231.5 млн. евро) и Белгия (203 млн. евро).
На пръв поглед изглежда странно, че двете държави членки на ЕС, които най-яростно ни спират за Шенген с аргумента, че не сме се справили с корупцията и организираната престъпност, имат доверие в бизнес климата у нас. Нещо повече – Нидерландия е формален лидер по преки чуждестранни инвестиции от години, но за това
тамошният бизнес няма абсолютно никаква “вина”.
По-голямата част са дружества на огромни транснационални корпорации, които просто са регистрирани като нидерландски юридически лица.
Нидерландия продължава да бъде данъчен рай в сърцето на Европа, въпреки че Европейската комисия още от 2013 г. отбелязва, че това е порочна практика. В страната са регистрирани холдингови дружества на различни мултинационални компании, а Страната на лалетата участва
в над 100 двустранни споразумения и спогодби
за избягването на данъци.
На практика държавата закупува стоките и заплаща митата върху тях, а впоследствие ги препродава в страните от ЕС и отчита най-големия търговски излишък в рамките на Европейския съюз. Така че не е трудно Нидерландия да е най-големият инвеститор, и то не само у нас. Не случайно Люксембург и Кипър също са ключови “инвеститори” в България…
Няколко са “нидерландскита” компании, които си заслужава да бъдат споменати – от “Кока-Кола Хеленик Бизнес Сървисиз” (едно от бизнес подразделенията на Coca-Cola в страната) , през “Метро Кеш енд Кери България”, до “AES – Марица Изток I”, и др.
Други известните
“нидерландски” бизнеси, които инвестират в България,
са финансовата институция ING Group, “Шел Петролиъм”, както и “Хайнекен”, които са собственици на биреното производство на “Загорка”.
“Нидерландски инвестиции” можем да открием и в селското стопанство, бизнес консултациите, ИТ и аутсорсинга, транспорта и логистиката, хранително-вкусовата промишленост и др.
Едноличният собственик на капитала на bTV Media Group пък е SME Bulgaria BV – дружество, регистрирано в Нидерландия и представляващо PPF Group на покойния чех Петр Келнер. На всички са познати и още няколко мега гиганта, регистрирани в Страната на лалетата – “АстраЗенека България”, Procter & Gamble, “Шишеджам България”…
През 2019 г.
Европейската комисия започна разследване срещу компанията „Найк“ (Nike)
и свързаната с нея „Конвърс“ (Converse) – за избягване на данъци през нидерландските им фирми. Това се случи, след като Хага обяви данъчни промени, които да ограничат трансфера на печалби към данъчни убежища.
Делото срещу „Найк“ бе последвано други разследвания на данъчни схеми в Белгия, Гибралтар, Люксембург, Ирландия и пак Нидерландия, според които правителствата на тези държави са позволили на компаниите
да създават структури, чрез които несправедливо да намаляват данъците си.
Нидерландия твърди, че сега нещата са се променили и порочните данъчни практики „вредят на икономиката и са несправедливи към тези граждани и компании, които плащат данъците навреме и в пълен размер“. Дори Хага да не иска промени, ще й се наложи, защото след години безплодни предупреждения стана ясно, че борбата с укриването на данъци е проблем на международно ниво.
През 2021 г. по предложение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 137 държави сключиха споразумение за подобряване на данъчното законодателство и
въвеждане на световна минимална данъчна ставка от 15 на сто.
Целта на този ход е да попречи на компаниите да прехвърлят печалбите си към страни с по-ниски данъци („данъчни убежища“) чрез международни търговски структури. Новият данък върху печалбата трябва да се прилага от 1 януари 2024 г. по силата на евродиректива. Това означава, че до края на 2023 г. всички страни от блока следва да въведат в националните си законодателства разпоредби за минимален данък от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните четири години.
Според екпертите от Министерството на финансите засегнати от прилагането на директивата в България ще са няколко големи местни групи с обороти над 750 млн. евро, както и дъщерни дружества на големи международни групи, които оперират у нас. Те обаче посочват, че допълнителните приходи от този данък са около 220 млн. лева.
Дали
Нидерландия ще подкрепи България за Шенген през октомври,
или евентуално през декември – все още уравнение с много неизвестни.
В началото на юли правителството на Марк Рюте подаде оставка, а Рюте, който в продължение на над десетилетие бе основен противник за влизането на България и Румъния в пространството за свободно движение, напуска поста си окончателно.
Доста спорно е дали липсата на редовно правителство е в наша полза, защото според нидерландския служебен кабинет
България продължавала да е твърде корумпирана
и много проблемна за присъединяване. Не се знае как ще повлияе на процеса и официалното отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка, въпреки че Рюте толкова много държеше на него като признак за влизане на София в правия път.
Така че пак стигнахме там, откъдето започнахме. Тоест – до въпроса “Защо регистираните в Нидерландия компании не се притесняват от корупцията в България и печелят добре, а нидерландските политици се страхуват ни пускат свободно през границите си?”
Дано положителните позиции на Европейската комисия и Европейския парламент натежат и не се стигне до още един тежък конфликт в блока.
