Разпрата относно мястото на дирекция “Съдебна защита”, представляваща държавата по международни арбитражни дела с голям материален интерес, достигна нови “висоти” с директно обвързване на корупционните схеми с партийните каси. Томахавката беше изровена отново при последния парламентарен контрол с въпрос на депутата от “Възраждане” Златан Златанов до финансовия министър Асен Василев.
„Съществуват едни подозрения в широката общественост, че чрез тези промени, които се опитаха да се прокарат три пъти подред, се цели създаването на условия за облагодетелстването на определен обръч – не от фирми, а от адвокатски дружества и кантори, които евентуално биха напълнили и черни партийни каси”, атакува Златанов.
“Съществуват също така, ако ще ползваме този тон на разговор, в широката общественост едни подозрения, че
едни пари са разкешени на едни партии
да защитават едни порочни корупционни практики. Приятен ден!”, нанесе ответен удар Василев.И обяви, че в резултата на извършен вътрешен одит и проверка от ведомствения инспекторат в дирекцията за процесуалното представителство са констатирани тежки нарушения.
„Установи се, че тази дирекцията работи без вътрешни правила, че един човек решава какви да бъдат критериите за конкурсите за адвокатските кантори. Този човек ги провежда и оценява, той сам прави възлаганията и абсолютно сам решава дали и какви да бъдат плащанията. С пълномощно от 2015 г. от тогавашния министър на финансите, което не е било подновявано от други министри. Има и доста сериозни нарушения – от една страна за сигурността на информация, и от друга – с начина по който са правени възлаганията към конкретните адвокатски кантори“, изреди финансовият министър.
С добавката, че
има и други нарушения, които са в процес на изясняване
и на съответни производства, Василев посочи наличието на фактури за извършени действия на адвокати за 19 часа в рамките на денонощие, които никой не си направил труда да провери.
Финансовият министър се позова и на загубеното дело с „Атомстройекспорт“ за ядрените реактори с важно уточнение – че то действително не е водено от спорната дирекция, „но от същите кантори, които тя използва и там загубата беше доста значителна“.
Демонстрирайки непоколебима решителност да сломи отпора срещу преместването на дейността по международно арбитражно представителство на държавата от финансовото в правосъдното министерство, Асен Василев се позова на обявената неотдавна правителствена договорка за
създаването на междуведомствен съвет
между двете министерства. Задачата му е да надзирава процеса по възлагането на делата, защото нямало логика финансовото министерство да дава мнение по правни въпроси.
„Трябва да има компетентни хора, юристи, които да дават процесуални указания, защото не е нормално министърът на финансите да ги дава. Много по-добра практика е в прегледа на дейността на адвокатските кантори и възлаганията на казусите да участват юристи от Министерството на правосъдието. Така че ще се задават правилните задания и правилните стъпки, правилно ще се одитират действията и фактурите, представяни от адвокатските кантори“, посочи Василев.
Така
очакванията за предстоящи сблъсъци
относно представителството на държавата по международни арбитражни дела не само се оправдаха, но избиха в твърдения за системна партийно-институционална корупция.
Само преди месец ПП-ДБ срещна обединен отпор от страна на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН, които подкрепиха решение, което не само затвърждава сегашното положение, но и изрично забранява на кабинета да се бърка в правомощията на парламента. Решението гласи:
„1. Дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от Кодекса на международното частно право и във връзка с чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Задължава Министерския съвет да не изпълнява правомощия в компетентността на Народното събрание, свързани с определяне на процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела и да не определя със свой акт орган за процесуално представителство, различен от този по т. 1.
Показателна за настроенията по казуса е, че както опозицията, така и партньорите на ПП-ДБ в управляващата ротационна (не)коалиция
са против рокадата, предлагана от Асен Василев.
Категорично становище срещу нея поддържа досега и правосъдното министерство, чийто настоящ ръководител Атанас Славов препотвърди позицията на колегите си от предходните правителства.
Предложението на ПП-ДБ беше с постановление на Министерския съвет да бъде създаден Институт за стратегически анализи и прогнози, като проектът беше лансиран още при управлението на кабинета “Петков”.
Със заложените промени в устройствените правилници на двете ведомства Дирекция „Съдебна защита“ във финансовото се закрива. Част от персонала й трябваше да бъде преназначен в Правната дирекция на правосъдното министерство, която
да поеме държавните арбитражни дела
с включването на тези функции в наименованието й.
Първият опит в тази насока беше с текст в Закона за бюджета за 2022 г. да бъде внесена промяна в Гражданския процесуален кодекс за прехвърляне на процесуалното представителство, но след острата реакция от всички посоки предложението беше оттеглено.
Последва втори опит с нова тактика за постигане на същото – с приемане на министерско постановление. То обаче така и не влезе в сила поради падане на кабинета, след което служебният го отмени.
А мотивите през цялото време бяха неизменни, но пределно мъгляви: “Преминаването на тази дейност към друга администрация е съобразно направена преценка по целесъобразност в рамките на управленските виждания за оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието“. Разбираема версия Асен Василев предложи със сравнението, че управлението на дирекцията от финансовия министър е като
„правосъдният министър да води счетоводството на държавата“.
Мотивите към забранителното решението на депутатите са обаче за недопустима намеса в компетентността на парламента: “Налице е ясна първична законова уредба по отношение на законния представител на българската държава по съдебни и арбитражни дела както пред националните съдилища, така и пред чуждестранните юрисдикции. Поради тази причина промяната на процесуалния представител на държавата може да се извърши единствено с промяна в закона и това е въпрос от изключителната компетентност на Народното събрание”.
Дебатът по сегашното решение, с което парламентът забранява на кабинета да се занимава с подобна „оптимизация”, беше дълъг и тежък с очакваните упреци за лобизъм и корупция.
За правната общност отдавна стана ясно, че
зад въпросната промяна стоят интересите
на определени адвокатски кантори у нас. И по-специално амбицията им да поемат част от силно доходоносния бизнес по международни арбитражни дела с участието на България.
Правосъдният министър дори не си направи труда да пази добрия тон, оценявайки проекта на кабинета като „чисто беззаконие“ и „опит за брутална кражба“.
От „Възраждане“ заявиха, че „с тези промени се погазва ГПК само с една единствена цел – да се приберат едни пари по незаконен начин“. И добавиха, че „схемата е ясна – в момента се водят дела за 4 млрд. долара, сключваме споразумения за 1-2 милиарда, кантората приближена до управляващите си взема комисионната и всички са щастливи и доволни“.
Цитирани бяха и „зли езици“, според които
държавата може да спечели дела за около 4 млрд. лв.,
но… чак след известно време. Докато (не)коалиционното правителство иска тези пари веднага и смята да ги получи със споразумения, които да ощетят държавата. Въпросът бил кой да си сложи подписа си под това решение.
ИТН припомниха заседание на коалиционния съвет по времето на кабинета „Петков”, на който депутатката им Ива Митева окачествила предложението като “лобистко”.
От БСП заявиха пълно неразбиране на “логиката, когато една администрация работи ние да я местим в друга, където щяла да работи по-добре“.
А от ГЕРБ обобщиха, че “този казус е ясен на всички парламентарни групи и дебатът е излишен”.
В крайна сметка Атанас Славов обяви с подозрително забавяне, че
след разговор с Асен Василев е бил постигнат компромис.
При това – още миналата седмица.
Междувременно финансовият министър обяви решението на парламента за противоконституционно и се закани да го атакува пред КС. Предложен беше обаче и компромисен вариант, окачествен от правосъдния министър Славов като разумен модел:
„Да бъде създаден междуведомствен съвет с участието и на Министерство на правосъдието, и на финансовото разузнаване, и на други институции, който да изработва общите стандарти и правила, по които да се осъществява възлагането на тези средства на съответните кантори. Но дейността да остане в Министерството на финансите, където ѝ е мястото, където е била последните 130 години, и има изграден капацитет за работа. Да няма спекулации по темата, че някой имал интерес да сключва сделки на тъмно. Не, всичко ще е ясно и прозрачно!“
Последва включване на Кирил Петков с уверението, че е намерено решение и
продължаващата дискусия е чиста загуба на време.
Постигнатият компромис роди обаче незабавно подозрения, че битката не е приключена и ще последват нови опити за преразпределение на арбитражния бизнес с участие на държавата. Стигна се до упрек към правосъдния министър, че е „дал задна“ от становището си срещу преместването. Славов реагира с думите, че не е така, „но за да има прозрачност как тези най-малко 100 милиона се харчат, ще има междуведомствен съвет“.
В крайна сметка явно никой не казва цялата истина за корупционните отчисления по скъпите арбитражни дела срещу държавата, разноските за които са за сметка на данъкоплатеца. Което поражда съмнения както в ефективността на системата, така и в подбудите за пренастройката ѝ.
Дали пък не сме свидетели на поредната битка за преразпределяне на „едни“ порции?
