Правната комисия на парламента прие на първо четене механизма за разследване на главния прокурор, предложен от Министерския съвет. Това стана след четири часа обсъждания в присъствието на служебния министър Крум Зарков и неговите заместници.
Предложението на служебния правосъден министър Крум Зарков е при данни за престъпление главният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от върховен съдия, избиран на случаен принцип.
В първата част на обсъжданията, когато бяха поканени да представят своите мнения различни професионални организации, присъства и главният прокурор Иван Гешев. Заместник-главният прокурор Красимира Филипова подробно обясни защо е против предложението на Крум Зарков. И още един от заместниците на главния прокурор – Десислава Пиронева обяви, че на 10 януари 2023 г. от прокуратурата подробно са изложили своите възражения.
Мария Карагьозова от Гражданския съвет към ВСС също бе против предложенията, посочвайки, че не е работа на служебен кабинет да предлага подобни промени и това е в нарушение на Конституцията и се прави само и само за да се вземат пари по Плана за възстановяване и устойчивост.
Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ й обясни, че на предишното заседание на 10 януари бил поканен и правистът – проф. Пламен Панайотов от Софийския университет, който не изразил подобни доводи за противоконституционност.
Ясен Тодоров, който е заместник-директор на Националната следствена служба и участваше в дискусията в качеството си на представител на Камарата на следователите, също цитира проф. Панайотов, който по думите му предложил в началото на годината авторите на законопроекта да потърсят мнението на научната общност, и прикани народните представители от правната комисия да се съобразят с мнението на уважавания юрист.
„Приканвам ви да го направите преди окончателното гласуване – Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд, гражданският съвет към ВСС – всички те са против законопроекта, и както не сте питали научната общност, нашата дискусия ще бъде безпредметна“, коментира Тодоров.
Красимир Мазгалов от Съюза на съдиите в България имаше една основна критична бележка към предложения механизъм за разследване на главния прокурор – а именно, че той връща минали неща, които веднъж вече са били предмет не обсъждания и промени.
Адвокат Ина Лулчева от Висшия адвокатски съвет обори аргументирано тезите на заместниците на Гешев, че механизмът ще е дискриминационен, че е тип извънредно правосъдие и че противоречи на Конституцията, след което обяви подкрепата си за него, като направи предложения за някои негови детайли.
Биляна Гюрова от Българския институт за правни инициативи бе категорична, че заради липсата на механизъм за разследване на главния прокурор страната вече търпи много сериозни репутационни щети и вече ни възприемат като най-мафиотската държава в Европейския съюз.
Българска съдийска асоциация не пожела да вземе отношение. След това бе дадена почивка, в която главният прокурор Иван Гешев и заместниците му напуснаха сградата на Народното събрание.
След като депутатите се върнаха в залата, те приеха предложения законопроект на Министерския съвет. „Въздържал се“ гласуваха единствено представителите на „Възраждане“.
Приет бе и техният законопроект, който предвижда Националната следствена служба да бъде извадена от подчинението на прокуратурата и обособена в отделна структура. В законодателните промени е записано, че шефът на следствието ще може да разследва главния прокурор и неговите заместници.
В крайна сметка председателят на правната комисия от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ Стою Стоев обяви, че ще направи всичко възможно докладът за предложените законови промени, уреждащи механизма за разследване на главния прокурор, да могат да се разгледат в пленарна зала още утре – на 19 май.
