Бившият заместник-председател на Военно-апелативния съд (ВоАпС) Владимир Димитров осъди Висшия съдебен съвет (ВСС) за близо 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заради незаконно отстраняване от длъжност. Решението е на Върховния административен съд (ВАС) и е окончателно.
Историята е от далечната вече 2014 г. По онова време прокуратурата започва разследване за злоупотреба със средства по европейска програма като поетапно повдига обвинения на група от хора, сред които и военни магистрати, отбелязва Лекс.
Към онзи момент Владимир Димитров е зам.-шеф на Военно-апелативния съд като на 26 юни 2014 г. ВСС го определя за и.ф. председател на съда. След тази дата обаче той на два пъти е разпитан като свидетел по въпросното дело, вследствие на което до 12 декември с.г. Димитров три пъти подава молба за освобождаване от съдебната система. Първите две оттегля, а третата е разгледана от ВСС на 17 декември. Кадровиците тогава освобождават Димитров като и.ф. шеф на съда и не приемат предложението на тогавашната Комисия по предложенията и атестирането да бъде уважена молбата му за напускане на системата.
На същия ден Димитров е привлечен като обвиняем по въпросното дело.
На 18 декември 2014 г. се случват две неща – ВСС го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство, а той подава поредна молба за напускане, като изтъква, че вече е лишен от право на пенсиониране, право на труд и от средства за препитание.
Едва на 15 януари 2015 г. ВСС освобождава Владимир Димитров от съдебната система. А той междувременно подава жалба във Върховния административен съд срещу отстраняването си от длъжност като първо тричленен, а след това и петчленен състав на ВАС отменят решението на ВСС. В началото на 2021 г. приключва и наказателното дело и всички подсъдими по него, включително и Димитров, са окончателно оправдани от съда (виж повече тук).
Владимир Димитров подава иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общини за вреди (ЗОДОВ) срещу ВСС като претендира 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 7618 лв. лихва.
Преди да се произнесе, съдия Мария Ситнилска от Административен съд София-град (АССГ) разпитва двама свидетели, единият от които е сегашният председател на Военно-апелативния съд Румен Петков.
Петков разказал, че познава Владимир Димитров от 1991 г. и че той е човек, който стриктно изпълнява служебните си задължения. Допълнил, че в месеците, в които първо бил свидетел, а след това обвиняем, Димитров станал затворен и не общувал с колегите си. Контактите между двамата се разредили, но когато се виждали, Димитров разказвал, че случващото се му се отразява много тежко. Споделял, че е смятал да завърши кариерата си като съдия, но бил изгонен, променило се и отношението на колегите му, които започнали да го отбягват.
„Според свидетеля Димитров се е притеснил повече от отстраняването, отколкото от повдигнатото му обвинение, тъй като, като наказателен съдия е бил наясно с обвинението, какво е предвиденото наказание и какви са давностните срокове. Притесненията му от отстраняването от длъжност идвали от това, че през този период няма да има право да работи, нито да е социално и здравно осигурен, а трябва да се грижи за възрастни родители“, предава АССГ думите на Румен Петков.
Другият свидетел пък разказал, че Димитров е очаквал да бъде обвинен, двамата обсъждали делото и стигнали до извода, че няма как да има осъдителна присъда, но случаят го поставил в ситуация да няма право да работи, да е лишен от доходи и здравно осигуряване. Освен това делото било и широко отразено в медиите.
„Всичките приятели на Димитров, повечето съдии, прокурори и адвокати, ги е било страх да не ги сполети същото и са се отдръпнали. Той е изпаднал в шок“, разказал вторият свидетел.
АССГ частично уважава иска на Владимир Димитров като приема, че са налице и трите предпоставки за това – незаконосъобразен акт, отменен от съда, вредоносен резултат и причинна връзка между двете. „Безспорно, решението за отстраняване от длъжност е рефлектирало негативно върху личността на ищеца, предизвикало е у него отрицателни психически и емоционални преживявания. Накърнено е личното му достойнство и доброто му име като човек и професионалист. Същият се почувствал притеснен от факта, че няма да има възможност да издържа себе си и възрастните си родители, а така също и че не бил могъл да работи, както в съдебната система, така и в областта на правото въобще. Съдът приема за безспорно доказано и, че преживените от Димитров негативни емоции, представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка и са последица от отмененото решение на Висшия съдебен съвет за отстраняването му от длъжност. С неговото изпълнение е въздействано директно и непосредствено върху емоционално състояние на ищеца. Вредите нямаше да бъдат изтърпени, ако това решение не беше взето. Многократно депозираните оставки, респ. тяхното оттегляне безспорно свидетелстват за изпитания от ищеца емоционален дискомфорт“, изтъква АССГ. И допълва, че не намира основание да не кредитира свидетелските показания, доколкото те се базират на лично възприятие, а освен това липсват данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
АССГ приема иска за доказан, но смята, че претенцията е завишена, защото причинените вреди не са дълготрайни. Затова намира, че обезщетение от 15 000 лв. е достатъчно да компенсира преживените от Владимир Димитров страдания и силно негативни емоции, произтичащи от издаването на незаконосъобразното решение на ВСС, с което е отстранен от длъжност. Съдът осъжда ВСС да плати на бившия съдия и 4571 лв. лихви, и 768 лв. за адвокатско възнаграждение.
ВСС обжалва решението пред Върховния административен съд, но тричленен състав с председател и докладчик Иван Раденков и членове Таня Куцарова и Румяна Лилова го потвърждават. „Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон – ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането“, изтъква ВАС. И допълва, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на предпоставките за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, настъпила вреда и причинна връзка между двете. „При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на присъденото обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от ВСС незаконосъобразен акт“, заключава ВАС.
Така сега ВСС ще трябва да плати на Владимир Димитров над 20 000 лв. (15 000 лв. обезщетение, 4571.20 лв. лихва и общо 1000 лв. разноски за адвокат).
