Защо не е премахната сградата, несъответстваща на нормите за безопасност и неузаконим строеж на бул. "Пушкин". За премахването на сградата има заповед на ДНСК от 16 юни 1999 г. Какво се случва през годините на три съдебни инстанции? Какви са становищата на експертите?, питат в предаването "Законът и Темида".
Диана Панова, един от съсобствениците на сградата, представи хронологията на този казус:
"Сагата започна през далечната 1993 г., когато племенникът на свекърва ми започна без съгласието на останалите съсобственици, без каквито и да било строителни книжа, без проект, без разрешително за строеж започна да си строи сграда в общото място. Ние веднага подадохме сигнал до Общината, за да информираме какво се случва. Едва през 1996 г. Общината издаде заповед за разрушаване на въпросната сграда. Но липсваха някакви реквизити в самата заповед и той заведе дело, за да оспори заповедта и го спечели. По-късно през 1999 г. ДНСК също издаде заповед за разрушаване на сградата. Той, естествено, също обжалва в съда. Едва през 2015 година делото приключи с решение в полза на ДНСК, която остави в сила въпросната заповед. Решението не подлежи на обжалване, защото е на 7-членен състав на ВАС. Вече седем години след това никой не е изпълнил заповедта и сградата продължава да си стои и да застрашава както нас, така и всички, които минават по тротоара на бул. "Пушкин".
Коментар на казуса от правна гледна точка на експрокурорът адв. Захари Генов:
"От предоставените ми документи наистина се вижда едно бездействие от страна на органите, които се занимават с контролирането на строителството и с етапите. Както при действащия преди 2000 г. Закон за териториално и селищно устройство, така и след 2000 г. в Закона за устройството на територията са предвидени съответни текстове, които дават възможност кметовете на райони в София и за общините да издават заповеди за такива комисии, които да проверяват при сигнали определени строежи – дали отговарят на нормите за строителство и хигиенизиране."
Адв. Генов смята, че се е стигнало до едно бездействие на държавните органи, които не са в състояние да предприемат действие по събарянето на тази сграда. "Първо на собствениците, които са построили сградата, се предписва да я съборят. Когато те не го правят, държавата трябва го прави със свои сили и средства. Държавните органи бездействат за самото събаряне и може да се стигне до смъртни случаи. Възниква въпросът дали не е обезценен човешкият живот в България?
Нарушителят отнася въпроса многократно до съдебни инстанции по всякакви поводи – било по отношение на поканите ни за доброволно изпълнение на заповедта, било отношение на възможността за изтичане на давностния срок за нейното изпълнение. В годините съдът е отхвърлял през годините неговите жалби по нашата заповед, т. е. съдът приема, че заповедта още е годен за изпълнение акт.
Последните ни действия – през 2015 г. има сключен договор с фирма за принудително премахване. Възлагателното писмо от същата година отново е обжалвано от нарушителя. През 2016 г. Върховен административен съд окончателно отменя нашите действия, като в мотивите е посочено, че премахването трябва да се извърши въз основа на изработен конструктивен проект. Това е по отношение на предприетите действия за принудително премахване към 2016 г. В изпълнение на разпорежданията на съда ДНСК започва нова процедира за избор на изпълнител, която приключва със сключен договор с избрана фирма. За съжаление те след това се отказаха. Започнахме отново процедура за търсене на нова фирма за извършване на принудително премахване. Все още няма фирма, която да желае да извърши това премахване. Единственият законен вариант, за да приведем в изпълнение тази наша заповед, е с набиране на оферти от фирми".