Чак от трети опит ВКС успя да преодолее делото за екзекуцията на Стоян Стоянов

ВКС потвърди наказанията на подсъдимите – Нено Стоянов, Галин Костов, Стоян Колев и Стоян Петров, наложени от Великотърновския апелативен съд по делото за отвличането и убийството на съсобственика и управител на дружеството „Гранити“ Стоян Стоянов през 2008 година.

С Решение № 252 от 6 юли 2023 г. по наказателно дело № 843/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила второинстанционната присъда № 5, издадена на 11 април 2022 г. по в.н.о.х.д. № 20214000600175/2021 година.

Делото е образувано по касационни протест и жалби на подсъдимите Стоян Колев, Станислав Михайлов и Стоян Петров, както и на частните обвинители и граждански ищци. То се гледа във ВКС за трети път (първите два – през 2019 и 2020 година).

През 2015 г. – „само“ 7 години след извършването на престъплението – Бургаският окръжен съд призна за виновни Стоян Петров, Станислав Михайлов, Стоян Колев и Нено Стоянов. Те бяха обвинени за извършени престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 1, 2 и 7 вр. чл. 20 от НК (отвличане, като деецът е въоръжен, а деянието е извършено от две или повече лица с користна цел) и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК (предумишлено убийство, извършено с користна цел).

Стоян Петров и Станислав Михайлов получиха най-тежките наказания – от по 20 г. лишаване от свобода, Стоян Колев – 18 г. затвор, а Нено Стоянов – 17 г. затвор. Петият подсъдим – Галин Костов, бе признат за невиновен и оправдан по същите обвинения.

И три „жълтенийки“.

Човекът с парите – бившият шеф на Агенцията по държавни вземания (АДВ) Станислав Михайлов, потъна в неизвестност още през 2008 г., бе обявен за издирване с европейска заповед за арест и… получи присъдата си задочно.

Петият „пациент“ – бившият съдия и настоящ частен съдебен изпълнител Галин Костов, разследван и съде като поръчител на отвличането и екзекуцията, днес получи… петата си оправдателна присъда, след като на същото мнение бяха два състава на Бургаския окръжен съд и два състава на Варненския апелативен съд.

Шестият съучастник, разкрит по едно време като физическият убиец на Стоян Стоянов – Манол Хаджиев-Индианеца, „още“ в началото на 2010 г. бе открит в покрайнините на Враца – надлежно разстрелян, разбира се.

В решението на касационната „тричленка“ пише и още нещо… прелюбопитно. Казано на човешки език, според касационните магистрати по делото не били „допуснати твърдените (от защитата – бел. ред.) съществени нарушения на процесуалните правила в процеса като цяло и по отношение на когото и да било от подсъдимите“. Прекрасно, но защо тогава съдебното дирене се влачи по между инстанциите вече 7 години? И защо, след като то е стартирало в Бургаския окръжен съд, делото някак „случайно“ заобикаля Бургаския апелативен съд и минава през Варна и Велико Търново? И защо е трябвало да бъде връщано два пъти, а не е решено още от първата „тричленка“ на ВКС преди четири години?

Всъщност, какво означава „самопризнанието“, направено от върховните съдии и надлежно разпратено до медиите в прессъобщението? Цитираме:

„Наложените наказания за извършените престъпления са поначало снизходителни, предвид тежестта на извършеното и неговите общественоопасни последици, както и личността на подсъдимия Стоян Колев и подсъдимия Стоян Петров предвид техния негативен юридически статус, а за подсъдимия Станислав Михайлов качеството му на държавен служител и уронващ престижа на държавната служба като цяло – като напълно се споделят доводите на прокурора в касационния протест, но именно проявената снизходителност съвпада с необходимостта от това да бъде отчетен неразумно дългия срок на наказателното преследване…

Според върховните съдии гражданските искове са уважени по справедливост и не се претендира тяхното увеличаване, ищците искат само солидарното осъждане на оправданите подсъдими, което искане съдът приема, че не може да бъде удовлетворено. Няма основание за намаляване на претенцията, тя е определена по справедливост, в съответствие с съдебната практика и напълно отчита болките и страданията, претърпени от загубата на убития пострадала. Дългия период, изминал от извършването на деликта, се компенсира от законната лихва, която се дължи“.

Дали?

Стоян Стоянов е отвлечен на 6 март 2008 г., докато паркирал лексуса си в подземния гараж на кооперацията, където живее. Трупът му е открит година и половина по-късно в местност в Дюлинския проход.

Като мотив за престъплението, прокуратурата „видя“ един атрактивен парцел от 2.5 декара, който бизнесменът Стоян Стоянов първо искал да купи, а след това се отказал от сделката.