Ядосани от шикалкавенето на управляващата некоалиция по въпроса за конституционната уредба на главния прокурор от Гражданската инициатива за съдебна реформа „Правосъдие за всеки“ обявиха прекратяване на споразумението за партньорство с ПП-ДБ. Упрекът е, че клекнали пред ГЕРБ и ДПС с коригирания първоначален проект за промени в основния закон.
В него било предвидено отпадане на чл. 126 ал. 2, съгласно който главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. В партийно коригирания вариант текстът също го няма, но пък е внесен друг, който компенсира тази липса – „главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура“.
Коментарът на „Правосъдие за всеки“ е, че „някой е минал здраво с червения химикал и е обезсмислил промените за главния прокурор“.
Нещо повече, така
правомощията на главния прокурор не намалявали, а се увеличавали,
защото „в момента, в който главният прокурор се превърне в ръководител на двете върховни прокуратури, автоматично се превръща в инстанционен контрол и ръководител на всички апелативни прокуратури“.
Плюс фактът, че „ще ръководи заседанията на предвидения отделен Прокурорски съвет, ще определя дневния му ред, при липсата вътре на министъра на правосъдието и при увеличената парламентарна квота“. Плюс предвидената възможност за заемане на поста в продължение на два мандата, макар и намалени от 7 на 5 години.
„Може да предположим, че те са писани от ГЕРБ и ДПС, най вероятно от Десислава Атанасова, защото за текста, че той трябва да ръководи прокурорския съвет директно ни беше казано, че е писан от Десислава Атанасова. Имаме чувството, че четем проекта на ДПС, а не на ПП-ДБ“. Ако останат тези текстове, по-добре да не се прави нищо, защото отваряйки конституцията сега, ще я затворят за следващите 10 години. И ще стане така, че нещо се е променило, за да си остане пак същото“, обобщи Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“.
Според Христо Иванов обаче,
в общия проект нямало значителни разлики
спрямо това, което е предложено в проекта на ПП-ДБ. На пръв поглед това е така – във връзка с горните текстове, но на „второ четене“ не е съвсем така.
Отпадането на ал. 2 на чл. 126 действително отговаря на нуждата от правораздавателна намеса по същество в работата на прокурорите от страна на Главния. Въпросът е отваря ли се нормативна дупка, която да бъде запълвана, щом като първата алинея определя структурата на прокуратурата в съответствие с тази на съдилищата.
За техните административни ръководители Конституцията не казва нищо, уредбата е в Закона за съдебната власт. И, ако това съответствие бъде спазено,
няма нужда от посочване на главния прокурор
като административен ръководител на двете върховни прокуратури – касационната и административната.
Нещо повече, самото запазване на понятието „главен прокурор“ е в разрез с духа на реформата. При натрупаните негативи на тази фигура, семантично-психологическите аспекти не са за пренебрегване. Нито пък той ще е реално толкова главен, колкото при сегашната уредба.
От друга страна обаче
няма как правомощието му на административен ръководител
на ВКП и ВАП да не бъде посочено в съдебния закон. Естествено ще е също и прякото му участие по дела – както при председателите на съдилищата, включително върховните – макар и в ограничен обем.
Трябва да е ясно обаче, че такава конституционна корекция ще повлече промени в Закона за съдебната власт, които изискват също воля за промяна. Само преди три месеца Конституционният съд не видя проблем с уредените в съдебния закон правомощия на прокуратурата да се намесва в дейността на изпълнителната власт.
Доколкото надзорът за законност в сегашната Конституция е възложен само на главния прокурор спрямо дейността на всички прокурори, тезата на Министерския съвет беше, че уредените в съдебния закон аналогични правомощия, на практика
възкресяват отменения през 1991 г. общ надзор за законност.
Искането беше за тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от Конституцията в частта „надзор за законност“, като беше формулиран следният въпрос: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка. с чл. 127 от Конституцията допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“.
Във връзка с това тълкуване беше отправено и искане
да бъдат обявени за частично противоконституционни
две разпоредби от Закона за съдебната власт – с аргумента, че уреждат правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност предвиден в Конституцията от 1971 година.
Според едната, при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали.
Според другата, прокурорът може да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
По отношение на първото правомощие в искането се твърди, че то дава възможност на прокурора да възлага проверки
не само при данни за незаконосъобразни актове,
което не се оспорва, а и за незаконосъобразни действия. Така, вместо последващ, надзорът на прокурора се превръщал в предварителен и се разпростирал върху неограничени по характер дейности на изпълнителната власт.
По отношение на второто атакувано правомощие, доводите са сходни – то давало възможност на прокуратурата не само да следи за спазване на законността във всички области на държавното управление – включително дейността на контролните органи, но да се намесва като прави предложение за преодоляване на закононарушенията.
През ноември миналата година
Конституционният съд отказа да тълкува основния закон,
но допусна за разглеждане атакуваните текстове от Закона за съдебната власт.
Този отказ беше коментиран от тогавашния шеф на държавното обвинение Иван Гешев с извода, че „политическите опорки за всевластието на главния прокурор са лъжи, а коментарите за моите правомощия са само и единствено с политически характер“.
Относно допуснатото искане по разпоредбите на съдебния закон, Гешев също беше категоричен: „Евентуалното обявяване на такава противоконституционност, освен всичко друго, означава на практика невъзможност прокуратурата да си върши работата в цялост, да не може да възлага ревизии и да се събират по специфичен, законоустановен начин, данни за престъпления“.
А ако главен прокурор вече няма, прокуратурата трябва не само да си върши работата, но да го прави далеч по-добре. Това е смисълът на реформата, инак неминуемо „ще стане така, че нещо се е променило, за да си остане пак същото“.
