Покрай фундаменталните си битки срещу ваксините, еврото, НАТО и западните агенти партия “Възраждане” сложи пръст и в раните на адвокатурата. След няколко предизвикали брожения и скандали между професионални гилдии в последните години проекта за промени в Закона за адвокатурата, един от които беше внесен, но затъна в Народното събрание, а друг беше за изцяло нов закон, депутати начело с лидера Костадин Костадинов входираха в парламентарното деловодство текстове в някои от най-горещите точки в тази насока.
“Предлаганите промени са важни, но не са многобройни, което обуславя въвеждането им чрез изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Целта на законопроекта е да съобрази правната уредба с обективното развитие на българското общество и неговата правораздавателна система. Липсата на ясна дефиниция в сегашния закон за адвокатската дейност води до хаос на пазара на адвокатски услуги и допуска осъществяването им от лица без юридическо образование, правоспособност и квалификация, или от такива със спорни качества. Затова предлагаме нов подход при определяне на съдържанието и обхвата на адвокатската дейност”, мотивират се вносителите.
Променя се кръгът от лица, които
може да бъдат вписани като адвокати без полагане на изпит
пред съответната колегия. Сега бонусът важи за кандидатите с образователна и научна степен “доктор по право”, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Предложението е с предимството да се ползват лица с повече от 5 години предходен адвокатски стаж, които е прекъснат, както и онези с повече от 10 години магистърски стаж, за който няма дори изискване да е юридически.
Променена е дефиницията за адвокатска дейност, като е посочено изрично че тя е дейност, която се упражнява от адвокати, като са изброени основните дейности, без това да е изчерпателно. Същевременно отпада забраната адвокатите да рекламират дейността си, която отдавна бива заобикаляна с интернет оферти на различни структури, зад които стоят както адвокати, така и лица с друг профил.
С цел бързина и оперативност при установяването на данни във връзка с различните казуси предлага се
адвокатът да има достъп до Национална база “Население”
и до “Национален регистър на българските лични документи” по контролиран ред и условия, определени съвместно с Министерски съвет. Аргумент в тази насока е, че в края на миналата година със законови промени беше предоставен достъп на службите за социално подпомагане до регистрите на редица държавни и общински органи в качеството им на първични администратори на данни.
Друго ключово предложение е невнасянето в срок на членските вноски към адвокатурата да води до временно преустановяване упражняването на професията, но пък и такива да не се дължат ако преустановяването е поради несъвместимост със заета от адвоката длъжност в срока на заемането й. Променен е и редът за заплащане на вноските, като вместо това да става месец за месец, общата годишна сума ще трябва да бъде внесена накуп до края на предходната година. А редом с преустановяване на дейността неплащането ще води и до загубата на право на участие и кандидатиране при избори за ръководни органи на адвокатурата.
Във връзка с изборните правила пък е предложено
премахване на възможността за гласуване за избор на ръководни органи чрез пълномощни,
станали отдавна символ на манипулации, лобизъм и подмяна на вота. Аналогично на Изборния кодекс е огранича и възможността за обжалване на решенията на общото събрание само до лицата, които имат пряк и непосредствен правен интерес от това и са участвали в при обсъждането и вземането на съответните решения. Целта е ограничаване на обичайните жалби, заради които след всяко общо събрание ръководните органи остават непопълнени с месеци, и дори с години.
Обжалването но решенията на избирателната комисия пък няма да спира изпълнението им, тъй като сегашната уредба позволява удължаването до неопределен период на мандата на органите, за подмяната на чиито състав се гласува.
“В немалко случаи се стига до прецеденти на т. нар. пожизнени адвокатски органи, които продължават мандатите си до окончателното произнасяне на съда, което в много от случаите отнема години”, мотивират се вносителите.
Същевременно е предвидена
забрана членовете на висшите органи на адвокатурата
да заемат за срока на мандата си длъжност в структури, ръководени или финансирани от Висшия адвокатски съвет.
Пак в тон с Изборния кодекс бюлетините за адвокатски органи ще трябва да са интегрални с подреждане по азбучен ред, за да се противодейства на групирането, изопачаващо вота съгласно предварителни договорки. Подобно на реда за гласуване на парламентарните избори е прецизирана е и уредбата за гарантиране тайната на адвокатския вот с въвеждане на паравани, разстояние между тях и подпис при получаване и гласуване с бюлетината.
Черешката на тортата е предложеното въвеждане на административнонаказателни разпоредби
със санкции за кражбата на адвокатски труд.
Лице, което извършва или предлага адвокатска дейност без да е вписано като адвокат, да се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение – извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление за първото, глобата да е до 5000 лв., а имуществената санкция – до 10 000 лева.
Установяването, налагането и обжалването на наказателните постановления ще става по реда на Закона за административните нарушения и наказания без да е посочено кой ще е наказващият орган, което предполага тази дейност да бъде поета от Висшият адвокатски съвет и съветите на съответните адвокатски колегии.
Направено е все пак отграничението, че не представлява нарушение, когато лице извършва сходна с адвокатската дейност при упражняване на професия по силата на специален закон. Става въпрос за органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите, частните съдебни изпълнители, юрисконсултите, чиято дейност е юридическа и законоустановена. Именно на тях обаче е вменено задължението да сигнализират адвокатските колегии за нерегламентирано извършване на адвокатска дейност.
