Висшият съдебен съвет е блокирал и голяма част от конкурсната дейност, така че самите съдии да нямат интерес да растат нагоре
„Този Висш съдебен съвет направи най-лошото възможно – той повиши изключително много възнагражденията сред редовите съдии и прокурори и вече на едно ниско ниво в системата можеш да получаваш толкова, колкото получава един добре платен корпоративен мениджър в западна компания. Така той притъпи всякакви съпротивителни сили срещу опитите за овладяване на системата.“
Това коментира в интервю за БНР правният експерт в Института за пазарна икономика – Иван Брегов.
Той посочи, че паралелно с това Висшият съдебен съвет е блокирал и голяма част от конкурсната дейност, така че самите съдии да нямат интерес да растат нагоре, а от друга – по този начин демотивира онези от тях, които искат да заемат ръководни постове като председатели на съдилища или ръководители на прокуратури, давайки ясен знак, че този, който мисли алтернативно, различно от общото статукво, ще бъде наказван.
Иван Брегов даде пример с избора на председател на окръжния съд в Русе, където кандидатът Йордан Дамаскинов бил отхвърлян на два пъти, тъй като не бил харесван от мнозинството, но без за целта да бъдат посочени обективни факти.
Освен това Брегов поясни, че след като миналият 47 парламент успя през 2022 г. да закрие специализираното правосъдие, се оказа, че прогнозите за апокалипсис, които вещаеше главният прокурор Иван Гешев, не се сбъднаха.
Не се реализираха и неговите очаквания, че многобройни разследвания ще получат амнистия. В същото време чрез закриването на спецправосъдието се върна част от институционалното доверие в системата, подчерта Иван Брегов.
Той припомни за най-зловредните практики в специализираната прокуратура и в специализираното правосъдие – тогава, когато корпоративни интереси чрез рейдърство върху чужд бизнес могат да трансформират всяко имущество и всяка стопанска инициатива по такъв начин, че тя да премине в други ръце именно чрез съдействието на редови прокурори в специализираната прокуратура.
Брегов обърна внимание и че когато прокурорите от закритата спецпрокуратура са били преназначени като градски или окръжни прокурори в специализирани отдели, Конституционният съд се е произнесъл, че това не е най-доброто решение.
От друга страна стана ясно, че тази година Конституционният съд, който е с непопълнен състав, също като Висшия съдебен съвет – по вина на депутатите заради негласувана парламентарна квота в тях, е бетонирал вечните мандати, след като е обявил, че Инспекторатът на ВСС, който вече работи близо три години след мандата си, може да продължи функциите си, защото не носи отговорност за това, че друга институция не си е свършила работата.
Според Брегов обаче проблематичен е не толкова Конституционният съд, колкото Висшият съдебен съвет, който по думите му е един от най-вредоносните състави, които сме имали.
„Все пак – в по-предишния седми състав имаше някакво критично малцинство, което успяваше да удържи най-същественото правомощие на Висшия съдебен съвет – да се противопоставя в опитите да се овладява системата – както отвътре, така и отвън – от политическия натиск. А тук виждаме само двама души, които се различават на общия фон – Атанаска Дишева и Олга Керелска. Единствено те двете останаха след като напусна Лозан Панов, защото изтече мандатът му. Останалите, като че ли живеят, в някакво особено блаженство. Особено дразнещо е последното им становище относно изготвения Законопроект за разследване и отстраняване на главния прокурор, при което председателят на правната комисия – чете становище, което е против – при положение, че синът й работи в прокуратурата и това е откровен конфликт на интереси и трябваше да си направи отвод, но човешката мерзост е безгранична и не можем да очакваме нищо от друго“, коментира Иван Брегов.
Като положително развитие през изминаващата година Брегов посочи изготвения законопроект за разследване и отстраняване на главния прокурор. Той вече е одобрен от Венецианската комисия – нещо, за което Брегов похвали заместник-министъра на правосъдието Емил Дечев – и двамата министри Надежда Йорданова и Крум Зарков.
„Сега остава да видим дали има политическа воля за приемането на този законопроект, макар че няма какво да се заблуждаваме, такава липсва. Но одобрението вече е фактор – законопроектът вече е получил международно одобрение и на политическото мнозинство някак-си ще му е по-трудно да го остави на заден план“, посочи Иван Брегов.
