Със сигурност Иван Демерджиев не помни, а днешната ни политическа класа – начело с парламентарно представените партии и коалиции – не знае, но ЕИСПП означава Единна информационна система за противодействие на престъпността. Постановлението за изграждането й е прието през пролетта на 1995 г. от правителството на Жан Виденов, като за целта бяха осигурени 20 милиона тогавашни лева. Днес – точно 27 години и най-малко 100 милиона евро по-късно – такава система няма и няма да има.
По време на поредното парламентарно препитване преди два-три часа (виж ТУК), вътрешният министър Иван Демерджиев поиска актовете на прокуратурата, с които завършва едно производство, да бъдат качвани в специален публичен регистър. Той бе привикан в Народното събрание покрай скандала между главния прокурор Иван Гешев и заместника му по разследването и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов. И по-конкретно – заради “самопризнанието” на Сарафов, че съществува порочна практика за целенасочено и противоправно забавяне на наказателни производства.
Според Демерджиев в прокуратурата и следствието се бавели всякакви производства – и по които са работили антимафиотите от ГДБОП, и на криминалистите от областните дирекции. С особено старание обаче се размотавали и вдигали на трупчета делата, образувани за престъпления, извършени от магистрати.
“Сега компетентни да разследват магистрати са само следователите. За всички е ясно до каква степен може да се постигне обективност и да се довърши едно производство”, хвърли голямата (уж) бомба от парламентарната трибуна Демерджиев и… написа рецептата за обезвреждането й: “Един от начините този проблем да бъде преодолян е актовете на държавното обвинение да станат публични и публикувани в специален регистър, след необходимото заличаване на личните данни!”
Без да влизаме в излишни подробности и да правим каквито и да било обобщения, поясняваме.
По времето, когато взеха да избухват скандалите с умишлено забатачените досъдебни производства и със следствените дела, размотавани с години заради законодателната аматьорщина (меко казано) на тогавашните народни представители, Иван Демерджиев или е бил в казармата, или първи-втори курс в Юридическия факултет.
Точно така – темата с
неволно или умишлено провалените дела е актуална още от 1993-1995 г.,
когато г-н Демерджиев е бил 20-годишен. Тогава, заради “страстните законодателни реформи”, организирани в секторите “Сигурност” и “Правосъдие”, от т. нар. железни блюстители на реда и закона по времето на социализма – “Държавна сигурност”, МВР, следствието и прокуратурата – бяха останали само бледи спомени. А кадровата чистка беше умопомрачителна – само през първата демократична петилетка, от въоръжените сили, специалните служби, МВР и съдебната система бяха изхвърлени 17 000 души: половината от тях – съвсем заслужено, а другата половина – по чисто политически и корпоративни (т.е. корупционни) причини.
Резултатът? Споменаваме набързо само две-три статистически данни. От демократичните промени през 1989 г. до идеята за създаване на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) през първата половина на 1996 г.,
в България са извършени около 1.2 милиона престъпления,
до съд са стигнали около 150 000 извършители, а до ефективни присъди – не повече от 60 000 души.
Който не вярва, нека попита държавното обвинение колко досъдебни производства са прекратени – заради изтичане на давностните срокове – по времето на Борис Велчев (2006-2012 г.) и по времето на Сотир Цацаров (2012-2019 година). По наши сметки, направени по данни на държавното обвинение, от 2008 г., когато започва кампанията, до избирането на Иван Гешев за Обвинител № 1, са прекратени по давност не по-малко от 1.2 милиона досъдебни производства. И поне 30% от тях – срещу известни извършители.
Но да се върнем на основната тема. Тъкмо заради проблемите и корупцията във всички структури, длъжни както да бранят народа и държавните интереси, така и да разкриват и осъждат престъпниците, през 1995 г. правителството на Жан Виденов
решава да отвори кухнята и килерите на съдебната система,
да ги проветри из основи и да принуди блюстителите на реда и слугите на Темида да работят на светло.
Панацеята е кръстена Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Тя трябва да бъде изградена като междуведомствена автоматизирана система и е заложена като приоритет № 1 в прясно приетата Информационна стратегия на правораздавателните органи в България.
Успешното й функциониране е базирано на три принципа – общи стандарти, отчитане интересите на всяко ведомство и сигурност.
Ядрото на системата се намира в Министерството на правосъдието, което ще я изгради и предостави за стопанисване на специално учреден Междуведомствен съвет.
В
ЕИСПП задължително се включват информационните системи
на следните структури и ведомства:
– съдебна система – следствие, прокуратура и съдилища;
– Министерството на вътрешните работи – криминална и икономическа полиция, “Борба с организираната престъпност”, Служба “Сигурност” (контраразузнаването);
– Министерството на отбраната – военна полиция, военно разузнаване, военно контраразузнаване;
– Министерството на правосъдието – инспекторат, служба “Съдимост”, местата за лишаване от свобода (затворите и следствените арести),
– Министерството на финансите – Главно управление “Данъчна администрация” и Главно управление “Митници”.
Според разпоредбите на действащите през годините редакции на Закона за съдебната власт, в ЕИСПП се свързват всички “съответни” ведомствени информационни системи и започват да осигуряват постоянна информация за:
1. полицейското производство – от Министерството на вътрешните работи;
2. военнополицейското производство – от Министерството на отбраната;
3. митническото дознание – от Министерството на финансите;
4. предварителното производство – от следствените органи;
5. досъдебното и съдебното производство и производството по изпълнение на наказанията в обхвата на дейността на прокуратурата – от прокурорските органи;
6. съдебното производство по наказателни дела – от съдебните органи, чрез централизирана компонента на единна автоматизирана информационна система (АИС);
7. съдимостта – от съответния първоинстанционен съд или от Министерството на правосъдието, чрез централизирана компонента на единна АИС;
8. изпълнението на наказанията и следствените арести – от Министерството на правосъдието;
9. български документи за самоличност – от Министерството на вътрешните работи;
10. постоянен адрес на физическо лице – от Министерството на вътрешните работи;
11. регистрация в регистър БУЛСТАТ – от Националния статистически институт.
Тоест – още преди 15 години ние трябваше да имаме всичко онова, което днес вътрешният министър си поиска от парламентарната трибуна.
Да, ама не, както неслучайно обичаше да казва покойния Петко Бочаров.
До 2008 г. нещата криво-ляво вървят в правилната посока. В смисъл такъв, че
харченето на български и европейски пари върви с пълна скорост,
а изграждането на ЕИСПП – пълзи със скоростта на охлюв. Главно по вина на специалните служби и МВР, които така и не разрешават чужд достъп до информационните системи и архивите си.
През лятото на 2009 г. Бойко Борисов печели първите си парламентарни избори и решава проблема по най-удобния за него и съдебната номенклатура начин: чрез нарочен ремонт на Закона за съдебната власт, Единната информационна система за противодействие на престъпността е иззета от Министерството на правосъдието и е поверена лично на главния прокурор.
Какво се е случило през следващите четири години с нея никой не знае, защото нашето държавно обвинение е като Лас Вегас – каквото се случва там, там си и остава за вечни времена. До… началото на втория програмен период (2014-2020 г.), когато
абревиатурата ЕИСПП г. е изхвърлена от употреба.
А словосъчетанието Единна информационна система за противодействие на престъпността е заличено и от Закона за съдебната власт.
Така че това е първия урок, който служебният вътрешен министър Иван Демерджиев трябва да научи, след което да го разкаже пред колегите си в Министерския съвет и депутатите от двете ресорни парламентарни комисии – правната и по вътрешна сигурност.
Другото, което министър Демерджиев
трябва да си припомни е Наказателно-процесуалния кодекс,
където в чл. 14, ал. 2 черно на бяло е казано, че “доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”.
Тоест – за съда няма абсолютно никакво значение какво пише в обвинителния акт или какво мисли прокурора по въпроса. Защото там – в съдебната зала – всичко започва отначало!
Накрая – още едно изречение: проблемът, за който говори от парламентарната трибуна служебният вътрешен министър Иван Демерджиев си е факт, но решаването му ще стане по друг начин. Това обаче е тема на по-дълъг разговор. С продължение…
