Чавдар Цолов
Цените ще се контролират от НАП по сигнали за нарушения от потребителите. Производителите ще докладват за необосновани търговски надбавки на прекупвачите, те пък ще следят колко си надписват търговците на дребно. При това положение Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите спокойно може да бъдат закрити, а политическото ръководство на операцията да се поеме от Корнелия Нинова – виден борец в борбата със спекулата.
Всичко това се случва през 2023 г. в страна с развита и отворена към държавите от Евросъюза пазарна икономика, където свободно шества конкуренцията.
Посочете един политик, който като влезе в телевизора, не казва думата „спекула”. Имахме представата, че спекулата е термин от соца, защото се появява там, където има недостиг на предлагане. Но при изобилие на стоки родно производство и при отворени граници за внос да се говори за спекула е абсурд.
Защо стана така? Защото втората най-популярна дума за миналата година е „инфлация” и трябва да се следи словесната модна тенденция ли?
„Спекула” е респектираща дума. Тя поражда поредното разделение в обществото между потребители-балами и търговци-мошеници, между жената зад щанда и онази в обора.
„Спекула” е много подходяща за обречена на краткотрайност власт: срещу спекулата се взимат бързи и решителни мерки, а пазарните деформации в резултат от тях остават в наследство на следващите управляващи.
„Спекула” чудесно отмива вината от специализираните контролни институции и я изплисква върху икономическите субекти.
„Спекула” държи периметъра на непогрешимост на властта непокътнат.
Повод за тези мисли даде факта, че правителството въвежда ежедневен механизъм за наблюдение и контрол на цените на храните по цялата верига на доставките – от производителя до щандовете в магазините. Гълъб Донев дори посочи, че е установена разлика от 20 и 30% между цените от производител, през търговеца до щанда, подсказвайки, че ще следи всяко яйце от дупето на кокошката да омлета на стрина Гюргя.
Министър-председателят обясни, че ще бъдат безкомпромисни в контрола и ще обединят усилията си, за да покажат движението на всяка една стока. „През Агенция „Митници”, през НАП, през логистичната верига на доставките, през прилаганите търговски практики”.
Но Донев се усети навреме, че превишава правата си и заяви, че няма да се намесва в свободния пазар: „Няма да нарушаваме създадените механизми и правила за свободна конкуренция и честни търговски практики. Ще покажем нелоялните търговски практики, за да са наясно потребителите”.
Е, и? Ще има специализирани „хрътки” – сиренари, яйчари, хлебари ли? Те ще вадят на светло поскъпването от производителя до щанда.
Само че на базата на какво може да бъде санкциониран търговец, които си слага 30 на сто добавка? Ако работи с такава и продава успешно, значи е добър търговец. Или работи в локация, където хората отдавна са надраснали адета да се втренчват в етикетите на стоките? Или там, където друг не би отишъл – в затънтено планинско село, пътят за което свършва на 5 км от него?
Явно целта е да се подложат на обществено порицание „спекулантите”. В резултат на което те да се вразумят. Такава “профилактика” не е новост в стопанската история на България, но може да бъде обект на изучаване като световен прецедент.
„НАП не може да следи цените. Това може да направят КЗП и КЗК. В нормата, която е за защита на потребителите, и в Закона за защита на конкуренцията трябва да се дадат по-разширени правомощия”, казва Любомир Каримански, съветник на финансовия министър Росица Велкова.
Ами след като КЗК и КЗП не могат да обемат предмета си на дейност и никой не се сеща да увеличи, както е прието да се казва, административния им капацитет, то какво са правили досега?
Едва ли ще изненадаме някой с това обобщение. Не само за управляващите, но и за синдикатите и за редица браншове, май вече не съществува икономическа логика, няма науки като „икономика” и „финанси”. Вместо икономическа политика и структурна реформа политиците ни предлагат претоплени антикризисни аламинути.
„В сравнение с Европа не е по-скъпо у нас, а е наполовина по-евтино. Винаги може от 1000 групи стоки да се намерят 4-5, които са по-скъпи в България, но България е най-евтината държава в Европа”, отбелязва бившият икономически министър Николай Василев.
Млякото и яйцата през януари винаги са били по-скъпи от редица европейски страни. Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Така че нищо извънредно не се е случило сега.
Какво правят обаче някои народи, когато определени стоки поскъпват с ускорени темпове? Спират да ги купуват за известно време. И поставят търговците на колене. Така се прави особено при „спекула” с бързо развалящи се храни.
Какво ли ще му стане на българина, ако спре яйцата поне за две седмици?
Но къде ще отиде радостта от мънкането?
Прав е „поетът Енев” от Пазарджик: „Казано формално всичко е нормално. Казано нормално – всичко е формално”.