Депутатите от парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията обявиха, че КПКОНПИ е изпълнявала политическите интереси на ГЕРБ и ДПС и не приеха докладa за дейността на комисията за 2021 г., внесен на 22 февруари тази година. В подкрепа на доклада гласуваха само 6 народни представители, а 10 бяха против приемането му от комисията. „Считаме, че работата на КПКОНПИ не удовлетворява изискванията за това, за което е създадена.
От обявяването на гражданската конфискация в бюджета са влезли само 17 милиона лева“, заяви Георги Георгиев от ИТН. Той допълни, че КПКОНПИ се е превърнал в инструмент за натиск, но не и в орган, който реално да отнема имущество. „На практика това, което констатирахме, че с идването на Цацаров комисията малко се е раздвижила, но по времето на Пламен Георгиев тя изобщо не е работила. Четирите партии в коалицията не приехме доклада единодушно. КПКОНПИ е изпълнявала политически интереси на ГЕРБ и ДПС“, заяви още Георгиев.
В предходното заседание на парламентарната комисия бившият вече председател Сотир Цацаров представи доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Припомняме, че от 1 март Антикорупционната комисия е с нов председател, в лицето на досегашния зам.-шеф Антон Славчев, който временно ще оглавява комисията. Това стана след като на 17 януари Сотир Цацаров подаде оставка, а малко по-късно реши да се върне в прокуратурата, която ръководи седем години до избора на Иван Гешев за главен прокурор.
Тогава стана ясно, че бившият обвинител №1 е с отнет допуск до класифицирана информация. Цацаров обяви пред вътрешната комисия на НС, че е имало институционален натиск от страна на вътрешният министър Бойко Рашков и премиерът Кирил Петков. Премиерът пък изрази съмнения, че е имало теч на информация към председателя на комисията, затова е изпреварил отнемането на допуска с подаването на оставката. В крайна сметка оставката му беше приета от Народното събрание в началото на февруари, а няколко седмици след това разпореждането бе отменено и достъпът до класифицирана информация бе възстановен.