Медийната вълна, заляла ни в средата на август в резултат на земетръсната новина, че трима българи в Лондон са шпионирали в полза на Русия, оттече. Повече от половин месец по въпроса какво всъщност са вършили Бисер Джамбазов, Орлин Русев и Катрин Иванова на Острова няма никаква информация. Но с оттичането на вълната остана лека смрад и спотаен гняв от лекотата, с която името на държавата ни се завъртя във водовъртеж от недоказани твърдения и смешни факти, представени като доказателства.
За съжаление, една от официалните реакции на държавата ни във връзка с този преекспониран скандал, каквито е нормално да има, е на прокуратурата, която оповести, че също разследва тримата за шпионаж.
„Във връзка с разпространена информация, че български граждани са задържани на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за предполагаем шпионаж в полза на Руската Федерация, Софийска градска прокуратура уведомява, че ръководи
разследване за престъпление шпионаж
по Глава първа от Особената част от НК.
Досъдебното производство е образувано през март 2023 година. За установяване на престъпната дейност се извършват съвместни действия с Държавна агенция „Национална сигурност“. Предвид характера на делото и класифицираната информация в кориците му (както се казва на юридически жаргон), на този етап не може да се предоставят повече подробности„, съобщиха на 15 август от държавното обвинение.
Съгласявайки се с твърдението за класифицираната информация, все пак бихме придобили познание за случилото се от бегъл преглед на Наказателния кодекс. В споменатата вече Глава първа са описани все престъпление срещу държавата –
измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство,
проповядване на фашистка или антидемократична идеология, опетняване на герба, знамето и химна, създаване на страх сред населението, тероризъм, финансиране на престъпления срещу Републиката… Страшна работа, да не дава Господ!
Текстовете за измяна в т. нар. Особена част очевидно не са приложими към случая с тримата от Лондон. Разследване за предателство, шпионство или друго враждебно действие против Републиката, също изглежда несъстоятелно. По простата причина, че според официалната информация Бисер Джамбазов, Орлин Русев и Катрин Иванова живеят във Великобритания от години. И то с намерението да се установят там трайно.
В такъв случай, като че ли
по-подходящото престъпление,
заради което тримата да бъдат разследвани, е „съдържанието на чл. 101 от НК: „Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да и служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години“.
Ясно е, че и тримата са напуснали страната и очевидно нямат намерение да се върнат. Дали обаче са се поставили в услуга на чужда държава?
Ето как „Скай Нюз“ донякъде отговори на този въпрос: „Няма данни, че те са откраднали някаква информация, изглежда, че за шест месеца MI5 и полицията не са успели да разработят тези следи…
В средите на шпионите, обвинението срещу тримата е
равносилно на обвинение за превишаване на скоростта
в зона с ограничение до 30 мили в час…
Ако тези хора изобщо са били агенти, само като се погледне начинът, по който са били устроени, времето, през което са били в страната, и фактът, че са притежавали този огромен брой фалшиви документи, предполага, че са били агенти на ниско ниво“.
Думите са на някой си Хари Фъргюсан, бивш разузнавач от MI6, цитиран от „Скай Нюз“.
Очевидно думата на бивш служител на MI6 (или както тази служба е известна – Secret Intelligence Service – SIS) е достатъчно тежка. По съвсем… разбираеми причини – човекът все пак е работил във външнополитическото разузнаване на Великобритания. Служба, в чиято компетентност и авторитет трудно можем да се съмняваме.
След като макар и бивш служител на авторитетната MI6 е изказал съмнение в твърдението, че тримата българи са истински шпиони, очевидно нямаме никаква причина противоречим и на окончателната му диагноза:
„Бисер, Орлин и Катрин са ниска топка в полето на Джеймс Бонд,
ако въобще са агенти…“
Българската прокуратура обаче е осторожна, както се казваше в близко минало. Тя не взима за чиста монета разни твърдения, пък били те и думи на бивш агент от британското външно разузнаване, цитирани от елитна медия. Не, тя разследва, дори далеч по-отрано, отколкото ние сме си представяли – още от март. Или
само месец след лондонския арест на тримата българи.
Ако пак цитираме въпросния бивш агент, за шест месеца – от февруари насам – MI5 и полицията не били успели да разработят следите за шпионаж.
На пръв поглед казаното изглежда дребнаво заяждане: бивш служител на британското външно разузнаване (MI6) коментира работата на британското контраразузнаване (MI5) и й намира кусури. Този факт, убегнал ни в шумотевицата около скандала, бихме могли да го отнесем до традиционното противоборство между двете специални служби, водещо началото си още от началото на миналия век.
Във връзка с конфузното предположение на Фъргюсан, любопитно би било да научим до какви данни се е докопала прокуратурата, след като води разследване още от март 2023 година.
Още по-любопитно обаче ще е да научим причините, поради които
това разследване е поверено на нашенското контразузнаване,
защото по закон ДАНС е… „специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност, осигуряване на ненамеса във вътрешните работи на българската държава от страна на външни фактори, и предоставяне на необходимата информация на висшите органи на държавна власт за провеждане на политиката по националната сигурност и вземане на решения в съответствие с националните интереси“. Тоест –
няма никакви правомощия да разследва престъпления,
извършени от български граждани в чужбина.
Очевидно прокуратурата е намерила за основателно да действа съвместно с ДАНС с оглед на националната ни сигурност и всичко онова, което е записано във визитката на агенцията…
Само че как дейността на трима нашенци, напуснали родината и установили се в Англия – очевидно като икономически емигранти, ще навреди на българската национална сигурност? И не е ли по-вредно за тъй лелеяната ни национална сигурност, да самораздухваме на наша почва
шпионски скандал по недоказани и съмнителни твърдения?
Надяваме се, че отговорите на тези въпроси все някой ден ще станат известни. Така де, след като прокуратурата вече се похвали с образуваното и ръководено от нея шпионско разследване, би трябвало да се похвали с резултатите от него.
На този етап обаче фактите изглеждат като извадени от кухнята на българска механа в Лондон, даваща приют и лъжовно усещане за топла връзка с родината на бежанци, потърсили щастието и благоденствието си в Мъгливия Албион.
Наивни изглеждат и версиите на тамошните медии, очевидно прозрели, че
шпионажът е последния бизнес,
с който ще се захванат един шофьор на линейка, една лаборантка и един несъстоял се министерски чиновник. И то след 10-годишно тихо и мирно пребиваване на Острова.
Още по-наивна (меко казано) е логическата конструкция, според която българската прокуратура разследва група свои граждани, заподозрени като шпиони на Русия във Великобритания. Като разследването щяло да установява дали заподозрените са се опитали да повлияят на изборите в България, като са помагали на български емигранти да гласуват в Обединеното кралство!?
Доколко
очевидно пренадутия балон за шпионите нашенци в Лондон
ще се спихне, ще стане ясно през януари, за когато започва съдебният процес срещу тях. Дотогава те остават в три различни затвора, каквато е официалната информация за пребиваването им.
Няма съмнение, че в зависимост от решението на съда по обвинението на Орлин Русев, Бисер Джамбазов и Катрин Иванова – за притежание на документ за самоличност „с неправомерни намерения“, ще чуем и становището на българската прокуратура по казуса. Но от сега тръпнем от любопитство как ДАНС и държавното обвинение ще се произнесат за неправомерните им намерения…
