Поклонничеството пред светите места има своите дълбоки традиции в Елена. Възрожденският град, известен в миналото като българския Витлеем, освен чорбаджийски бил и хаджийски. Хаджиите в него наброявали около трийсетина, а паметта за тях е съхранена и до днес. Навремето не се ставало лесно хаджия и си го позволявали само най-заможните и дълбоко вярващите хора. Званието било символ не само на религиозност, но и на чест и достойнство, пише Борба.
В Елена имало и немалко хаджийки. Повечето ставали по родство, като съпруги на хаджии. Ако ходели с мъжете си или индивидуално по светите места, кичели титлата до собственото си име. Пътуването до Йерусалим било рисковано и тежко, траело с месеци и подобно пътешествие струвало много пари.
Мъжът на Скарлада Каравладова-Недева не бил сред богатите еленчани и едва ли някога щял да събере пари за хаджилък. Заможният й дядо – хаджи Тодор Хаджистоянов Топал Тодоров, пък се славел като голям скъперник. Той не давал и грош на внучетата си, камо ли да развърже кесия за подобна прищявка. Може би и затова години след смъртта му непокорната Скарлада поискала от поп Тодор Калинкин да отвори гроба му в артиката на църквата, та да се убеди, че стиснатият й дядо се е стопил.
Скарлада била дълбоко религиозна и нищо не било в състояние да я спре да отиде на святото за всички християни място. Накарала мъжа си да вземе пари назаем, дори му заявила, че ако не го стори, ще тръгне пеш за Йерусалим. Как ли не я убеждавал да се откаже, но накрая склонил, заел 15 наполеона от хаджи Юрдан Хаджитодоров и ги дал на непреклонната си жена.
През есента на 1905 година еленските свещеници подготвили отиването до Божи гроб. То било последното организирано отиване и връщане на богомолци от Елена. За Цариград тръгнали през Балкана, всеки на магаре, и за три месеца стигнали до Йерусалим, където престояли до Великден следващата година.
Силно развълнувана, Скарлада побързала още с пристигането да изпрати писмо до Елена, в което споделя впечатления – за посрещането от калугерите и молебена в черквата, за посещенията й на животворния гроб Господен, Гетсиманската градина, Витлеем, гроба на Йосиф и на света Ана, като не пропуснала да спомене, че навсякъде плащала по жълтица. Второто й писмо било за отслужен молебен на р. Йордан, а в следващото пише за посрещането на Великден и за връщането им с параход до Варна.
За посрещането на Скарлада, вече хаджийка, се стекли много еленчани. Брат й Иван Владов наел файтон за нея, както вече му приличало, с който влязла в града с групата откъм Горния боаз. Шествието било организирано от свещениците, гражданите и учениците под биенето на камбаните. В църквата пък бил отслужен молебен за благополучното завръщане. Дълго време след това щастливата Скарлада посрещала гости в дома си, разказвала им за преживяното и на всеки давала малък подарък от светите места.
