Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за съдебната власт, които предвиждат възможност за разследване и отстраняване на главния прокурор, както и извеждане на Националната следствена служба (НСлС) от прокуратурата и обособяването й като отделна власт. Промените са дело и са внесени от „Възраждане“.
Твърде е вероятно „Възраждане“ да се задоволи с това четене, по простата причина че парламентът няма време да прегледа промените на второ четене. Както е известно последното заседание на 48-ото Народно събрание е на 2 февруари, а дотогава кое по-напред, както се казва.
Освен това процедурата по приемането на промените изисква да се направят предложения между първо и второ четене, после правната комисия да обсъди проекта и той да бъде внесен за разглеждане в пленарна зала.
Според бившия шеф на НСлС и бивш вътрешен министър Бойко Рашков от ПП идеята следствието да не е подчинено на прокуратурата е от преди 30 години. „Още тогава се настояваше, че следствието не трябва да бъде вливано и подчинявано на когото и да било. Увлечени в демократични промени след 90-те години, допуснахме съществени грешки с целта да бъдат разрушени всички структури от миналото, за да станат промените по-бързо. В проекта на „Възраждане“ се поставя съществен въпрос и това е подкрепено от гилдията, така че да се осигури на разследващите органи оптимална независимост както изисква Конституцията. Сливането на следствието в прокуратурата унищожава тази относителна самостоятелност, тя подчинява цялото разследване на един прокурор. Унищожи се инициативата на разследващите органи с това подчиняване на прокурорите, те изчакват пасивно указанията на прокурорите и няма никаква инициатива. Това неправилно политическо танго, което се изигра повече от 25 години доведе до това положение“, заяви Рашков.
Според нето трябва да се възстанови независимостта на следователите и окръжните следствени служби да разследват самостоятелно.
Освен проектозакона на „Възраждане“ за промени в Закона за съдебната власт, депутатите приеха и проекта за промени, внесен от МС.
С тях двете колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) се задължават да приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии и съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи.
Инспекторатът към ВСС вече е длъжен да организира и провежда антикорупционни обучения и обучения за укрепване на почтеността и за конфликт на интереси, както и и да приеме образец за отчитане на приключването на делата в срок.
Предложените от кабинета промени са част от пакета промени в законодателството, свързани с парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
