Станимир Илчев: Борисов поискал от Царя да му подари НДСВ, за да не прави ГЕРБ

Политическата сергия отвори днес официално за големия предизборен пазар. Време е да огледаме асортимента, промоциите специалитетите, новите продукти и да потърсим скритите зад сергията продавачи. Започваме с възкръсналата за нов живот партия НДСВ и нейният председател Станимир Илчев.

Г-н Илчев, при толкова много изминали и очертаващи се избори в последно време, защо НДСВ реши да се възстанови точно в този момент, има ли някаква специална причина?

– Ще се възползвам от образа на сергията, която е основен компонент на местата за търговия и среща на интереси. Българският политически процес действително придоби характеристиките на пазар, без някой да носи отговорност за качеството на стоката върху сергиите, за хигиената на този пазар, за неговата лоялност към държавния фиск. Българският парламент стана място за кризи. Това е основният повод ние да осмислим произтичащото и да достигнем до еднозначния извод, че не можем да стоим като зрители и консуматори на явленията от последните 12 години.

Като човек със слабост към историята, познавате ли случай, в който изчезнала партия да се реанимира? Има една приказка, че паднала жена и паднала партия трудно се вдигат.

– Ако се концентрираме върху 30-те години от началото на прехода, очакваното от мен влизане на НДСВ в следващия парламент ще бъде прецедент. НДСВ отива самостоятелно на тези избори, за да тества възможността да се възстанови. Резултатът ще каже дали такива феномени са възможни.

Старата гвардия ли отива на битката, или имате и нови попълнения? В какъв политически профил прекараха последните 14 г. основните лица на НДСВ, включително вие?

– Имаме амалгама – хора от изначалното НДСВ от 2001 г., хора от всички възрасти, включително млади хора – като председателят на младежкото НДСВ Лъчезар Ценков, който бе избран за заместник-председател на партията. Заместник-председател на партията стана и Паулина Михайлова, която пък беше член на политическия съвет при Царя. Изборът на тези хора е съзнателен и няма нищо общо с белезите на опортюнизма и приспособяването на хора от големите партии.

Споменахте позицията „Председател на младежкото НДСВ“. По-информираните си спомнят, че по време на първия ви мандат председател на тази структура беше господин Делян Пеевски. Какво е отношението ви към лансирането на въпросната персона и нейния последващ образ, което включва поставянето му в списъка „Магнитски“?

– Някога МНДСВ възникна мащабно и неподредено, както и самото движение. Основният белег за членство на младите беше възрастта – да са под 35-годишни. Дълго време името Делян Пеевски не се свързваше с нищо, извън събитията на МНДСВ. По-късно имаше спорове за пригодността му да заеме висок пост в системата на пристанище „Варна“, също така и около цензът му да работи в следствието. Просто той беше един от десетките млади хора, които налучкваха своя път към просперитета, вероятно и към парите.

Толкова ли необичайни и свръхестествени качества ли имаше този човек, за да направи такава шеметна кариера?

– Не, в никакъв случай. Неслучайно след изборите през 2005 г. го видяхме в редиците на ДПС. За никого от нас не стана ясно как и кога се е случила трансформацията на възгледите му. Когато сформирахме трипартийният кабинет, Пеевски се оказа заместник-министър на Емел Етем в Министерството на бедствията и авариите. Без да изпадаме в конспиративни разсъждения, лесно бихме стигнали до извода, че в лицето на ДПС той е намерил резонантната партия, която да отговори на неговите стремления, а пък ДПС в негово лице е открило подходящият човек за развитие на невидимите сегменти от своята програма. И така – до ден днешен, когато той седи на първия ред в парламента до председателя на ДПС. Искам да кажа, че онова НДСВ няма нищо общо с кариерата на този човек. Нямаме общо и с кариерите на всички, които впоследствие отидоха в други партии.

Добре известно е, че „неудържимият възход“ на г-н Борисов – по аналогия с една пиеса на Брехт – също започна от средите на НДСВ, след като Симеон Втори го повиши от личен бодигард до главен секретар на МВР.

– Борисов най-яркият пример за ренегатство, опортюнизъм и неприлична пластичност в живота и политиката. Това е човекът, който никога не се е интересувал от нищо извън собствената си програма. През 2005 г. той, Лъчезар Иванов и Цветан Цветанов бяха водачи на листи в най-важните райони на страната след София – Пловдив област и Благоевград, райони с много мандати и придирчиво население. Заявката беше, че огромният авторитет и  политическата трудоспособност на Борисов ще донесат едва ли не 5-6 мандата на НДСВ. Те бяха инсталирани там. А след изборите само Лъчезар Иванов стана депутат, прояви кратка лоялност и в един момент от трибуната на НС се обяви за човек на ГЕРБ, която по това време беше неправителствена организация. А Борисов, подобно на четвъртокласник пред класната каза, че щом правят еди кого си министър на вътрешните работи, той повече не може да работи с този човек. След това запознати твърдят, че той предложил на Царя да му подари НДСВ, за да не губел време да прави нова, своя партия. Ще цитирам психиатъра д-р Николай Михайлов, който още през 2007 г. каза за Борисов нещо удивително – не го подценявайте, той е перфектният етно тарикат, който с едно намигане кани целия народ да съуправлява с него, в рамките на един виц. Сякаш докторът е знаел, че в бъдеще вече мащабният Борисов ще стигне до „Сигурността у нас е гарантирана – на всеки ъгъл има дюнер!“, „Купете три килограма пържолки на кученцата, те се справиха по-добре от полицаите!“, „Това да не са шменти капели?“

Сегашната политическа ситуация се заплита около два основни блока, разграничени от корупционния вододел – от едната страна е статуквото, уплътнено със задкулисието, от другата са силите на промяната. Къде ще с позиционира НДСВ?

– Взехте ми думата от устата. В доклада си пред конгреса ни от 21 януари т. г., аз наблегнах на един параграф, който казва, че двата политически полюса у нас – обикновено определяни като десен/ляв, син/червен вече трябва да се приемат като полюс на корупцията, отказ от върховенството на закона, клиентелизъм. Другият полюс ще обозначим като контрапункт на първия – полюса на меритокрацията, на властта на хората със способности.

Между тези два полюса нямаме нищо против да бъдем центристката сила, която помага на добрия, полезния полюс.

Рязане на гущерови опашки, както беше терминологията от

1990-те?

– Може би и това. Но гущерът, освен опашка, има и други органи. Призивът за рязане на опашката беше конюнктурен и по своему далновиден, изискваше мимикрия, камуфлаж. Позволявам си да оприлича самата партия ГЕРБ на един добре развит мускулест гущер. И да кажа най-категорично, че само с рязане на тази опашка общата ситуация в страната няма да се подобри. От този гущер трябва да се отделят онези части, коитоимат здрава тъкан, онези органи, които могат да функционират според законите на модерната демокрация. Ако ГЕРБ остане в сегашното си състояние и със сегашния си ръководител, ще си имаме работа с неофеодална система, обхванала с пипалата си цялата държава.

Разговора води: Емил Янев